Оттеглянето на АБВ от управляващата коалиция е проява на инстинкт за самосъхранение, а не на някаква върховна политическа смелост, ако трябва да бъдем честни. Както бягството от потъващия кораб не е израз на морал, а просто на спасяване на кожата.

 

Това, че АБВ се махат сега, съвсем не отменя големите им лъжи, че са „социален коректив“ на управлението.

Сега ще признаят ли, че не бяха?

 

Сега ще признаят ли, че бяха псевдолява изтривалка на срамотиите на ГЕРБ и Реформаторския блок? Ами заемът от 16 милиарда? Ами всички пъти, в които тъпо мълчаха докато „стабилността“ се утвърждаваше? Изборният кодекс бил приет по порочен начин, хохохох. А кое точно в този парламент бе прието по приемлив начин, а?

И какво очакват АБВ от това решение – да дойдат в левицата като разкаяна мома, която е изкръшкала с половината квартал и да получат опрощение? И дали АБВ наистина напускат или просто ГЕРБ ги изритват от коалицията?

 

И само забележете – ядосал ги е Изборният кодекс, а не ниските доходи или огромната бедност. Съжалявам за този статус от въпроси, но патетиката на героичните жестове, които нищо не означават, ми е втръснала до повръщане.

 

АБВ много късно се сетиха, че трябва да напуснат това управление.

Те вече легитимираха крайнодясната политика, овластиха Борисов и дори се гушнаха с Радан.

 

Точно заради това смятам, че БСП не бива да взаимодейства по никакъв начин с този съмнителен политически субект. Защо да съживяваме десните останки на псевдолевицата? Защо да даваме криле на тези, които показаха, че могат да се продадат без да им мигне окото? Нека да си доизживеят политическото време и после да потънат на дъното на блатото, където всъщност им е мястото.

Александър Симов

Тагове: ; ; ; ;