На този ден – 14 юли 1941 г. Червената армия използва за първи път легендарните съветските бойни машини на реактивната артилерия Катюша /БМ-13, БМ-8/.

 

В хода на боевете при Смоленск, експерименталната батарея нанася удар по железопътния възел Орша.

За няколко секунди са изстреляни 112 реактивни снаряда, които превръщат железопътния възел в огнено море.

 

На следващия ден батареята обстрелва немска переправа през река Оршица, след което веднага се прехвърля към района на гр. Рудня, където обстановката е усложнена след немския пробив и завземането на Ярцево.

 

Със специална телеграма до Сталин двама генерали настояват незабавно да започне масираното производство на «Катюша”

Николай Ковачев

 


БМ-13 „Катюша“ е съветска реактивна ракета със залпов огън (РСЗО) от периода на Втората световна война.

С галеното име Катюша, дадено от редовите войници, през този период са известни всички съветски бойни машини от подобен тип БМ8, БМ-13, БМ-31; това име остава и след войната като нарицателно за реактивните системи за залпов огън. Най-известна от съветските „Катюши“ от Втората световна война е БМ-13

Работата по създаването на РСЗО в Съветския съюз започват през 1920 г., когато е положено началото на разработването на твърдогоривни реактивни снаряди.

 

С тази цел през 1921 г. в Ленинград е създадена Газодинамична лаборатория (ГДЛ). В нея през периода 1929 – 1933 г. се разработват и изпитват реактивни снаряди от различни калибри, използващи за гориво бездимен барут. Изпитанията се ръководят от Б. С. Петропавловски и при тях се използват многозарядни и еднозарядни наземни пускови установки. През 1934 г. ГДЛ е преместена в Москво и обединена с групата известна като ГИР(в която работи и Сергей Коорльов), изучаваща реактивното движение. Новообразуваното звено получава името РНИИ (на руски: Реактивный институт (научно-исследовательский), Реактивен институт, научноизследователски), по-късно преименуван на НИИ-3.

 

Два дни след нахлуването на Нацистка Германия в Съветския съюз, на 24 юни, в РНИИ е получена заповед всички намиращи се там РСЗО да бъдат предадени на експериментална бойна част с командир капитан И.А. Флоров. В нощта на 30 юни седемте съществуващи до този момент БМ-13 заминават за фронта. Установките са добре замаскирани и с тях се движат камиони с 3000 реактивни снаряда. С цел маскировка придвижването се извършва само нощем, като през деня машините са прикрити в горите, където двама от конструкторите запознават личния състав с новото оръжие и провеждат обучение по използването му, тъй като никой от войниците, начело с командира си, няма и най-малка представа от устройството и бойното използване на системата.

На 14 юли 1941 г. в хода на боевете при Смоленск, експерименталната батарея нанася удар по моста Рудня, а 16 юли по железопътния възел Орша.

 

За няколко секунди са изстреляни 112 реактивни снаряда, които превръщат железопътния възел в огнено море. Немската артилерия и авиация нанасят бързо ответен удар по позициите на батареята, над които още се стеле димът от залпа на реактивните снаряди, но благодарение на мобилността си, пусковите установки вече са далеч.

Следвоенна снимка на БМ-13 на базата на ЗиЛ-157.

 

На следващия ден батареята обстрелва немска преправа през река Оршица, след което веднага се прехвърля към района на гр. Рудня, където обстановката е усложнена след немския пробив и завземането на Ярцево. Там БМ-13 изстрелват 3 залпа (336 снаряда) по походните колони на противника, след които немците два дни извозват убити и ранени. Изпълняващият длъжността командващ на Западния фронт генерал-лейтенант А.И. Ерьоменко е възхитен от качествата на новото оръжие и препоръчва бързото му пускане в масово производство.

Специално упълномощеният за проверка на действието на БМ-13 генерал-полковник от артилерията Н.Н.Воронов изпраща телеграма на Сталин:

«Роман Сергеевич (от РС – реактивен снаряд) работиха вчера… днес… Резултатите от огъня са добри, на противника действат морално, силно и материално… Следва да се увеличи производството. Да се формират непрекъснато части, полкове и отделни дивизиони. Да се използват масирано и да се съблюдава максимална внезапност..».

 

Ето какво си спомня И. Д. Дунаев, командир на БМ-13 от 1941 г. до края на войната:

Когато за първи път видях тази машина в завод „Сталин“, тя ми се стори странна грамада. Уж камион като камион, но отгоре незнайно защо някакви релси наставени. Когато пък се наложи да изпитаме това чудо на техниката в боевете при Москва, аз дори не си представях колко всъщност е шумна. Признавам си честно, че след първия залп панталоните ми бяха мокри от страх. Това го казвам напълно сериозно. Около седмица свиквахме със свистенето на снарядите и всепоглъщащия грохот.

Тагове: ; ;