Автор: Велислава Дърева

Съборът — нито велик, нито свят, нито всеправославен, нито събор

1.
«Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно» (Деян.  2:1). В неделната утрин апостолите и Св. Богородица се молели в Сионската горница, там, дето някога била Тайната вечеря, и Светият Дух ги преизпълнил със своите щедрости, и те заговорили на всички езици, та да следват казаното от Иисуса «Идете научете всички народи» (Мат. 28:19) и всеки народ да говори с Господа на своя си език. По-късно еретиците триезичници, поради своето човекоугодие, няма да устоят на съблазните на властта, ще презрат и завета Христов, и даровете на Светия Дух, и ще дадат преднина на Понтий Пилат, и първите, които ще сразят триезичната ерес са нашите първоучители, Светите братя Кирил и Методий. Но това ще стане по-късно.

 

А в онази неделна утрин се родила Христовата Църква. Затова и началото на събора, наречен «Велик и Свят», беше насрочен за този ден. Като знак, заявка или метафора на някакво прераждане, или може би преображение, или пък — защо не! — една «Критска пролет» за Православието…

2.

На Петдесетница в Крит православните не пребивават заедно и в единомислие. Четири велики църкви отказаха да участват в един предрешен събор. Три са измежду най-древните — Антиохийската, Българската и Грузинската. Четвъртата е най-голямата — Руската патриаршия, със 180 милиона вярващи във и извън Русия. Сръбската отиде с ултиматум —

 

«Напускаме, ако не бъдат разгледани възраженията на четирите църкви!». Няма да бъдат разгледани. А ултиматума го смушиха под на Вартоломей миндера.

 

Регламентът превърна събора в заложник, блокира всяка дискусия, скова всяка идея, и произведе умонепостижим абсурд — текстове, приети без консенсус от предсъборните комисии, могат да бъдат променени единствено и само с консенсус от самия събор. Ако изобщо стигнат до пленарната зала.

 

От участниците в събора се изисква: да се регистрират, да мълчат и да одобряват. Да, и да се снимат за спомен. Те не са дори античен хор от трагедия на Софокъл. Те са масовка, декор, на който да възсияе Вартоломей в целия си блясък. Изказванията са невъзможни; редактирането на текстове — изключено; съгласието с Фенер — задължително; братското единомислие е опорочено; равноправността на сестрите-църкви е подменена с диктат. (Равноправността е изконно присъща на Православието. Тя не се губи, нито отменя, нито отнема, защото е от Христа.) Догматичната основа, градивото на Православието — съборността (виж Символа на вярата, 9-и стих!), мръзне в хладилника, между бутилките с бялото вино.

 

В отсъствие на четири от четиринайсетте автокефални църкви консенсусът е само една претенция. Съборът изгуби своя всеправославен статут. Съборът е делегитимиран и обезсмислен, неговите решения няма да бъдат общоправославни, и никой не може да принуди никоя църква (участваща или не) да спазва такива решения. Те, прочее, ще потънат нейде в критските подземия на Минотавъра. Ама от Вартоломей не става Тезей, щото отдавна е изгубил нишката.

 

Тъй импозантно титулуваният «велик и свят» събор не е нито велик, нито свят, нито всеправославен, още по-малко вселенски, както си мислят разни сладки медийни муцунки. И събор не е. Събирането в Крит е нещо средно между конгрес, конференция, съвещание, коктейл, фотосесия и селфи на Вартоломей. Да, и доста скъпа екскурзия до приятна дестинация в юнския пек.

 

(Едно уточнение за медиите, които тържествено обявяват, че от хиляда години не е имало всеправославен събор. Вярно, между 1000 години и 18 години има «незначителна» разлика. Преди 18 години в София се проведе Светият Разширен Надюрисдикционен Всеправославен събор. Тогава разколът в БПЦ, вдъхновен и финансиран от О Бозе почившия седесариат, приключи канонически. Напомням — седесариатът наричаше разкола «Пражка пролет»!)

 

На този антисъбор няма да бъдат представени 194 500 000 православни. Толкова са пасомите на четирите отсъстващи църкви. («Голема работа! И без тях ще съмне! Жалко малцинство!», написа дръзновено някакъв анонимен форумник, намерил сгода да понаплюе «рубладжиите», «путинистите» и «комунезите».) Повтарям — сто деветдесет и четири милиона и петстотин хиляди. Какво «жалко малцинство»!

 

Антисъборът ще защитава правата на 41 725 000 души от останалите 10 църкви, т.е. —  на 1/5 от православните в автокефалните църкви и на 1/8 от целия православен свят. Какво «впечатляващо мнозинство»!

