Преди няколко дни споделих, че нетърпящото възражение самоосъзнаване на българската общност като исторически субект на българската писменост и православието би трябвало да бъде положено като крайъгълен камък в много бързото формулиране на българска национална доктрина.

 

Една национална доктрина, която да възвърне самочувствието и достойнството, а заедно с това и да предефинира нашето място в историята, настоящето и бъдещето.

 

Една доктрина, която по категоричен начин да регламентира българската загриженост към борбата на Русия и руския народ срещу американските опити да бъдат унищожени кирилицата и православието.

 

Една задължителна българска загриженост към Русия и руския народ, чрез която самата българска общност има историческия шанс да възроди собственото си самочувствие и достойнство в едно време, което се характеризира с екстремния начин на своето полагане в действителността.

 

България и българската общност нямаме време да протакаме задължителното предефиниране на нашата българска идентичност, просто на отчуждените опити тази наша идентичност да се преформулира чрез измислените и американизирани «евроатлантически ценности» би трябвало немедлено да бъде сложен край по най-категоричен начин!

 

Разбира се, че причината да настоявам за всичко това не е поредният идиотизъм в управлението на страната.

 

Причината не е в омерзителния конфликт между премиер, президент и военен министър в абсурдната ситуация, в която ГЕРБ и присъдружните му формации демонстрираха уникално политическо невежество.

 

Политическо невежество, което е вече твърде опасно за самото съществуване на държавата България, особено на фона на посещението на Жан-Клод Юнкер в Санкт-Петербург и срещата му с президента на Русия Владимир Путин.

 

Едно политическо невежество, една българска политическа шизофрения, която има в основата си фундаментален психичен проблем и на общността, и на т.нар. политически елит, а именно — фундаменталната българска криза на идентичността, която продължава вече повече от 26 години!

 

Една криза на идентичността, която обективният психологически прочит може да представи така — ние, българите, какви сме, в крайна сметка: субекти на нашата собствена писменост и православието или обекти на непонятните католически и протестантски напъни, формулирани днес от американците и техните европейски слуги като «евроатлантически ценности»?

 

Не това е причината да продължа да се опитвам да ви накарам да преосмислите нашите собствени български работи!

 

Причината е, че се случи нещо, което ще остане в историята и съм дълбоко убеден, че ако има достатъчно промисъл, това ще сложи началото на наистина твърде необходимото като време предефиниране на нашата българска субектност и формулирането на адекватна национална доктрина.

 

Разбира се, че става дума за уникалното и достойно решение на Българската православна църква да НЕ участва на открития в четвъртък уж «Вселенски православен събор» на остров Крит.

 

Един събор, който трябваше само да узакони властта на измисления «Вселенски православен патриарх» Вартоломей.

 

Един измислен гръцко-турски патриарх, който преди няколко месеца в София унижи по недопустим начин Българското православие.

 

Един измислен гръцко-турски патриарх, за когото православието като единственото автентично християнство няма никакъв смисъл, за него единствено важна е властовата позиция.

 

Едно решение на Българската православна църква, което може да се сравни единствено с борбите за църковна свобода по време на Българското Възраждане през ХІХ век.

 

И, забележете, едно действие на Българската православна църква, което е в единение с решението на Руската православна църква.

 

С други думи, това, за което апелирах, а именно българската общност да се ангажира с борбата на Русия и руския народ за спасяване на кирилицата и православието, е започнало вече тъкмо с действията на Българската православна църква.

 

Искам да ви кажа, скъпи сънародници, че за да избегнем всички ние кризите на нашата национална идентичност, каквито преживяват нашите предателски «политически елити», със сигурност трябва да видим какво прави нашата Българска православна църква.

 

Повярвайте ми, ако сме съгласни, че тъкмо кирилицата и православието са ни съхранили исторически, то няма нищо по-логично от това да приемем, че кирилицата и Българската православна църква ще осигурят и нашето бъдеще.

 

Искам да ви кажа, в крайна сметка, всички ние да се опитаме да осмислим, да приемем и да следваме решенията и действията на Българската православна църква.

 

Всичко друго е от Лукавия, който днес ни се надсмива чрез САЩ, НАТО и «евроатлантическите ценности»…

Проф. Людмил Георгиев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;