Електоратът онемя от почуда през тези дни.

 

Поставените да ни управляват демонстрират такова затъване в тресавището на недомислията, че едва ли някой вече може да ги извлече от тинята.

 

Очертаващите се като дежурни по окалването и наколенките лица Плевнелиев и Ненчев за кой ли път демонстрираха шизофренен пристъп, в който действително интересът на България и страдащият й народ са им последната грижа.

 

Отпътуващият безславно от поста си държавен глава първоначално с радост се присъедини към румънската приумица за съвместна наша и на Букурещ флотилия в Черно море, при това барабар с Турция.

 

И в духа на своите ментори обяви нейния «отбранителен» характер.

 

Перчемлията начело на военното министерство, управляващо шепа наистина достойни мисионери, пък като пионерче вдигна ръка за поздрав «винаги готов» и побърза да увери, че отечеството ще изпроводи цели 400 момчета за сухопътната бригада на НАТО на територията на Румъния. Абе, много отбрана, много нещо.

 

Кой пък ни заплаши толкова, че бързаме ли, бързаме да се защитаваме?

 

В търсене на отговора на този въпрос да не затънем обаче необратимо и от престараване да прахосаме и останалия поне на книга суверенитет.

 

А и територия. Защото отпратените в парламента недоразумения преди дни си въобразиха в минутите на командировъчно безгрижие в Швеция, че сме можели да копираме скандинавския опит за устройване на бежанците.

 

Тоест, да разселваме придошлите в обезлюдените райони на страната.

 

Бихме преглътнали с омерзение и това депутатско малоумие, ако то обаче е спонтанна изява на хронична мозъчна недостатъчност без особени последствия за околните.

 

Друг е обаче въпросът, че подобна лексика подозрително подсказва механичната реакция на онзи говорещ папагал от кръстословиците.

 

Тоест, страхувам се да не би нашите хора в Шведско да не са поредният проводник на неолибералната стратегия и апологетите й за заличаването ни не само като дух, традиции и самобитност, но и в средносрочен план като държава.

 

В зоната на сполетялото ни национално нещастие европейското по футбол е наистина светъл лъч в живота на нашенеца.

 

Нахлувайки пристрастно в правилата на любимата игра, ще си позволя да кажа, че управляващите ни продължават да правят фал след фал, и то все в наказателното поле.

 

Реферът на премиерския стол наду свирката за земеделеца Ненчев и бившия благоустроителен министър по повод на румънската сага, но подозрително не постави топката на точката на дузпата.

 

Защо не го стори?

 

Да не би да има уговорен мач?

 

Та нима волнодумието и лекомислената игра с националната ни сигурност не е повод за категорично разграничаване и заявяване най-после на ясна и отговорна позиция.

 

Или с една съвместна пресконференция и посипване на главите с пепел на въпросните лица въпросът се счита за изчерпан?

 

И какво означават думите на Борисов — «…накрая при мен идва сметката».

 

Ами сметката все пак накрая я плаща не друг, а целокупният български народ.

 

Пък е много важно и кой е келнерът, който пише и надписва фиша за плащане на масрафа.

 

Или за абонираните във властта е най-важно да са близо и около «масите».

 

Както просветната министърка, прахосала маса учителски заплати за безпрецедентен събор, на който по примера на колегите си Ненчев и Плевнелиев своеволно ръсила обещания уж без санкция.

 

Изобщо в тази детска игра на «развален телефон» има нещо гнило. Много ми е трудно да си представя, че със своя стил на управление Борисов е изпуснал юздите на издигнатите с «лично» негова санкция лица до върховете на държавното управление. И те, милите, си бърборят наляво и надясно каквото си пожелаят.

 

Или, което е по-лошият вариант, въпросните «личности» са поели открито и твърдо по небългарска писта, загърбвайки нашите си интереси. А може би в периода на формално необявената президентска кампания се разиграва вече известният сценарий за нарочното оплитане на конците. Пък след това — троп-троп — демонстративно да ни връхлети спасителят на бял кон, който при повече въображение можем да си представим и като президентски трон.

 

Такава седмица на втрещяващите недоразумения ни сполетя в адската жега. И най-малкото, което развълнува все още преобладаващите хетеросексуални, бе поредният гей-парад, който прибра под дъгата маса народ с нетрадиционни схващания за интимността.

 

Наред с преднамерената, демонстративна и строго охранявана радост на участниците най-радостни вероятно са отново организаторите от разните там неправителствени организации. Те пак ще надиплят едни пари в раничките, а за другите остава… веселието.

 

То май и държавата ни е обратна.

 

Правим всичко обратно на логиката и националните ни интереси.

 

Затова плащат богато на някои в най-бедната европейска държава.

Николай Коев

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;