«След инцидента през ноември 2015 година Русия радикално промени натиска си към Турция във военната сфера, в областта на разузнаването и в киберпространството» — това обяснява директорът на турските програми към Вашингтонския институт за Близкоизточна политика Сонер Кагаптай. — Това безумно плаши Ердоган. В Турция сега се шегуват:

 

«Султан Ердоган не се е извинявал пред никого. Нима сега се извини на царя».

 

Консервативното американско издание Breitbart пише, че Ердоган е бил принуден да пристъпи към този ход от страх от международната изолация.

 

«Най-зловещият кошмар на Турция е сбъдна: руската подкрепа помогна на президента на Сирия Башар Асад да остане на власт, в същото време кюрдските бойци засилиха позициите си точно до турската граница, благодарение помощта на САЩ, които залагат на тях в борбата с ИД», — пише изданието.

 

«Явно Анкара е решила кардинално да преосмисли своята външна политика, — коментира професорът от Джорджтаунския университет Бренд Шафер. — Realpolitik  идва да замени идеологията. Между Турция и Израел никога не е имало двустранни проблеми, затова пък имаха общи интереси. Същото може да се каже и за Русия».

 

Деловото издание Bloomberg допуска, че за реалното подобряване на отношенията между Русия и Турция ще трябват нещо повече от извинения.

 

«Независимо от това, че има спорове, дали това може да се счита за извинение или не, главното е, че Турция изрази съболезнованията си, а руснаците възприеха това като извинение, — заяви бившият посланик на Турция в Лондон и Брюксел, президентът на аналитическата агенция International Strategic Research Organization Оздем Санберк. — Стъпката, която искаше Русия, бе направена. Сега Москва ще чака от Анкара промени в нейната сирийска политика. Русия иска да бъде главният играч в Близкия Изток наравно със САЩ. Турско-руските отношения ще зависят от това, ще се пречка ли Анкара на пътя на Русия или ще изпълни исканията й».

 

Директорът на Института по история Макс Уебър също допуска, че Турция ще трябва да преосмисли политиката си в Сирия, а и вероятно някакви промени в тази посока вече са започнали.

 

«Турция, както и други държави, в това число САЩ, вече разбраха, че няма да успеят да свалят сирийския режим, на което се надяваха, — казва Вебер в интервю за Press TV. — Към какво ще доведе осъзнаването, на този етап не е ясно. Още не знаем доколко кардинално ще бъде преосмислянето на външната политика на Турция. За да се подобрят отношенията с Русия, Анкара ще трябва минимум да признае важната роля, която Москва играе в Сирия. Това само по себе си е позитивно, защото политиката, която се базира не на реалностите, а на илюзиите на ръководството на държавите, не води до нищо добро. Виждаме, че турското ръководство е започнало да  привежда политика си в съответствие с реалността».

 

Интересен поглед върху външнополитическите лупинги на Турция представя директорът на «сивото ЦРУ — аналитичната агенция Stratfor — Джордж Фридман. Според Фридман, нормализирането на отношенията между Турция и Израел в голяма степен е следствие от натиска от страна на Вашингтон. Не напразно изданието New York Post нарече възстановяването на дипломатическите връзки между страните «един от малкото външнополитически успехи на администрацията на Обама».

 

«Турция не може да се намира едновременно в конфронтация със САЩ, Израел и Русия, — пише Фридман в статия за Geopolitical Futures. — САЩ биха били доволни от разрива на връзките между Турция и Русия. От тяхна гледна точка антируската Турция — това е проамериканска Турция».

За да се подобрят отношенията със САЩ и да излезе от пълната изолация, Анкара трябваше да се остави на натиска и да тръгне към регулиране на отношенията с Израел, което целеше Вашингтон.

 

«Но враждебността с Русия оставаше, — продължава Фридман. — Това напълно отговаряше на интересите на САЩ, но не и на турците. Те не искаха да се окажат в групата на проамериканския алианс с Израел и в антируския алианс с Полша. Ако те бяха тръгнали по този курс, те отново биха станали пешка в политиката на Вашингтон, както това беше по времето на студената война. Ето затова Ердоган обедини възстановяване на отношенията с Израел и извиненията пред Русия. Последното му е крайно неприятно, затова пък му дава необходимото пространство за маневри».

 

Фридман прогнозира, че подобни маневри и поврати в бъдеше ще има доста, ние неизбежно ще видим преформатирането на съществуващите алианси.

 

«Ако Турция иска да бъде велика държава, тя не бива да позволява на САЩ да установи над нея контрол. Затова за Анкара всеки съюз трябва да бъде временен. Такава стратегия прави шах на всички, които искат яснота във външната политика. В случая с Турция, нейната външна политика се заключава точно в това, колкото се може повече да изплаши всички. Което и тя направи успешно», — завършва Фридман.

Превод: Петя Паликрушева

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;