22 юни 1941 г. — една съдбоносна дата за народите на Съветския съюз и за цялото човечество. На този ден през 1941 г. нацистка Германия без всякакъв повод, нарушавайки пакта за ненападение, подписан на 23 август 1939 г. в Москва от Молотов и Рибентроп, нападна Съветския съюз.

 

Войната на Германия срещу Великобритания и Франция, започнала на 3 септември 1939 г., доколкото бе война, бе, разбира се, достатъчно жестока, но заедно с това и твърде странна. Това във всички случаи важи за Франция, която Вермахтът прегази за 45 дни. По-голямата част от Франция бе окупирана, а другата част, управлявана от разположеното във Виши правителство на маршал Петен, бе всъщност протекторат на Германия. Там цялата икономика бе подчинена на Германия; там евреите бяха преследвани със същата ожесточеност, с която бяха преследвани в нацистка Германия; там вербуваха доброволци за по-късно открилия се фронт срещу Съветския съюз; оттам изпращаха работници за военната промишленост на нацистите. Би могло да се каже следователно, че по същество

 

 ВИШИсткото правителство бе ФАШИстко правителство

 

Войната срещу Великобритания също не носеше особено сериозен характер. След позорния за англичаните Дюнкерк тя се сведе предимно до размяна на бомбени удари, които разрушаваха сгради и убиваха хора, но не решаваха големия  въпрос за победата. Германците сякаш и не бързаха да го решат. Английският остров нямаше къде да избяга, а и военната мощ на нацистите нарастваше с всеки ден, което означаваше, че с всеки ден нарастваше очакването за най-близка победа. Човек няма защо да бърза, когато една победа му е в кърпа вързана.

 

Войната срещу Съветския съюз изведнъж придоби съвършено друг характер. Това бе война, която нацистите водеха

 

не просто за победа, а за унищожаване

 

както на съветската социалистическа държава, така и на непълноценните от нацистка гледна точка съветски народи. Това бе следователно война на живот и смърт — в буквалния смисъл на думата.

 

Войната на нацистка Германия срещу Съветския съюз бе най-ожесточената, най-кръвопролитната и най-разрушителната в човешката история. Тя продължи почти четири години, за да отнеме живота на приблизително 26 милиона съветски граждани (военнослужещи и цивилни). Почти цялата европейска част на СССР бе подложена на системно разрушение. Разрушени бяха 1710 града, повече от 70 хиляди села, 32 хиляди завода и фабрики, разграбени 98 хиляди колхоза и 2890 МТС.

 

Започнала твърде злощастно за Съветския съюз, войната само след няколко месеца обърна своя ход. През зимата на 1941-42 г. немците претърпяха първото си голямо поражение в битката за Москва. С мощни контраудари немско-фашистките дивизии бяха отхвърлени на около 350 км.

 

Разбит бе митът за непобедимостта на нацистката армия

 

През зимата на 1942-1943 г. последва грандиозната битка за Сталинград, завършила с пълния разгром на командваната от фелдмаршал Паулус 6-а армия и с пленяването на самия фелдмаршал. Ставаше вече невъзможно някой да вярва в мечтаната от Хитлер победа. Най-мащабното сражение по време на Втората световна война се състоя обаче през лятото на 1943 г. при Курската дъга. В него вземат участие 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета. При Курск се води и най-голямата танкова битка във Втората световна война. И може да се каже, че ако при Сталинград бе пречупена волята на германската армия,

 

при Курск бе пречупен нейният гръбнак

 

Тя можеше да води вече единствено отбранителни сражения, които не след дълго стигнаха и до самия Берлин. В края на април и на 1 май съветските воини издигнаха над Райхстага Червеното знаме на победата. На 9 май 1945 г. нацистка Германия капитулира официално.

 

Победата на 9 май бе победа не само на Съветския съюз, не само на Европа, а на цялото човечество. Дали нацистка Германия щеше да бъде победена без решителното участие на Съветския съюз? Ето защо на 9 май с думи и мисли на благодарност към Съветската армия трябва да е изпълнено сърцето на всеки европейски гражданин, на всеки гражданин на света. И е твърде странно, че Девети май, вместо да бъде отбелязван в целия свят като Ден на победата, е отбелязван в Западна Европа като Ден на Европа.

 

Бягат от Деня на победата, защото искат да избягат от истината

 

че тази трудно извоювана победа се дължи преди всичко на Съветския съюз.

 

Заслужава внимание обаче и една друга страна на проблема за началото на войната на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз. Стои с цялата си сериозност въпросът какво развитие щяха да получат Втората световна война и съдбата на човечеството, ако Германия се бе съобразила с подписания от Рибентроп и Молотов пакт за ненападение и не бе нападнала Съветския съюз в определения от пакта петгодишен срок. Очертава се една не съвсем приятна картина.

 

Германия владееше вече цяла Европа. Заводите на Германия, Франция, Чехия и редица други държави работеха интензивно за повишаване на военно-техническия потенциал на Вермахта. Дори Съветският съюз съдействаше за развитието на германската военна промишленост, като й доставяше важни стратегически суровини. Нацистите бързаха  със създаването и на оръжието за масово унищожаване. Заводите в Норвегия в бързо темпо произвеждаха така наречената тежка вода, което означаваше, че атомната бомба не е проект на далечното бъдеще. Самата немско-фашистка армия бе достигнала до внушителни размери: около 5 500 000   войници, 12 000-15 000 танка, 35 000-40 000 самолета.
Пита се какво щеше да стане с Великобритания, ако цялата тази военна мощ, предназначена по плана «Барбароса» за война срещу Съветския съюз, бе насочена срещу Великобритания.

 

Не е необходимо човек да е военен специалист, за да разбере, че само за месец-два Англия щеше да бъде разгромена. Островът щеше да бъде овладян, а правителството на Чърчил щеше да бъде принудено да потърси спасение в някоя от своите колонии. Но коя колония може да бъде сигурно убежище за английското правителство в изгнание? Япония бе вече окупирала почти цяла Югоизточна Азия. Можеше да се очаква обединените сили на японците и нацистите в ускорено темпо да овладеят Индия, а след това евентуално и Австралия. Може да се предполага овладяването и на Иран, което означава неограничени доставки на гориво.

 

Не може да има съмнение, че в един по-късен етап нацистка Германия щеше да насочи цялата си неимоверно нараснала военна мощ и срещу омразния й Съветски съюз. Но ако войната срещу Съветския съюз през 1941-45 г. бе изключително трудна,

 

 няколко години по-късно тя щеше да бъде  ужасяващо тежка

 

Очевидно става, че в резултат на отложената с няколко години война на Германия срещу Съветския съюз над човечеството щеше да падне тежка кошмарна фашистка нощ.
Победата не можеше все пак да бъде в крайна сметка на страната на абсолютното зло. Човечеството щеше така или иначе да се пребори със съсредоточените в Германия и Япония демонични сили. Вероятно в станалата опасна за човечеството война щяха да се включат и Съединените щати. Неизчерпаемите материални и човешки ресурси на Съветския съюз щяха без съмнение да имат своята  решаваща роля. Но крайната победа щеше да бъде десетократно, а може би и стократно по-скъпо платена — с неизброими човешки жертви и неизчислими материални разрушения.

 

Става възможно с оглед на изложеното да се направи парадоксалният извод, че шанс за човечеството бе тъкмо обстоятелството, че войната на нацистка Германия срещу Съветския съюз започна през 1941 г., а не евентуално пет години по-късно.

 

Какви ли не лоши шеги историята си прави с нас!

Проф. Велко Вълканов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;