«Съдете ме, не ме интересува, историята ще ме оправдае!» —  Фидел Кастро

Вече 71 години от края на Втората световна война политическите язви на фашизма и неонацизма не са ликвидирани.

 

Определени политически сили подклаждат реваншистки настроения и се мъчат да реанимират фашизма и националсоциализма като съюзник на световния имперски капитал, камуфлиран като «демократичен глобализъм» на принципа: разделяй и владей.

 

Който налага еднополюсния модел на политически диктат по американски образец, завоалиран в лицемерна пропагандна опаковка за «защита на човешките права» и сладникави примамки на техни цивилизационни ценности!

 

Днес, когато отбелязваме 134-тата годишнина от рождението на Георги Димитров, връщайки се към живота и делото му, към неговия героичен образ като борец срещу фашизма за защита на социалните права на работническата класа, с всеки изминал ден цялата миролюбива общественост се убеждава колко актуално звучат идеите,
призивите и уроците, които той ни завеща още в далечната 1933 г. по време на Лайпцигския процес и историческата роля на изграждания от него единен общонароден фронт за борба срещу фашизма!

 

Напълно актуален е въпросът какво ново се случи в живота на работническата ни класа, на какво ни научиха уроците от войната, какви положителни промени настъпиха в пъзела на световната политическа панорама? Преустанови ли се човешката експлоатация; подобриха ли се условията за работа и право на труд; престанаха ли локалните войни, терористичните набези, спряха  ли мераците за анексиране на чужди територии; прекратиха ли се заговорите за физическо ликвидиране на «неудобните» политически лидери и държавни ръководители за някои западни и задокеански елитни кръгове; прекрати ли се надпреварата във въоръжаването; премахна ли се угрозата за разпалване на световна термоядрена война?

 

Не и още сто пъти не!

Димитров, Лайпцигски процес
Димитров, Лайпцигски процес

От дистанцията на времето

 

отново обръщаме поглед към онова динамично време, когато своя най-голям морален разгром фашизмът като идеология претърпява по време на историческия Лайпцигски процес — 1933 година.

 

Процесът не можа да сломи волята на Георги Димитров, непобедимия български комунист и световен лидер на работническата класа.

 

Поради липса на доказателства и благодарение на активната безкористна намеса на Съветския съюз, той и неговите другари са спасени от лапите на канибалската Хитлерова камарила.

 

След преживени тежки битки в затворническите килии, след бляскавите пледоарии на Димитров пред трибунала в Лайпциг на 7 февруари 1934 г., той и неговите приятели са освободени и щастливо пристигат в Москва като предварително им е предоставено съветско гражданство.

Българското правителство на цар Борис III, доказвайки пред цяла Европа «кръвната връзка» с фашисткото правителство на Хитлер, като негови васали и национални предатели, за срам и позор им отказват «българско гражданство».

 

Името на Димитров става символ в борбата срещу надигащия се фашизъм и високо вдигнато знаме за борба на световния пролетариат за мир, за честен труд и социална справедливост!

 

Още по времето на процеса в Лайпциг името на Димитров става известно и сред работническата класа на Куба и цяла Латинска Америка.

 

Вестта за неговото задържане под стража в затвора в Берлин по неведоми пътища, въпреки строгата гестаповска цензура и репресии върху средствата за масова информация в Куба, стига до кубинската общественост.

 

Организират се комитети за защита на Димитров, които горещо разобличават фалшивата и гнусна жълта пропаганда.

 

Централният комитет на Кубинската комунистическа Партия, ръководена от Блас Рока, организира масови митинги и демонстрации в защита на Димитров и неговите другари. Профсъюзът на работниците от обувната промишленост пръв отбелязва

Димитров и маршал Толбухин
Димитров и маршал Толбухин

ефективна стачка в тяхна защита

 

пишат протестни декларации, телеграми лично до Г. Димитров и неговата майка баба Парашкева.

 

Още през юни 1934 г. от Москва Г. Димитров изпраща благодарствена телеграма на кубинските си приятели, които са били едни от първите най-активни негови защитници, в която пише:

 

«Аз си спомням много добре за големия интерес и чувство на симпатии към мен и моите другари от кубинските ни другари в борбата, която продължават да водят през целия този период, когато бяхме в затвора в Берлин, и за това, какво се случва в Куба.

 

Аз бях дълбоко възмутен от тогавашната фашистка преса, която единствено получавах в килията си, и как публикуваха фалшива и лъжлива информация без никакъв срам да науча цялата истина относно героичната борба на народните маси в Куба срещу потисниците и угнетителите.

