На 2 юни 2016 г. Бундестагът, парламентът на Германия, прие почти единодушно законопроект, внесен от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и „Партията на зелените”, който етикетира като геноцид масовото изтребление на 1,5 милиона арменци в Османската империя през 1915 г.

 

За официална Анкара, както и за почти целия политически, научен и медиен елит в Турция, случилото се с арменците през годините на Първата световна война е било просто „изселване” (техджир). Най-широко възприетата и налагана в учебниците, в политическата и в историческата лексика дефиниция на тези престъпления на младотурците е „събитията от 1915 г.”

 

Все едно, че турци и арменци са враждували за овце, ниви и ливади, но по неизвестни причини от милионната арменска общност в Османска Турция днес е останала само една „отломка нищожна”.

Иначе Анкара охотно прилага термина „сойкъръм” („геноцид”) както към насилственото преселване от Сталин на кримските татари през 1944 г., така и към смяната на имената на българските мюсюлмани (турци и помаци). А „най-евроатлантическата” партия ДПС, независимо дали се председателства от Доган, Местан или Карадайъ, редовно отбелязва годишнините от началото на съпротивата срещу „възродителния процес”, отъждествявайки смяната на имената с геноцид.

 

Тоест, с физическото изтребление на „турско мюсюлманския народ”. За „геноцид” се обявява и така нареченото „заличаване на културните и религиозни традиции и обичаи на българските мюсюлмани”.

 

Но когато на 24 април 2015 г. Народното събрание  гласува декларация във връзка със 100-годишнината от арменските кланета в Османска Турция, „евроатлантиците” от ДПС, водени от тогавашния председател Лютви Местан, напуснаха парламентарната зала, за да не помълчат и една минута в памет на избитите арменци.

 

За срам на България, заедно с Местан се изнизаха и божем българите Йордан Цонев, Мариана Георгиева, Камен Костадинов и другите български „попълнения” на турската партия, чието присъствие там служи като „доказателство”, че ДПС не е етнорелигиозна партия. Жалко, че и на депутатите от ГЕРБ и БСП не им стигна куражът да осъдят геноцида над арменците, а го нарекоха „масово изтребление”. Обаче този първи геноцид на 20 век вече е признат и осъден от Европейския парламент (ЕП) и още 19 държави: Швеция, Гърция, Швейцария, Словения, Полша, Литва, Аржентина, Уругвай, Чили, Италия, Венецуела, Канада, Франция, Белгия, Холандия, Република Кипър, Русия, Ливан и Германия.

 

Въпреки приетата от Народното събрание декларация, България не фигурира между тези страни. Половинчатостта не може да мине за особена храброст!

Как ехото заглъхва

 

Новината, че парламентът на „приятелска” и „съюзническа” Германия е признал и осъдил със специален закон османския геноцид над арменците, имаше ефекта на бомба в Турция.

Три от общо четирите парламентарно представени политически партии в Турция – управляващата Партия на справедливостта и  развитието (ПСР), Народнорепубликанската партия (НРП) и Партията на националистическото действие (ПНД), подписаха съвместна протестна декларация срещу решението на германския парламент. Единствено прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) на Селяхаттин Демирташ и Фиген Юксекдаг отказа да си сложи подписа под този пасквил. Председателят на НРП, главната опозиционна сила във Великото национално събрание на Турция (ВНСТ) Кемал Кълъчдароглу дори заяви, че парламентите не трябва да се месят по такива въпроси и в същото време упрекна президента Ердоган, че ежеседмично разговаря по телефона с канцлера на Германия Ангела Меркел, но въпреки това не е успял да я спечели за турската интерпретация на „събитията от 1915 г.”

 

Впрочем, фрау Меркел дори не присъства на приемането на „скандалния” според Анкара закон за арменския геноцид.

 

Не разбирам — изпъшка Ердоган. — По-добре да беше участвала в гласуването. С решението, което взеха някои, нашата история няма да се промени. Всъщност това решение няма стойност, но германците са изправени пред опасността да изгубят един приятел, като Турция”. („Миллиет”). След аналогична заплаха покойният гръцки премиер Андреас Папандреу беше казал: „Който има такива приятели, той няма нужда от врагове!”.

 

Ден по-късно Ердоган се провикна:

 

„Хей, Германия, какъв ти е проблемът? Знаете ли какво ми каза Меркел? „Ще направя каквото е по силите ми”. Не е ли по силите ти да участваш в гласуването в парламента?!”.

