Когато на „Позитано“ 20 се разчуе за някоя оригинална политическа акция, шарлатания, протест или номер, едно е сигурно – някъде наблизо е Борката Цветков

 

35-годишният народен представител се пали по политиката още през бурната 90-а – покрай палатковия лагер на Социалистическия младежки съюз, контрапротест на синия „Град на истината“. „Тогава в едната палатка пародийно стачкуваха без обяд, в другата – без закуска, в третата – без вечеря“, спомня си той. По думите му СМС била активна младежка структура, която, без да се притеснява от това дали партията майка е решила нещо, действа, когато счита, че има извършена несправедливост.

 

„Радвахме се, че след известно време Социалистическата партия ни подкрепяше, както при при антивоенните протести през пролетта на 1999 г.“, отбелязва Борис.

 

По време на войната срещу Югославия червените младежи забиха пацифистки бивак в градинката до парламента и в продължение на два месеца правеха демонстрации пред Народното събрание и пред атлантическите посолства.

 

„По това време се чудехме и какво друго да свършим и започнахме да организираме военни обучения. Тъй като се оказа, че освен да прелитат над наша територия изтребители, по това време почнаха да падат у нас и заблудени ракети в Горна баня и Трънско“, казва Цветков. После социалистите разгънали едно руло хартия, на което хората написаха мислите си за НАТО и за войната, и го вкарали в деловодството на парламента.

Посрещането на Блеър

 

Един ден Борката и още няколко души от СМС отишли на лекция в Софийския университет и попаднали в „Евронюз“. Лекторът бил Тони Блеър.

„Имаше много строг режим на допускане, а районът беше отцепен от полиция. Отидохме петнайсетина човека, разделени на по един и по двама. Внесохме един много голям чаршаф, на който пишеше:

„Добре дошъл, Тони. Добре дошъл, убийство“ („Welcome Tony, welcome murder“) Направихме грешка – изпуснахме едно „er““, смее се Борис.

 

Социалистите искали да го поздравят в качеството му на лидер на Лейбъристката партия, премиер и идеолог на „третия път“. Цветков, увит с чаршафа, подозрително намирисващ на автолак, се омесил с обикновените студенти, депутатите, униформените и цивилни служители на Скотланд Ярд, МВР и НСО.

 

„В момента, в който Блеър тръгна да си чете лекцията, го разгънахме. Тогавашният премиер Костов и Екатерина Михайлова ни погледнаха стъписано. Ние го опънахме и почнахме да викаме: „Убиец!“, разказва той. Като възпитан английски политик Тони Блеър спрял изложението си и казал:

„Благодаря ви! Значи и тук имам опоненти. А сега, ако може, да продължа лекцията си“.

 

„И си продължи. Ние също като европейски граждани, след като камерите обилно ни поснимаха, напуснахме залата“, смее се Борис.

Борис Цветков спечелва прякора си със своите оригинални граждански акции, който неведнъж са изправяли косите на собствените му съпартийци в БСП 

 

Преди години Борис Цветков нашумя като успя да отложи поскъпването на билетчето. Той спечели делото за „евтиното билетче“ и Административният съд отмени решението на Столична община, с което цената на пътуването в градския транспорт скача на 1 лев.

 

„За първи път ме арестуваха, когато бях 20-годишен“, спомня си Борис Цветков. Тогавашният студент по математика от СУ лепял предизборни плакати, когато го прибрали в Пето районно. „Патрулът се беше престарал“, твърди бившият общински съветник. Когато полицаите, дето ни заключиха, се махнаха, служителят в районното ни вика:

 

„Вземете си нещата, аз навремето бях комсомолски секретар, а и сега гаджето ми е член на вашата организация. Колегите са се престарали, но сега ще имат наказание и глоба. Наказанието ви е поне един час да си поговорим“.

 

Преди години пък с група младежи решават да кръстят една разбита улица на тогавашния кмет Стефан Софиянски. 

 

„Половината платно беше огромна дупка и така седя около година и половина. Решихме да наименуваме улицата „Стефан Софиянски“, казва той.

 

Младежите направили табели, измислили и девизи от типа:

 

„Краде, но не старее“.

 

Написали с изискан шрифт, че всичко става с подкрепата на Общинска банка.

 

„После разгласихме за събитието сред живущите в квартала. Открихме и паметник на патрона на улицата“, разказва Борис. Той доста се учудил, когато на самото откриване се събрали около двеста души. „Имаше граждани, които наистина мислеха, че улицата е кръстена на Софиянски, и искаха да ни бият. Викаха:

 

„Как може – този кмет трябва да го махнем, а те улица му кръщават. Не ви е срам!“, смее се Цветков.

 

От цирка имало смисъл, тъй като няколко дни след това улицата била ремонтирана.

Шегата с Бойко Борисов 

 

През 2006 г. по повод сватбата на един съветник от центристка партия неговите колеги се зачели в наредбите и се оказало – бракосъчетанието го прави кметът на населеното място на общината, или на селото. В по-големи общини като София кметът се предполага, че не може да ожени 1000 – 2000 човека и има право да даде пълномощно на служители в десет обредни дома, които да бракосъчетават.

 

„Но тъй като сме общински съветници, хубаво е кметът да не бяга от задълженията си. И му създадохме работа в неделя“, разказва Борис.

 

Негов колега бил венчан от Бойко Борисов предишната неделя и той се проявил талант като длъжностно лице.

 

Борисов намерил на шега да каже на социалиста: „Ето аз те женя, а ти ще ме подкрепиш в Общинския съвет“. 

 

Лидерът на ГЕРБ се пошегувал и с кума на младоженците – бившия кмет на Дупница Първан Дангов.

 

„Борисов малко съкрати процедурата. Тези мъдри напътствия от името на държавата към младото семейство ни ги спести. Като цяло всичко мина културно“, казва Цветков.

 

Той получил сватбени поздрави също от президента Първанов и тогавашния премиер Станишев.

Той не е от „най-послушните“ партийни членове и е представител на лявото крило в БСП, което е трън в очите на миналото ръководство и тогавашния лидер Сергей Станишев.

 

Автор: Руслан Йорданов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;