Автор: Трифонова

Виждате ли тази прословута снимка от 7 юни 1990 г. ? Правена е на онзи митинг на СДС, на който се твърди, че са дошли над 1 000 000 българи. Този митинг, който запълни Цариградско шосе от Софийския университет до хотел Плиска? …

 

И аз бях там тогава. Облякох си единствената синя рокля, а за знаме размахвах бившата си чавдарска връзка. Не бях единствена с чавдарска връзка. Просто дефицитът от стоки тогава беше такъв, че много хора нямаха нищо друго в подходящ син цвят, освен чавдарската си връзка. А най-забавното е, че чавдарската връзка беше един от основните символи на комунизма. … Сега най-забавното е, че родените след 90-та година изобщо не знаят за нея! …

 

Та, аз бях там, на самия Орлов мост, с колеги от Софийския университет. Имах бебе на по-малко от месец, но оставих кърма да го хранят и отидох да протестирам.

… Срещу какво? …

 

Срещу какво излязохме да протестираме всичките тези хора – ЕДИН милион българи, както никога в цялата история на България? Знаехме ли срещу какво сме излезли? И защо ходехме да скачаме пред телевизията – единствена тогава, с викове „Кой не скача е червен!“ ? …

 

И какво, аджеба, не ни беше наред, че скачахме и се събирахме, блокирахме площади, правехме барикади?…

Помня как една нощ бебето ми се нуждаеше спешно от лекарство, а студентите, тогава предвождани от Емил Кошлуков, бяха барикадирали центъра и нямаше как да се стигне до единствената в София денонощна аптека на площад Ленин. Спаси ме студентската ми книжка тогава – показах я и ме пропуснаха. Беше като в американски филм за края на света: пуснаха ме на барикадата на паметника Левски и до площад Ленин ( до сегашната сграда на Булбанк, при църквата Св. Неделя ) нямаше нито една кола, само варели със запален огън и брадати барикадни типове.

И знаете ли защо протестирахме тогава?

Няма да повярвате!

 

Не бяхме гладни. Не стояхме на студено. Не плащахме ипотеки. Не се страхувахме от безработица. …

 

Каква ти безработица?!

 

Ако стоиш 2 ( ДВА ) месеца без работа те екстрадираха!

 

О, не!

Имахме всичко: евтин ток, евтини телефони ( 2 ст. на обаждане ), евтин градски транспорт – 6 ст. билета, евтино парно ( 7 лв. на месец ), евтин хляб, евтино мляко, най-скъпият колбас – шунката, струваше 8 лв за килограм, най-скъпата ракия 3,60, най-скъпите обувки 42 лв, най-скъпият костюм 120 лв, най-скъпата булчинска рокля 250 лв, най-скъпият кашкавал и сирене 3 и нещо…

 

Децата задължително участваха в две извънкласни занимания : спорт или изкуство – БЕЗПЛАТНО, получаваха учебниците си безплатно, лечението беше хем задължително, хем безплатно, детската кухня струваше 70 ст., най-скъпата кифла – 15 ст., вафла Мура – също.

 

Минималната заплата беше 120 лв, средната 250. При разходи 5 лв. ток, 7 лв. парно и 3 лв. телефон, държавен наем 11 лв. При цена на тристаен апартамент 11 000 лв и нова кола 5 000лв. Престъпност нямаше, вратите ни бяха с дръжки отвън и отвътре и просто не ги заключвахме.

 

И защо скачахме, знаете ли? Какво ни липсваше тогава? Гладни ли бяхме? – Не. Студувахме ли? – Не. Мизерствахме ли? – Не. Имаше ли бедни пенсионери? – Как бе – ми те спестяваха цялата си пенсия и бяха най-богатите хора в държавата! Вдигаха къщи за себе си и децата си на по три етажа с обзавеждането! …

Да ви кажа ли защо един милион души се събрахме на Орлов мост на 7 юни 1990 г.?

 

Колкото и да е странно, но моето поколение е забравило отговора.:)

Искахме корекомски стоки!