 

Премиерът на Турция Бинали Йълдъръм нарече решението на Бундестага „историческа грешка”.

В подобен критичен маниер осъдиха „вероломството” на германците и редица турски министри и депутати. Дори заплашиха, че ще накарат Германия да си плати за тази „историческа грешка”.

От Запад на Изток?

Депутатът от управляващата ПСР проф. д-р Бурхан Кузу изригна:

 

Германският гяурин направи каквото си беше наумил. Винаги съм казвал, че Германия никога не е била искрен наш приятел. Затова се разпиля и Османската империя!”. Заместник председателят на ПГ на ПНД Октай Вурал заяви: „На Германия трябва да се наложат санкции. Германия трябва да бъде накарана да си плати. Неподписването на съвместната декларация от ДПН е срамно!”.

 

А заместник-председателят на ПНД Шефкат Четин обяви, че ако е имало геноцид, той бил дело на арменски чети.

 

 

Никакви признаци на здрав разум и обективност!

 

Анкара повика за консултация турския посланик в Берлин Хюсеин Авни Карслъоглу, а след това турското МВнР извика германския посланик в Анкара, за да му връчи протестна нота.

 

През това време президентът Ердоган беше на обиколка в Източна Африка, като първата му спирка беше Уганда. Там властващият 30 години диктатор, президентът на Уганда Йовери Мусевени, връчи на Ердоган 44-ата поред титла „доктор хонорис кауза” — на университета Макарере. А в Истанбул германското консулство се охраняваше „като кале” от полицията, понеже беше обградено и замеряно с яйца от „спонтанно протестиращи” срещу приетия от Бундестага закон за арменския геноцид.

 

Другите две африкански страни, в които се отби турският падишах, бяха Кения и Сомалия. Ердоган им напомни за колониализма на западняците и дълбокомислено подчерта, че истинската самота била да останеш без приятели (сиреч нещо като Турция през 2016 г.). Турция обаче щяла да разкрие посолства във всички африкански страни, което може да се тълкува и като „смяна на приоритетите” — от Запад, на Изток.

 

И тази обиколка на Ердоган не мина без гаф.

 

Докато пребиваваше в Уганда, той похвали османския военен доктор Мехмет Емин паша, който бил отишъл през 1875 г. да лекува угандийците. Ердоган изтъкна, че Емин паша е един от достойните прадеди на турците.

 

Оказа се, че е бил подведен от своите съветници: Емин паша е германски евреин, роден през 1840 г. под името Ицхак Едуард Шнитцер.

 

Поради расистките гонения в Германия не можел да си намери работа и избягал в Османската империя, където постъпил в армията като военен лекар. През 1870 г. бил лекар при валията на Албания, а през 1875 г. се озовал в Кайро. Оттам преминал по на юг, в Хартум. Продавал на западни музеи събрани от агентите на западните колонизатори животни, растения и предмети. Търгувал и със слонова кост. Изпратен бил от английския военен управител на Судан Чарлс Джордж Гордън с разузнавателна мисия в Южен Судан. Той наистина отишъл и в Уганда заради появата на някаква непозната болест. Което, разбира се, не го прави турчин и „прадядо” на Ердоган.

 

Но както пише Макиавели в „Князът”:

Ако съветниците зле съветват владетеля, виновен е владетелят!”

 

Що се отнася до

„отровната” тема за геноцида над арменците

 

протести срещу решението на Бундестага имаше и в самата Германия. Там турски гастарбайтери заплашваха по електронната поща един от авторите на законопроекта за арменския геноцид, той и съпредседател на Партията на зелените, Джан Йоздемир (от турски произход). А в Турция само шепа хора се осмелиха да подкрепят това решение. Съпредседателят на ДПН Селяхаттин Демирташ каза, че то е закъсняло със 100 години, докато депутатката от НРП Селина Доган изтъкна, че според изследователите подобен род преселвания са престъпления срещу човечеството и че Турция трябва да престане да си крие главата в пясъка. („Джумхуриет”, 03.06.2016).

