Премиерът Борисов вчера отново възжела  Европа да ни каже какво да правим с АЕЦ «Белене».

 

Неприкрито и откровено.

 

Особено след като беше обявено решението на арбитража, осъждащо Националната електрическа компания да плати над милиард лева на «Атомстройекспорт» за изработените съоръжения за централата.

 

С лека ръка той сложи в краката на евробюрократите, които са нищо повече от обикновени чиновници, проекта ни за ядрена мощност, лицензираната площадка, готовото оборудване и трудът на десетки български експерти.

 

Много от тях със завиден стаж в международни организации, наблюдаващи, контролиращи и сертифициращи ядрени мощности в цял свят.

 

Това изглежда, му се е сторило недостатъчно.

 

И маловажно някак.

 

Той предпочете брюкселски пешки да «преценяват» високотехнологичен проект, правен от офицери.

 

«Само хубави неща са ни се случили в ЕС», казва Борисов.

 

Нима?

 

Затварянето на четирите малки блока на АЕЦ «Козлодуй» заради безпрецедентен политически натиск, хубаво нещо ли беше?

 

В два от тях бяха налети милиони левове и те отговаряха на всички изисквания за безопасност.

 

Специалистите, които участваха в модернизацията им, още са живи.

 

И помнят.

 

Обществото също.

 

Не сме толкова късопаменти, колкото му се иска на премиера.

 

Спирането на «Южен поток», отново под безпрецедентен политически натиск, хубаво нещо ли беше?

 

Поведението на Борисов, който се чуди как да угоди хем на Брюксел, хем на Вашингтон, гарантирайки се тайно и в Москва, е жалко.

 

Всъщност, той нека си се унижава, нека се кълне във вярност.

 

Днес на Запад, утре току виж — на Изток.

 

Способен е на това.

 

И на много повече, отколкото си представяме.

 

Нас, гражданите на България обаче, нека спре да ни унижава, слагайки живота ни в краката на еврочиновници.

 

Такива права не сме му давали!

Светла Василева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;