НАТО взе решение да създаде една флотилия срещу Русия в Черно море. След като България се отказа в последния момент от това решение, Русия заяви, че идеята за създаване на натовска флотилия в Черно море е неприемлива”. Това написа турският всекидневник „Миллиет” в броя от 18 юни т.г., а ден по-рано озаглави краткия си коментар по темата така: „Натовската флотилия в Черно море предизвика криза”.

 

И добави, че служители на отдела за бежанците към българското МВР са опровергали твърдението на Бойко Борисов, че Турция е отказала да приеме 200 имигранти от България.

 

Мълчанието на турското посолство в София и на българското в Анкара подсказваха обратното. Факт е, че Великото национално събрание на Турция още не е ратифицирало споразумението с ЕС за реадмисия на нелегалните мигранти, влезли в ЕС през територията на Турция. Тоест, ако е вярно казаното от Бойко Борисов, значи отказът на Турция да приеме мигранти от България е и санкция срещу целия ЕС. Само че потърпевша е България, а не Германия или Франция, примерно казано. Отношението на Анкара към споразумението за реадмисия е отдавна известно. Докато ЕС не вдигне визите за турски граждани, Турция ще смята споразумението за юридически несъстоятелно. Като такова го определи още Бекир Боздаг, бившият турски министър за ЕС и главен преговарящ. А съвсем неотдавна постоянният представител на Турция към ЕС, също като Боздаг, върна поредния доклад на Европарламента за Турция, без дори да го отвори: понеже съдържал призив за признаване като геноцид на „събитията от 1915 г.”, както в Турция наричат избиването на 1,5 млн. арменци в Османската империя.

 

Възможно е отказът на Турция да приема нелегални мигранти да е елемент от заплахите на Ердоган да залее Европа с бежанци, ако не бъдат вдигнати визите, но не е изключено и да е санкция срещу България заради отказа й да участва в създаването на скандалната турско-румънска флотилия, към която са поканени да се присъединят освен България Украйна и Грузия. Поради включването на ненатовски държави като Украйна и Грузия, флотилията не може да бъде натовска, но със сигурност е антируска.

 

Отчитайки негативния отзвук от една такава авантюра, на съвместна пресконференция, президентът Плевнелиев, премиерът Борисов и министърът на отбраната Ненчев се опитаха да уверят обществеността, че не са поемали обещания за присъединяване на България към турско-румънската инициатива, но потвърдиха, че са водени разговори по този въпрос. Борисов обаче се закани, че ако негови министри са давали напразни надежди, ще имат проблем с него. Понеже не посочи имена, а военният министър увери, че не е поемал такива ангажименти, кръгът на заподозрените се ограничи с външния министър Даниел Митов. Именно него Борисов ще прати на корабите, да воюва.

 

Защото на 20 май Митов се похвали в Брюксел, че България, Румъния и Турция обсъждат участието в постоянна морска група кораби на НАТО в Черно море. Същия ден, очевидно осведомен от Митов, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че България, Румъния и Турция обсъждат увеличаването на военното присъствие на НАТО в Черно море.

 

На 1 юни, след среща със своя румънски колега Дачиан Чолош, Борисов каза, че двете държави, като членки на НАТО, може да провеждат съвместни учения в акваторията на Черно море.

 

На 14 юни министърът на отбраната Николай Ненчев, след среща с румънския си колега, също сподели, че са се убедили в необходимостта от по-осезаемо присъствие на НАТО в района на Черно море. Имали обща концепция и вероятно щели да поставят въпроса съвместно на срещата на върха на НАТО във Варшава.

 

Вижда се, че крушката си има опашка и никой от гореизброените наши политици не е невинен.

 

Включително президентът Плевнелиев, който след ястребовата си реч в ЕП, на срещата с румънския президент Клаус Йоханес, буквално се е „изгубил в превода”.

 

От Русе Йоханес заяви, че може би неправилно била разбрана думата „флотилия”, под която той имал предвид съвместни учения, а не създаване на отделна бойна група кораби.

 

Според „това, което имаме като президент”, скандалът с Черноморската флотилия бил раздухан от медиите.

 

„Обръщаме се с молба към уважаемите медии да се спрат всякакви спекулации, че ще се правят флотилии, насочени срещу някого. България не е част от подобни идеи и предложения”, увери той. (Цитат по в. „Сега”, 17 юни).

 

Само че въпросните идеи са заявени от Румъния още на 21 март.

 

Тоест, че на срещата на НАТО във Варшава Букурещ ще предложи създаване на натовска флотилия в Черно море.