 

Като правило, негативно беше отражението на акта на Бундестага в турските медии. На 3 юни близо 25 вестника поставиха на първите си страници заглавия, съдържащи в себе си оценки за признаването от Германия на арменския геноцид. Ето някои от тях:

 

-„Джумхуриет” – „Самота 1915. ПСР и Ердоган изгубиха още една дипломатическа война. Германският парламент гласува единодушно проекта, приемайки и собствената на Германия отговорност”; -„Хюрриет” – „Жалко за вас!”; -„Миллиет” в подзаглавие нарече проекта „срамен”; -„Хабертюрк” – „Досткъръм 2016” („Приятелски геноцид 2016”); -„Йени шафак” – показа на преден план Бетина Кудла, единствения германски депутат, гласувал с „не”. А оценката му за Джем Йоздемир бе убийствена: „Позор!”; —Вестник „Стар” публикува фотомонтаж, изобразяващ Ангела Меркел като Хитлер на фона на текст, който гласи: „Всичко е заради ПКК!”.

 

На прицел бе и ДПН, която не подписа съвместната декларация на ПСР, НРП и ПНД срещу приетия от Бундестага закон;

 

-Вестник „Сьозджю” обяви: „Внуците на Хитлер обвиниха Турция в геноцид!”; -Накрая вестник „Йени Акит” обобщи: „Нацистът си лае, керванът си върви!”

 

Ако в Турция, подобно на Германия имаше закон, забраняващ обидата на чужди държавни глави, г-жа Меркел би могла да съди главния редактор на вестник „Стар”, но такива неща са възможни само в султаната на Ердоган.

 

Засега той получи подкрепа единствено от президента на Азърбайджан Илхам Алиев, който порица решението на германския парламент. Нищо чудно и украинският президент Петро Порошенко да загърби скандала с участието си в офшорки и да изкаже съчувствие на „приятеля” Ердоган, с когото заедно ще връщат Крим на Украйна… На Меркел едва ли ще се осмели да възрази заради арменския геноцид, освен ако не получи от нея категорично „не!” на украинското членство в ЕС. Между впрочем, Турция е започнала да събира месхетинци (грузински мюсюлмани) от Украйна и да ги заселва в опразнените от кюрдите селища на турския Югоизток. Там те ще възстановяват разрушенията, причинени от турските „операции срещу терора”.

По делата и по приятелите им ще ги познаете

 

„Приятелят” на Борисов, Реджеп Ердоган, с когото са си дали дума да пазят турско-българската граница, плаши Германия и ЕС, че заради приемането на въпросния законопроект Турция може да преустанови политическото, икономическото, хуманитарното и военното сътрудничество с тях. И на първо място, да се откаже от споразумението за реадмисия на нелегалните имигранти.

 

Що се отнася до арменския геноцид, за президента Ердоган, премиера Йълдъръм, министъра на външните работи Чавушоглу и министъра за ЕС Челик приетият от Бундестага закон няма юридическа стойност. Той нямало да промени историята на Турция.

 

Вярно е, че историята не може да се променя със задна дата, макар непрекъснато да се правят опити в тази насока, включително и в Турция. Но ако някой с късна дата се опитва да оправдава минали престъпления, става съучастник в тях. Защото и укриването, и отричането на фактически престъпления рано или късно се наказва. Още повече че приетият от германския парламент закон разпорежда въпросът за арменския геноцид да се включи в учебните програми на средните и висшите училища в Германия.

 

Ако избиването на 1,5 милиона души не е геноцид, как ще е геноцид смяната, нека да е и насилствена, на имената на неколкостотин хиляди български турци и мюсюлмани? Защо „евроатлантиците” от ДПС, НПСД и ДОСТ говорят за „насилствено прогонени от България”, при положение, че участниците в „Голямата екскурзия” през 1989 г. заминаха с паспорти на двойни граждани и към 150 000 се върнаха същата година у нас?

 

Един австрийски депутат, Йозеф Пробст, стигна до ГКПП „Капитан Андреево” и когато видя връщащите се обратно „бежанци”, написа: „Щом хората могат да напускат и да се връщат със законно издадени паспорти, не може д се говори за насилствено прогонване”.

Дефиницията

Геноцидът, съгласно приетата от ООН трактовка, е физическо изтребление на големи групи от хора, народи, етнически и религиозни групи.

Имайки предвид, че от някога многобройните арменска, асиро-халдейска, сюрянска (на турците християни), гръцка и българска общности в Османската империя, днес са останали нищожни отломки, можем само да приветстваме решението на Бундестага, въпреки че е закъсняло с един век.

 

Жалко, че българската дипломация не направи нищо, за да бъде споменат в германския закон и българският геноцид редом с арменския.