 

Искахме телевизори Сони, дезодоранти Фа, бонбонки Тик-так, шоколадови яйца Киндерсюрприз, дънки „Райфел“, парфюми „Маскюлен“.

 

Е за тва беше цялата дандания!

 

Социалистическа България ни даваше всичко от първа необходимост, но не ни стигаше.

 

Тоалетната хартия се явяваше инцидентно, веднъж на 6 месеца. Верото – и то. Да не ви казвам за дамските превръзки каква рядкост бяха… Да, имахме евтин хляб, месо, сирене, кашкавал, олио, ракия. Ама бананите и мандарините ги виждахме само по Нова година и само по кило на човек!

 

Ей заради тези глупости отидохме да подкрепяме измислената от нищото партия СДС!

Ако някой ви каже, че в цялата работа има световна конспирация и невероятен политически замисъл, не му вярвайте!!!

 

Беше си чисто пуберитетска изцепка срещу авторитарната закрила на Партията.

 

БКП така се беше взела насериозно, така се беше загрижила кой и как точно да добрува, че не даде на народа си да порастне и да узрее.

 

Народът ( и това все още се вижда ) се научи Тато да му мисли какво ще работи, какво ще яде, как ще я кара.

В един момент тоя народ рипна, чисто пубертетски, да иска дънки и шоколади Тоблерон, ама Тато се инатеше, че е важно тока и парното да са евтини.

 

Кой 18-годишен пубертет се интересува колко е токът и парното, като му е по-важно какви са му дънките?!…

 

Ето така стана , че отидохме да скачаме за СДС! Самото СДС не беше по-зряло и по-умно от нас!

Защото, какво като един Министър Председател е бил сменен с друг Министър Председател? …

 

Сега това нормално ни се случва през 4 години и няма сътресения. Нормално ли е, когато един МП се смени, изведнъж, всички предприятия да спрат да продават?!… Да се въведе купонна система?!… Да се източи язовир Искър?!… Да се въведе режим на водата?!… Да се въведе режим на тока?!… Да няма мляко за бебетата?!…Да изчезне полицейският контрол?!… Да изчезне правосъдието?!… Нормално ли е това?!…

 

Не е нормално, да, но тогава точно това направи СДС. А ние скачахме…

 

Ако смяната на Тодор Живков с друг човек беше наистина планирана от гениален мозък, било той и Злонамерен Гениален Мозък, щеше да има някакъв ред, някакъв промисъл… А то – настана хаос до ден днешен!

 

Ако имаше Някаква Нечия Смислена идея, просто щеше да е достатъчно да се отворят пазарите и границите. Само толкоз! Да можем да си купуваме великите дънки и шоколади, да можем да идем до Париж. Нищо повече. Ние скачахме само за това!

 

А никой не се и замисли, че всъщност границите на България НЕ бяха затворени едностранно, а ДВУСТРАННО и никоя държава от тогавашна Западна Европа нямаше да ни приеме, за да си купим тоалетна харти и …дънки.

 

 

Имахме си и домове, и работа, и топло, и телефони, и пенсии, и всичко. Искахме само малко повече стоки и малко повече свобода да пътуваме.

 

Но как социалистическа България да ни даде повече стоки, когато самата Западна Европа и САЩ я бяха заобиколили още тогава с натовски бази, а държавата искаше да продължи да ни хрантути с безплатни екстри. А за да ни хрантути, трябваше да предотвратят чрез въоръжаване напъните на НАТО да ни се отнемат тези екстри, което и се случи…

 

Как социалистическа България да ни даде свобода да пътуваме, когато същият този Запад, за който тогава бленувахме, НЕ ни допускаше свободно до себе си?!

Ама тези мисли ни дойдоха след време…

 

Така става, когато скачаш без да мислиш за какво скачаш.

 

Сега какво имаме?!….

 

Извинете, но вече считам, че целокупно сме били малоумници.

Автор: Трифонова

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;