 

А на 21 март министър Ненчев казва, че ще се стремим заедно с румънските колеги да допринесем за повишаване на сигурността в района на Черно море.

 

Сиреч, отказът на България да участва в рисковото начинание далеч не е толкова категоричен.

 

Само ден преди паническата съвместна пресконференция на президент, премиер и военен министър, Плевнелиев твърдеше точно обратното.

 

Той просто продължи започнатото от него в ЕП, след което се срещнаха с Борисов и скроиха „заучената комбинация”.

 

Разбирай, разпределиха си ролите на доброто и лошото ченге.

 

Плевнелиев пое ролята, която най-много му отива – на злодея, понеже явно се е насочил вече към други евроатлантически хоризонти.

 

А Борисов ще трябва да балансира между НАТО и Русия, дори с риска да разгневи „приятеля” Ердоган.

 

При съответно стечение на обстоятелствата може отново да се наежи срещу Путин, но тогава балканският хъб ще се пълни с въздух, поради липсата на газ.

 

Иначе, поведението на Плевнелиев, Борисов и Ненчев на съвместната пресконференция приличаше на държанието на доволни котараци: изнизаха се, без да позволят на журналистите да им зададат дори един въпрос.

 

Сякаш бяха гузни за нещо и бързаха да се измъкнат с възможно най-малко вреди: за себе си, не за България.

 

Ненчев дори се оплака, че срещу него се водела „пропагандна война с елементи на хибридни атаки”.

 

От всичко случило се излиза, че или между президент, премиер, министър на външните работи и военен министър няма никаква комуникация, или че всички участват в една „заучена комбинация с елементи на хибридна война”.

 

Защото инициативата на Румъния за създаване на многонационална бригада с участието на България, както и на „натовски” Черноморски флот е от началото на 2016 г.

 

Тя многократно е обсъждана между двете страни и е получила одобрение от ръководството на НАТО.

 

На срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО на 14 юни 2016 г., в отговор на въпроса какви мерки е склонен да предприеме алиансът, за да „респектира” Русия в Черно море, генералният секретар на НАТО Столтенберг заявил:

 

Разглеждаме как бихме могли да увеличим присъствието си в Черноморския регион”.

 

Според проправителствените медии у нас, на срещата с Клаус Йоханес, премиерът Борисов е заявил рязко:

 

Това е опит да бъде въвлечена България в допълнителен конфликт. Нищо не налага допълнителни войски да бъдат разполагани в района. Не ми трябва война в Черно море” („24 часа, 14.06.2016).

 

На следващия ден пред журналисти Борисов официално потвърди отказа на България да участва във флот срещу Русия.

 

А по адрес на собствените си съгрешили министри отправи заплахата „да ги изпрати на кораб да воюват”.

 

Дори в сравнение със съпредседателя на ПФ Валери Симеонов, който предпочита да се присъединим към турско-румънската флотилия, пред това да бъдем залети с милиони бежанци и имигранти, Борисов е истински гълъб на мира!

 

Патриотът, дето щеше да „изчегърта” ДПС от политиката, буквално се съортачи с Реджеп Тайип Ердоган!

 

А точно последният упрекна НАТО, че с отсъствието си в Черно море е съдействал за превръщането му в почти руско езеро…

 

Работата е там, че турско-румънската инициатива няма как да бъде представена за чисто натовска.

 

Първо, защото за участие в нея са поканени две ненатовски държави — Украйна и Грузия. (Впрочем, Грузия отказа да участва с войски дори в натовските маневри в Полша „Анаконда 2016”, за разлика от България.). Българското участие във въпросната флотилия обаче може да бъде само символично.

 

С две фрегати и без нито една подводница, това е като „на гол тумбак чифте пищови”.

 

Но ответният удар на Русия няма да е символичен.

 

Второ, защото конвенцията от Монтрьо не позволява военни кораби на нечерноморски държави да остават в Черно море повече от 21 дни. При това, не бива да са с водоизместимост по-голяма от 30 000 тона.

 

При това положение естествен лидер на въпросната флотилия ще бъде Турция.

 

Дори политологът Огнян Минчев пише, че това няма да е „флот на НАТО”, а България и Румъния политически ще се присъединят към ВМС на Турция.

 

Плевнелиев няма да стане държавник никога, а вечно ще гледа на кой американски политик да се подмаже… понеже от Вашингтон зависи сбъдването на следващата му евроатлантическа мечта.

 

С нетърпение ще очакваме и задграничните му…прегъвания в кръста.

Петко Петков

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;