 

Истина е, че моята борба срещу трибунала на фашистите в Лайпциг беше изключително трудна, но благодарение на координацията, моята неотстъпчивост и непримиримост, ленинското ми държание от трибуната на процеса, интернационалната кампания за солидарност за нашата защита, ние постигнахме да нанесем на фашистите РЕШАВАЩ МОРАЛЕН И ПОЛИТИЧЕСКИ УДАР».

Текстът на тази телеграма е публикуван за първи път в Куба в нелегалния комунистически вестник «МЕЙЯ» — год. III-та от септември 1934 г., № 7.

 

След много години, по случай 80-тата годишнина на Г. Димитров на 19 юни 1962 г., вече след победата на Кубинската социалистическа революция, вестник «Нотисия де Ой» («Новини от днес») за първи път публикува текста на тази телеграма от Г. Димитров, върху която Блас Рока — първи секретар на ЦК на ККП, прави следния коментар:

 

«Работническата интернационална защита на Кубинската сесия на ОИАР, Организация за интернационална защита на борците-революционери, сме изпълнени с гордост да получим телеграма лично от другаря Георги Димитров, който ни благодари за поздравите от Куба за освобождаването им от затвора, констатирайки големия интерес и симпатии към нас, че през цялото време, когато са били в затвора, кубинският народ непрекъснато се е борил за тяхното освобождаване».

 

Но с това събитие не престават присъствието,

 

действията и мислите за изключителния интерес към делото на този всепризнат български борец за революционното движение в Куба.

 

На VII конгрес на Комунистическия интернационал — 1935 г., присъства кубинска делегация, водена от Блас Рока като първи секретар на Централния комитет на Кубинската комунистическа партия. Основните постановки, изводи и препоръки, залегнали в доклада на Г. Димитров пред делегатите на VII исторически конгрес на Комунистическия интернационал — 1935 г., оказват изключително положително влияние за масово разгръщане на кубинското революционно движение след 1953 г., за което след време отново Блас Рока пише:

 

«Тези писмени документи (залегнали в доклада на Г. Димитров) са едно живо, задочно обучение, които са написани за един подобен живот за една забележителна образцова революционна личност, които бяха реализирани от един човек на действието, на един геройски подвиг на разума след нападението на казармата Монкада през юли 1953 година».

Сталин и Димитров
Сталин и Димитров

По време на скалъпения от продажните магистрати на Батиста в град Сантяго Де Куба военен трибунал, младият Фидел Кастро Рус, по примера на Георги Димитров, от обвиняем се превръща в обвинител и защитник на неговата национална кауза, въпреки вражеските удари, разобличавайки фашисткия произвол на криминалната тирания на Батиста, разкривайки драмата в своята Родина. Фидел открито формулира генералната политическа линия за национално избавление, изпълнено с увереност в едно ново политическо общонародно движение, превърнато в историческо събитие, което хвърля

предизвикателството на времето

пред лицето на продажните магистрати. На платените слуги на Централното разузнавателно управление на САЩ той заявява: «Съдете ме, не ме интересува, историята ще ме оправдае!».

 

С историческата победа на Кубинската социалистическа революция времето потвърди далновидността и пророчеството на тези велики личности, доказани лидери на световното комунистическо и работническо движение, прекрачили безсмъртието със своите героични подвизи.

 

В знак на искрена признателност към идеите и делото на Г. Димитров народът на Куба му издигна бюст по случай неговата 100-годишнина на ъгъла между булевардите «Пасео» и улица «23-та» в квартал «Ведадо» на столицата Хавана.

 

За отбелязване 1300-ата годишнина от основаването на българската държава в парка «Вл. Ил. Ленин» край Хавана членове на дружеството за приятелство «Куба — България» и ръководството на ИКАП-Хавана, съвместно с български специалисти бяха засадени 13 царски палми за увековечаване нерушимата дружба между нашите два народа. В центъра на този символичен кът сред палми е поставен бюст паметник на Г. Димитров в знак на уважение, като световно признат лидер на комунистическото и работническо движение — борец за мир!

 

И днес в началото на XXI век, въпреки драматичните политически промени в Европа, на територията на братска Куба, където и да отидете, ще срещнете названия на улици и булеварди, земеделски кооперативи, училища и фабрики, които с гордост носят името «Георги Димитров», «Народна Република България», «Васил Левски» и др.

 

Все имена — символи на признателност за безкористната българо-кубинска дружба между двата братски народа.
Л.А. Василев

Тагове: ; ; ; ; ;