3.
На 11 март митрополит Гавриил изпрати писмо до Св. Синод, в което отхвърли основни формулировки в документа «Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят». Към писмото се присъедини и митрополит Николай. На 21 април писмото се превърна в позиция на Св. Синод. На 1 юни Св. Синод предложи отлагане на събора. На 3 юни отлагане предложи Руската църква. На 6 юни Антиохийската църква отказа да участва. На 9 юни отлагане предложи Сръбската църква. На 10 юни Грузинската църква отказа да участва. На 13 юни отказа и Руската.

 

Това е хронологията.

 

А така изглежда позицията на Св. Синод в контекста на православните мъдреци:

 

«В Православната църква под «единението на всички» винаги се е разбирало, че тези, които са изпаднали в ерес или разкол, трябва първо да се върнат в православната вяра и окажат послушание към светата Църква и тогава, чрез покаяние, те могат да бъдат приети в Църквата» (Позицията на Св. Синод на БПЦ, 21 април 2016 г.)

 

«Който не е между членовете Христови, той не може да има християнско спасение. Може да почита, може да приема тайнство, може да пее «алилуя», може да отговаря «амин», може да спазва Евангелието, може да има вяра в името на Отца и Сина и Светаго Духа и да я проповядва, но никъде извън Православната Църква човек не може да намери спасение» (св. Августин Блажени).

 

«Християнски църкви освен нашата Православна Църква се наричат Латинската Църква и много протестантски християнски общности. Но те не бива да се признават за истинска Христова Църква, защото не отговарят на апостолското устроение на Църквата Божия» (св. Теофан Затворник).

 

Освен Светата Православна Църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните «църкви» е богословски, догматически и канонически напълно погрешно». (Позицията на Св. Синод на БПЦ, 21 април 2016 г.)

 

«Светата Православна Църква е съкровищница на благата на спасението. Каквото и да ти трябва за спасението, всичко ще намериш в нея и само в нея. Извън нея и Сам Господ не дава тези блага. Недей да търсиш друг достъп до съкровищата Му. Такъв няма» (св. Паисий Величковски).

 

«Господ е говорил за Една Църква,Той не е казал «ще съградя Църквите Си», а: «ще съградя Църквата Си» — една-единствена Църква, «и портите адови няма да й надделеят». Само в Америка има повече от двеста църкви. Те дори не могат да се обединят помежду си. Ако всички секти се наричат църкви, то колко църкви има? Ние, православните, вярваме в Една Църква. Ние знаем, че истината е една, че Христос не се е разделил, че не могат да съществуват хиляди отделни църкви, че Господ е основал Една Света, Съборна и Апостолска Църква». (св. Лука Войно-Ясенецки)

4.
Когато на Петдесетница огнени езици слизат от небето и апостолите, изпълнени с Дух Светий, заговарят на езиците на всички народи, и слисаното множество се диви «какво ли ще е това?», тогава се появяват едни люде, които «се присмиваха [на апостолите] и думаха: със сладко вино са се напили» (Деян. 2:13).

 

Когато Св. Синод огласи своята позиция, тутакси се явиха неколцина дежурни богослови, историци, философи, журналисти; плюс довчерашни крепители и корифеи на разкола (само Христофор още не е прогъгнал!); плюс едно истеричаво форумно невежество. Присмиваха се на «синодалните кукувици», и не думаха «Със сладко вино са се напили!», а изригнаха целокупно:

 

«Тия изтрещяха!»; «Позицията на БПЦ не е християнска!»; «Това е престъпление срещу Господ!»; «Грандиозно престъпление срещу универсалното Православие!»; «БПЦ е ерес! Анатема!»; «Църковна попара!»; «Църковни прилепи!»; «Един е Господ и Путин е неговият пророк!»; «Православието е политическа патерица на московския сатрап!»; «Кремълски слуги!»; «Няма БПЦ. Има диверсионна група за вредителство, получаваща указания от вражеска държава!»; «БПЦ служи на Антихриста!»; «БПЦ е част от опитите за православен джихад и похода на Путин срещу цивилизования свят!»; «Московските стратези ерозират европейските ценности чрез поместните църкви»; «БПЦ се сепарира/провинциализира/самоизолира/ маргинализира/самоуби!»; «Грандиозен гаф!»; «Радикална некоректност!»; «Отстъпление от съборността!»; «БПЦ проваля/бойкотира/саботира Всеправославния събор!»; «Св. Синод е пагубен за БПЦ!»; «Решението на Синода е вдъхновено от руската църква и обслужва интересите на Руската патриаршия»; «Позицията на БПЦ е формирана в Москва!»; «На крак българи!!! БПЦ е обладана от дявола, приел формата на луд, дребен и плешив подполковник от КГБ!»; «БПЦ — терминатор на православното единство!»; «Архиереите са несъстоятелни!»; «Синодът направи църквата за посмешище!»; «Задунайски синод!»; «БПЦ — Задунайска епархия!»; «БПЦ е Кремълски бастион!»; «Вместо кръст архиереите носят петолъчка като символ на «вярата им»!»; «БПЦ не е православна, а путинославна; не е автокефална, а рускокефална»; «Най-добре да ни сложат една схизма, та да се отървем от руското зло!»; и т.н., и прочее…

