Този въпрос мога да задам след последните срещи на Г-20, които отново се опитаха да убедят света, че кризата свършва. Но не е така. Отново ни лъжат.

 

Може и да има някакви основания за оптимизъм, но тяхното пропагандиране може направо да е страшно. Ако наблюдаваното, според западните лидери, активиране с жалките 1-2 на сто годишно се стабилизира, ще е необходимо всеки път да се увеличава наличната парична маса 2,5 пъти, както стана в САЩ. Това вече е космическа катастрофа. И Китай наля в икономиката си от резервните фондове 60 на сто, даже не налична парична маса, а от целия брутен национален продукт.

 

Ако се погледнат нещата по-отблизо, ще видим, че в САЩ не само продължава да пада съвкупното частно потребление, но и рязко нараства безработицата. Според официални данни тя е достигнала 10,2 на сто, но според предишните методологии, които отчитаха и частичната заетост, безработицата в САЩ е… 20 процента.

 

В тази ситуация министрите на финансите на западния свят едва ли имат на какво да се радват.

 

Методите за стимулиране на финансовия сектор, чиято основна цел беше възстановяването на кредитирането на потребителите и на реалния сектор не дадоха резултат.

 

Това трябваше да намери все пак отражение в документите на последните срещи на Г-20. И намери.

 

«За възстановяването на глобалната икономика и здравето на финансовата система се договорихме да поддържаме икономиката докато не настъпи възстановяване» — се казваше в комюникето.

 

И се продължаваше, че «сегашните срещи стават в критичния момент на възстановяването от кризата.»

 

Но вместо да вдъхват оптимизъм тези фрази са признание за провала на опитите за излизане от кризата и за неефективността на мерките, което не е изненада.

 

Както неведнъж писахме, да се излезе от сегашната криза за сметка на паричното наливане е невъзможно. Може да става дума само за временно спиране на някои от кризисните процеси.

 

На второ място, няма и не може да има реални идеи за борба с кризата и да се компенсират нейните последствия за обикновените хора. Заради това финансовите власти на големите държави продължават да поддържат монетарните догми и безсмислени рецепти, тъй като не могат да признаят пълната си безпомощност.

 

На трето място, светът сега наистина е в критичен момент. Но не на възстановяването, а на признанието на факта, че няма и помен от каквото и да било възстановяване. И на следващата среща тази реалност ще трябва да се признае или да се търсят виновни — Ал Кайда, Осама, «свинският грип» и т.н. Защото тези финансисти панически се страхуват от една проста истина, прозряна даже от неспециалистите, че капитализмът умира, по-точно вече е умрял. И на негово място идва нещо ново, което още не е известно. Голямата криза предстои, както и още по-големите катаклизми и катастрофи.

 

Всяка система не е вечна. Това се отнася и за капитализма, който също има определен срок на живот. Може би в момента присъстваме на края на три циклични процеса.

 

По принцип капитализмът влезе в последната спадаща фаза на своя живот още през 1968-1973 г., но тогава успя да я забави с различни международни кризи и атаки срещу СССР и социалистическите страни.

 

Това беше кризата на първите сигнали, а именно, че 60-годишният икономически цикъл на Кондратиев, който се дели на две половини — подем и спад, навлезе във финален стадий на падащата част на цикъла.

 

Ще припомня, че смисълът на капитализма е трупането на капитали. Това е неговата самоцел. За получаването на максимум печалби, капитализмът постоянно формира монополи във водещите отрасли, чиито живот е около 30 години. Последните бяха компютърното производство, мобилната телефония, конвейерното автомобилостроене. Онзи, който е водещ, може да поддържа висока цена и по този начин трупа капитали, докато другите не навлезат в тази ниша и не започнат да произвеждат подобна стока. Започва конкуренцията, цените падат и е време да се създават нови монополи.

 

През последните години САЩ създаваха монополни балони от безплодна финансово-спекулативна система. Именно това става пред нашите очи.

 

От началото на 80-те години САЩ надуват финансово-дългови балони и престанаха да се занимават с производствените сектори. Сега всичко това агонизира. Надуват последния балон — наливане в икономиката на колосални парични емисии за сметка на държавните средства. Но скоро и този балон ще се пукне. Тогава ще почне крахът.

