През първата половина на май 2016, в новата американска военна база в Девеселу, южно от Букуреш, тържествено беше отбелязано въвеждането в експлоатация на първата разположена в Европа система за противовъздушна отбрана Aegis Ashore на САЩ, включваша прехващащи ракети SM-3.

 

Ден по-късно стартира изграждането на подобна военна база край Реджиково (в полската Слупска област, на 18 км от Балтийско море и в непосредствена близост до руската Калининградска област).

 

В двете церемонии участваха както членове на румънското и полското правителства, така и представители на Департамента по отбраната, Държавния департамент и Военноморските сили на САЩ, НАТО и дипломатическия корпус в Букурещ и Варшава, включително полският президент Анджей Дуда, румънският премиер Дачиан Чолош, генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг и зам. държавният секретар по отбраната Робърт Уорк.

 

Подобно високо присъствие бе напълно обяснимо, защото действително става дума за първите позиционни райони на американската система за ПРО в Европа, които неслучайно са разположени именно на територията на Румъния и Полша.

 

В същото време, военните експерти са единодушни, че нито румънците, нито поляците ще бъдат допуснати до обслужването на радарите, компютрите и ракетите в двете бази.

 

Това впрочем се отнася и за останалите офицери от армиите на държавите от НАТО с изключение на тези от САЩ, разбира се.

 

Всъщност, истината е, че американската система за ПРО има само косвено отношение към Северноатлантическия пакт, т.е. тя чисто формално се обозначава като система на НАТО.

 

Последното обаче, позволи на генералния секретар на пакта Йенс Столтенберг за пореден път да обяви, че изграждащата се на Стария континент система за противоракетна отбрана «има отбранителен характер» и по никакъв начин не застрашава руския ядрен арсенал.

 

Според него, «географията и физиката не ни позволяват да сваляме руските междуконтинентални балистични ракети, тъй като нашите противоракетни «щитове» са прекалено малко и са разположени или прекалено далеч на юг или пък прекалено близо до границите на Русия».

Срещу кого е насочена системата за ПРО и каква ще бъде реакцията на Москва

 

Това, което Столтенберг съзнателно премълчава обаче е, че пусковите установки за прехващащите ракети SM-3 в Девеселу и Реджиково могат да бъдат използвани и за изстрелване на крилати ракети с голям обсег Tomahawk, чието разполагане в Европа би било директно нарушаване на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег.

 

При това тези ракети пряко застрашават руските стратегически сили за сдържане, разположени в европейската част на страната (т.е. в Калужка, Тверска, Ивановска и Саратовска област). Освен това, твърдението на Столтенберг, че въпросните комплекси са «прекалено малко» очевидно не отговаря на истината, защото с такива комплекси разполагат поне сто американски бойни фрегати и ескадрени миноносци, като «Доналд Кук» например,  които редовно влизат в Черно, Балтийско и Северно море, в опасна близост до руското крайбрежие.

 

На второ място, генералният секретар на НАТО съзнателно отделя системата за стратегическа отбрана от тази за стратегическо настъпление, макар че те на практика са две неделими части на стратегическия ядрен потенциал на пакта (и най-вече на САЩ). Между другото, това ясно е посочено и в преамбюла към руско американския Договор за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ-3). Там директно се подчертава зависимостта на стратегическите настъпателни въоръжения от развитието на стратегическите отбранителни въоръжения. Затова опитът на Столтенберг да твърди обратното означава, че той изглежда смята източноевропейските си домакини за пълни дилетанти.

 

Разбира се, нещата не опират до Столтенберг, а до настъпателната стратегия, възприета от американската администрация, която усилено разполага по руските граници своята система за ПРО, разчитайки от една страна да си гарантира едностранни военни и политически предимства за продължаване на натиска върху Кремъл, а от друга се опитва окончателно да подчини Европа, превръщайки я (особено източната и част) в потенциално бойно поле при евентуален сблъсък с руската армия. В тази връзка си струва да припомня, че наскоро бившият командващ обединените сили на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк откровено заяви, че

 

«дори ако руснаците нанесат ядрен удар срещу Варшава, това пак няма да спре НАТО».

 

Само че, решавайки да нанесе ответен ядрен удар, Москва едва ли би го насочила към Варшава (или поне не само към нея), а най-вероятно към Ню Йорк или Вашингтон.

 

В тази връзка, мнозина западни и руски военни експерти си задават резонния въпрос, как ще реагира Русия на разгръщането на американската система за ПРО край границите и?

 

Както е известно, на срещата си с руското военно ръководство в Сочи през май 2016, Путин обяви, че «ние със сигурност ще неутрализираме заплахите», свързани с тази система, но не уточни, какво точно има предвид.

 

От друга страна, още през 2007, когато Вашингтон взе решението за разполагането на системи за ПРО на територията на Румъния и Полша, тогавашният руски държавен глава Дмитрий Медведев, обяви, че в отговор страната му ще разположи оперативно-тактически комплекси «Искендер-М» в Калининградска и Краснодарска области.

 

Радиусът на действие на ракетите, изстрелвани от тези комплекси е до 500 км. Предвид факта, че базата в Реджиково например е на само 180 км от границата с Калининградска област, ако руснаците действително предприемат подобна стъпка, това би било достатъчно за неутрализирането на системата Aegis и нейните пускови установки Mk-41, способни да изстрелват и ракети Tomahawk.

 

Що се отнася до базата в Девеселу, «неутрализирането» и може да бъде постигнато с разпологането на комплекси «Искендер-М» на територията на Крим.

 

Впрочем, според някои руски военни експерти, освен тези комплекси, Кремъл може да използва и крилати ракети с голям обсег «Калибър-НК» (доказали ефективността си по време на руската операция в Сирия) с каквито разполагат Черноморският и Каспийският флот на Русия.

 

Разбира се, ответните действия на руснаците са ограничени от рамките на Договора СНВ-3, според който до април 2018 Русия и САЩ следва да намалят броя на своите носители на ядрено оръжие (стратегически ракети и стратегически бомбардировачи) до 700, плюс още сто на склад. Освен това всяка от страните трябва да разполага с не повече от 1550 ядрени бойни глави.

 

По официални данни на Държавния департамент на САЩ, на 1 април 2016 Москва е разполагала с 521 носители и 1735 бойни глави, а САЩ, съответно, с 741 и 1481. Това означава, че Русия може да увеличи потенциала си от стратегически ракети с още поне 179 броя. А предвид факта, че момента руснаците заменят остарелите си ракетни комплекси РС-12 «Топол», Р-36М2 «Воевода» и Р-100УУТХ «Стилет» с новите РС-24 «Ярс» и РС-26 «Рубеж», те получават възможност да добавят към тях и тежките междуконтинентални балистични ракети от пето поколение с шахтово базиране РС-28 «Сармат», които според руското командване ще бъдат разположени в Оренбургска област и край Иркутск, т.е. ще са недосегаеми за системите Aegis — независимо, дали последните са наземни или се намират на бойните кораби на САЩ. Освен това, Москва планира да започне масово производство на бойните железопътни ракетни комплекси «Баргузин», които ще могат да се придвижват по цялата територия на страната и, подобно на руските стратегически подводници, ще представляват изключително мощно средство за сдържане на противника.

 

При това руснаците очевидно не възнамеряват да се ангажират със самоубийствена оръжейна надпревара със САЩ, тъй като са убедени, че средствата, отпускани в рамките на държавната програма за въоръжаване 2010-2020 са им напълно достатъчни за да защитят сигурността на страната и собствените си национални интереси.

Никола Стефанов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;