 

И още ни осветлиха, че Грузинската църква е постсъветска; че Антиохийската е базирана в Дамаск; че двете църкви вземат своите решения с руски бомбардировач в слепоочието; че митрополит Гавриил е полковник от КГБ (а жалкият Путин — само подполковник)…

 

Не различавате регулярните форумни псувачи от титулуваните мудрословеснейши титани? Проблемът не е във вашия компютър.

5.

 

Ако някой от авторите на тези проклятия благоволи да прочете документа «Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят», ще отброи стотина възражения срещу него. И нито едно от тези възражения — нито едно! — не се различава от позицията на Св. Синод. И нито едно от тези възражения — нито едно! — не иде откъм Даниловския манастир, гдето е резиденцията на руския патриарх (за това — по-късно).

 

Обаче!

 

Ако БПЦ «е обладана от дявола», е «терминатор на православното единство», е сборище на «църковни прилепи, еретици, антихристи и престъпници срещу Господа», тогава «престъпници срещу Господа, терминатори на православието, разколници, кагебейци, сатани, московски подлоги и предводители на путинисткия православен джихад срещу европейската цивилизация» са:

 

Светият Кинотис на Света гора Атон; целокупното монашеско братство на всичките 20 атонски манастира; атонските монаси от «Кутлумуш», «Ксиропотам», «Зограф», «Каракал», «Филотей» и «Григориат» с техните специални анализи за събора; легендарните атонски старци отец Гавриил Карейски и отец Йоан (наричан Папаянис); отец Савва Лавриот (член на Духовния съвет на «Великата Лавра»); Кипърската Православна Църква; Архиерейският Синод на Задграничната Руска Православна Църква; участниците в конференцията «Свят и Велик събор: големи приготовления, малки очаквания» (Гърция, март 2016); епископ Лонгин от Украинската православна църква; проф. Целенгидис (Богословски факултет на Солунския университет «Аристотел»); проф. Металинос (Атински университет); проф. Зисис (Солунски университет); архимандрит Атанасий, проигумен на светата обител «Големият метеор»; Лимасолският митрополит Атанасий; митрополитите на Еладската православна църква Йеротей, Серафим, Хризостом, Амвросий, Теоклит и Нектарий; плюс, плюс, плюс и още толкова.

 

Но не само те, не!

 

Дълъг е списъкът на «кремълските слуги», които трябва да бъдат изобличени, осъдени и низвергнати немедленно!

 

Сред тях блестят такива «еретици, разколници и православни ултраси» като св. Августин Блажени, св. Атанасий Велики, св. Паисий Величковски, св. Теофан Затворник, св. Лука Войно-Ясенецки, св. Юстин Попович… Да не говорим за Св. Апостол Павел, който нагло твърди: «Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението» (Еф. 4:5).

 

И разбира се, главният грешник — Символът на вярата! Респективно — тези, които го формулираха — 318-те участници в Първия Вселенски събор (Никея, 325 г.) и 150-те участници във Втория Вселенски събор (Константинопол, 381 г.).

 

И тъкмо се чудех #кой още не е хвърлил камък по БПЦ, и ето — появи се в Крит архимандрит Харалампий — разстриган, низвергнат и реабилитиран (неизвестно защо); «ръкоположен» от гръцки старостилци за «Анхиалски митрополит» и въздигнат за епископ на тамплиерите; архиерей на бутиците, модните ревюта, скъпите заведения, на архонто-масоно-мутренските потайности и сладости, които споделя със своето приятелче Дионисий (същия). Появи се в Крит Харалумпи (тъй го наричат църковници-зевзеци), представи се за български митрополит, разходи своето благоутробие, декорирано с бадж, изпонаснима се с когото смогна, и го изгониха позорно. Но той изпълни злотворната «мисия», която му бе възложена.
(Следва)

Харалампи на събора в Крит

В очакване на Вартоломей…

Тагове: ; ; ; ;