За това свидетелства цялата последователност на събитията.

 

Като опитен политик, сега Ердоган отиграва всички разкрили се възможности в пълна сила.

 

Ако оставим настрана ислямистката му истерия да построи новата Османска истерия, да погледнем събитията под ъгъла на ЕС и НАТО.

 

 

В този аспект може да се каже, че позицията на Ердоган зависи от позицията и податливостта на неговите заклети партньори от НАТО.

 

Лесно е да се предположи, че европейските партньори настойчиво ще продължат предишната си линия, към която се придържат вече половин век: да държат Турция на късия повод на вечния кандидат за ЕС, попътно диктувайки й все нови и нови условия. Турция за САЩ и Европа е южният фланг на НАТО, който трябва в пълна сила да гарантира политиката на  Алианса в дадения регион.

 

Но ще мине ли НАТО безплатно пак?

 

Десетки години Турция даваше тези услуги безплатно или по някакви «партньорски цени». Сега, по всяка вероятност, идилията постепенно върви към края си — а превратът е само още един пирон в ковчега на евероатлантическото единство.

 

Пироните бяха много — например разногласията между Вашингтон и Анкара по кюрдския въпрос. Откакто САЩ влязоха в Ирак и започнаха да разиграват там кюрдската карта. Това е най-мощният и продължителен дразнител, в бъдеще той е в състояние да разруши всички конструкции на атлантическата солидарност в региона.

 

Второто противоречие е в икономиката — по силата на Споразумението за Митническия Съюз с ЕС  Турция може да сключва споразумения за свободна търговия само с тези страни, с които същите споразумения вече е подписал самият ЕС.

 

Разбира се, това не пречи на Турция да прониква в пазарите на трети страни, главно азиатски, а новият курс на Турция като своеобразен лидер на мюсюлманския свят все повече и повече изисква това.

 

По този въпрос е неизбежен дълъг, но и ожесточен спор.

 

И това съвсем не е единствената дупка в противоречията в икономиката между Турция и ЕС.

 

 

Третият решителен разрушител е миграционният проблем

 

Доколкото миграционният поток от Близкия Изток, съдейки по всичко, ще продължи още десет години.

 

Ердоган използва преврата за продължаване на ожесточения си спор със САЩ и ЕС по всички тези въпроси, лавирайки на ръба на риска, уж ще излиза от НАТО. Той ще продължи да дразни и ЕС с подписването на крупни договори, противоречащи на политиката на Еврокомисията. Шлюзът, през който минава основният миграционен канал от Близкия Изток,  е в ръцете му, а това е фактор, който ще продължи да е налице дълги години.

 

Винаги може както да се разпали, така и да се сложат бомбички по трасето, както се казва.

 

Турция няма да излезе от НАТО и ЕС.

 

Това е само новият стил на  Ердоган, защото обичайните «истерии на Султана» вече не вървят.

 

 

Турция е авторитарен партньор, защото се управлява от диктатор.

 

Затова политиката й може да се преобърне дори в рамките на едно денонощие. А на другия ден пак да се преобърне.

 

Колко пъти ще прави лупинги Ердоган и кой ще се възползва от тях, тепърва ще видим.

Борис Борисов

 

 

 

 

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;