 

Кризата, в която светът затъва заради САЩ, ще продължи много години и ще бъде много дълбока. Тя ще разруши последната опора на относителната икономическа стабилност — американския долар като резервна валута. Когато това се случи, главният проблем на всички власти ще бъде да се спасят от недоволството и бунта на работещите средни слоеве. За изпреварване на този гняв те вече прибягват към неограничена парична емисия, играеща ролята на първа отбранителна линия.

 

Но тези мерки само влошават ситуацията. Системата е смъртно болна, от тази задънена улица светът не може да излезе. Тя практически прави безсмислено всякакво прогнозиране или планиране, както икономическо, така и политическо.

 

Краят на цикъла на Кондратиев съвпада с края на още един цикъл — политико-хегемонистичният. Става дума за цикъла на световната хегемония на САЩ. Спадът започна още от войната във Виетнам в 1970 г. От тогава САЩ само се опитват да спрат плъзгането от върха. Даже разпадането на СССР, с което временно забавиха срива, не можа да спаси САЩ. Последният опит на Буш-младши и неговите неоконсерватори да върнат позицията на САЩ с войните в Афганистан и Ирак само ускориха краха на американската хегемония.

 

Кризата се задълбочава и заради липсата на алтернатива. До 1990 г. това беше СССР и социализмът. Днес кризата на антикапиталистическите системни сили — комунистите и социалдемократите, е много силна. Настъплението на десните сили засилва катастрофата, тъй като натрупването на капитали след 1970 г. доведе до отказ от промишлено развитие и преминаване към икономиката на спекулациите. Основният механизъм стана поощряването на потреблението за сметка на кредитирането и на ръста на бюджетния дефицит, преди всичко в САЩ.

 

След краха на СССР американците вече не могат да бъдат мотивирани с плашилото на комунизма. Тяхната върхушка избира друг вариант за контрол над населението — отпускането на максимално евтини кредити, създаването на привидност за забогатяване, довело до дълг на всеки американец от 160 000 долара. По този начин след най-мощния в историята период на икономически подем и на Изток и на Запад (1945-1973 г.) последва най-мощната спекулативна мания. СССР и социалистическите страни не можаха да схванат за какво става дума и постепенно бяха насочени към доларизиране на техните икономики и включване в спекулативните балони.

 

Но балоните на спекулациите се надуваха и гърмяха по целия свят, започвайки от дълга на страните от «третия свят» и завършвайки с потребителските дългове от 90-те години и държавния дълг от времето на Буш. Системата вече вървеше от един балон към друг.

 

В момента светът преживява последния балон на държавните дотации за частните банки и масивната емисия на долари. Всичко това е обречено на тежък глобален крах.

 

Първите два цикъла съвпаднаха и с третия голям икономически цикъл. Това е цикълът на изчерпването на възможностите за пространствена експанзия на капитала, т.е. на глобализирането на долара. Оказа се, че «цялата земя вече е малка», и че няма нови пространства за усвояване. Капитализмът достигна и до последните кътчета на Земята. Появи се остър дефицит от ресурси. Данъците растат заедно с корупцията.

 

По този начин в момента в една точка се сливат три огромни кризи — на вълната на Кондратиев, на предишната система на световна хегемония, и на изчерпването на възможностите за експанзия на капитала.

 

Въпросът вече не е по какъв начин да оцелее капиталистическата система, а какво ще дойде на нейно място.

 

За съжаление, вече се очертава огнището на нова световна война за преформатиране на световното устройство.

 

След горните фундаментални причини за кризата в света можем да кажем и няколко думи за сегашната ситуация в икономиката на САЩ. Кризата там се задълбочава от действието на още няколко фактора. Вече всички знаят, че тази държава живее за сметка на останалия свят — потребява около 40 на сто от световния брутен продукт, но произвежда само 20 на сто от него. Този дисбаланс е причина за сегашните американски проблеми. На първо място повечето стоки, продавани в страната, са вносни. САЩ имат дефицит на търговския баланс с повечето страни. Почти всичко, което се продава на пазара на САЩ — от джинсите до промишленото оборудване, е изготвено в Китай, Япония, Германия, Бразилия. Производството на много стоки в САЩ просто липсва заради икономическа нецелесъобразност.

 

Но какво правят американците? Те са заети в сферата на услугите, чиито дял в брутния национален продукт възлиза на… 80 на сто. Това означава, че фабриката за американското благосъстояние е непроизводственият спекулативен финансов сектор, който продължава да се разширява. Използвайки репутацията на «най-прогресивната икономика на планетата» САЩ привличат пари от целия свят под формата на инвестиции.