 

Някои се питат защо сега Германия призна едно престъпление против човечеството, в което са участвали и германски офицери? Нещо повече, твърди се, че именно арменският геноцид е вдъхновил Хитлер за холокоста. Възможно е актът на Бундестага да е бил продиктуван от вътрешнополитически съображения. Все пак госпожа Меркел не е вечна, а рейтингът й катастрофално спада, откакто „покани” бежанците от Близкия изток в Европа и после тръгна да се договаря с Ердоган за обратното им приемане. Благодарение на това, всеки трети германец иска Германия да излезе от ЕС, а над половината германци не желаят четвърти мандат на канцлера Меркел. Фактът, че въпросният законопроект бе внесен в Бундестага от председателя на ПГ на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), коалиционния партньор на Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС), показва колко непопулярна е вече фрау Меркел в собствената си коалиция. С отсъствието си от гласуването за арменския геноцид – беше се запиляла на някаква среща за дигиталното обучение, — Ангела Меркел разочарова и германците, и арменците, но и „приятеля” Ердоган. Последният обеща да отвори турските архиви, за да се види и германският принос към изтреблението на арменците. Но това, че германски офицери са служили в османската армия и са съучаствали в арменските кланета, не сваля отговорността от тогавашната турска власт.

 

Който плаща, той поръчва музиката, нали?

 

Никой не обвинява съвременна Турция за избиването на арменците и другите немюсюлмански общности в годините на Първата световна война. Тя ще отговаря за геноцида над многомилионния кюрдски народ. Но като отрича престъпленията на Османската империя, която Мустафа Кемал Ататюрк закри през 1923 година, Турция демонстрира, че е продължител на тези престъпления, независимо дали президентът се казва Ататюрк, Кенан Еврен или Реджеп Тайип Ердоган.

 

Самотата, в която днес изпадна Република Турция под ръководството на Ердоган, е следствие от собственото му отношение към миналото и към днешните съседи на Турция. И най-вече на шантажите му към ЕС и дори към велики сили като САЩ, Русия, Германия и Великобритания. Той парадира с „борбата с терора”, но я води, както пияница се бори с алкохола — изпивайки го! Към „Ислямска държава” е снизходителен, а към Кюрдската работническа партия (ПKK), Партията за демократично единство на сирийските кюрди (PYD) и формированията за народна самоотбрана на населението (YPG) е безмилостен: всички те били терористи. Нищо че САЩ ги смятат за съюзници и военните им в Сирия носят емблеми на YPG… Поддържани по въздуха от руската авиация, войските на Башар Асад и кюрдските формирования за народна самоотбрана стигнаха на километри от центъра на джихадистката столица Ракка.

 

Бленуваната от Ердоган „зона на сигурност” вече е под контрола на PYD (Партия за демократично единство на сирийските кюрди). А в квартал „Везнеджилер”, Истанбул, гръмна поредната кола бомба срещу преминаващ полицейски автобус на силите за бързо реагиране, отиващи да охраняват Истанбулския университет. Загинали са към 11 души, от които 7 полицаи, и над 40 са били ранени. („Миллийет”, 07.06.2016). Дори във вътрешен план „борбата с терора” на Ердоган е пълен провал, както и членството в ЕС.

 

Преди това английският премиер Дейвид Камерън заяви на два пъти, че Турция може да влезе в ЕС едва към 3000-ната година. А пък САЩ отхвърлиха обвиненията в тероризъм и срещу „паралелната структура” на живеещия в Пенсилвания ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен.  Явно отвъд Атлантика добре разбират, че Ердоган използва и тероризма, и членството на Турция в НАТО, и бежанската криза, и международното право, както пиян се хваща за уличен стълб: не за да му е светло, а за да не падне. Но когато номерът му не мине, както в случая с ЕС, се провиква: „Бъдете деликанлии, изяжте ми джигера!”. („Джумхуриет”, 07.06.2016). Ръководителите на ДПН той нарече „зороастрийци”, а за гласувалите в Бундестага „за” арменския геноцид 15-ина депутати от турски произход, начело с Джан Йоздемир, предложи да минат през лабораторен кръвен тест за потвърждение на турския им произход. Лазът Ердоган говори за „нечистата кръв” на турци! Джан Йоздемир му отговори подобаващо:

 

Германският парламент не е длъжен да взема решения според кефа на един авторитарен лидер”.

Петко Петков

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;