 

По този начин днес по-голямата част от американската икономика е виртуална и може просто да изчезне. Тя не съществува. Ще останат обаче огромни дългове и милиони безработни в сферата на услугите.

 

Друг проблем са дълговете на правителството на САЩ. Те са с космически мащаби и огромни темпове на ръст. Иначе не може и да бъде. Това е свързано с модела на икономиката на САЩ и с това, че техният държавен бюджет отдавна е дефицитен. През 2008 г. той беше 459 милиарда долара, през 2009 г. ще бие всички рекорди и ще надмине 1,4 трилиона долара — 10 процента от БНП, най-големият дефицит след Втората световна война.

 

Тази цифра говори само за едно нещо — САЩ са една фалирала държава, тъй като основният източник за покриване на този дефицит са заемите и кредитите. И в момента, в който паниката обхване чуждестранните инвеститори, които дават все по-малко пари за държавните облигации на САЩ, банкрутът на американското правителство ще стане очевиден за всички. Това означава, че изход от кризата за САЩ вече е невъзможен. Например класическата антикризисна рецепта за изравняване на платежния баланс чрез стимулиране на производствения сектор, намаляване на курса на валутата и увеличаване на износа. Но това за САЩ е безполезно, тъй като не може да се стимулира нещо което не съществува. Производственият сектор деградира до такава степен, че не може да играе значима роля в платежния баланс.

 

С дефицита на държавния бюджет и с ръста на държавния дълг ситуацията е аналогична. Очевидно в условията на криза съществено увеличение на доходите на държавния бюджет е невъзможно, а неговите разходи никой няма намерение да намалява. Точно обратното. Заради това пирамидата на американския дълг расте и се приближава до грандиозен срив.

 

Кризисната дилема на САЩ е ясна — или страната и в бъдеще ще живее за сметка на целия свят, или я очаква фалит и загуба на голяма част от националната собственост в полза на Япония и Китай. Заради това сега финансовата върхушка на САЩ се опитва да скрие колкото се може по-дълго фалита на държавата и да запази статуквото, докато започне икономическо реколонизиране на света.

 

Не е трудно да се схване начинът на мислене на американската финансова олигархия и да се моделира плана им за запазване на доминиращото положение. От анализа на ситуацията се вижда, че днес цялата капиталистическа система се намира в системна криза. Какви ще са резултатите от нея също е ясно — световната икономическа система ще потъне в дългогодишна депресия, ще настъпи унищожение на излишния виртуален капитал, което ще се изрази в огромни финансови загуби за всички икономически субекти в САЩ и извън тях, рязко поевтиняване на всички активи и масови фалити.

 

САЩ ще се окажат в крайно уязвима ситуация. Вече няма да могат да претендират за голямата част от световната «баница». Този негативен сценарий, огромният национален дълг и липсата на реален сектор на икономиката, ще доведе до главоломна девалвация на долара и до икономически и политически хаос.

 

Заради това двете условия за изход от кризата за американския елит са запазване на финансовите капитали на «годзилите» от Уол стрийт и възможността САЩ да живеят за сметка на останалия свят.

 

Ако се наложи част от капиталите да изгорят в пещта на кризата, нека да бъдат чужди — на азиатските индустриалци, на европейските банкери, на арабските шейхове и руските суровинни олигарси.

 

За запазване на доминиращото положение на САЩ в света те ще трябва да станат единственото привлекателно място на планетата за инвестиции. По-просто казано, пред американците стои задачата да нулират собствените дългове и да продължат да живеят за сметка на другите. Да постигнат това могат само ако насочат разрушителните сили на кризата срещу конкурентите — ЕС, Китай, Русия, Япония, и проведат презареждане на глобалната икономическа система пак за сметка на останалия свят.

 

Това е неизпълнима задача, но американците ще се опитат. Стратегическата задача за преформатирането на световната икономическа система може условно да се разбие на три етапа — унищожение на конкурентните капитали, нулиране на американските дългове и накрая изкупуване на световните активи.

 

Унищожението на конкурентните капитали се осъществява по пътя на манипулирането на доларовата маса. Редуват се цикли на насищане на световната икономика с доларова ликвидност и следващо поскъпване на долара спрямо другите валути, което води до различни проблеми в света — от неголеми валутни кризи до фалити на цели държави. Тъй като американската валута все още е световна разчетна единица, глобалната икономика навлиза в период на криза на ликвидността, т.е. липса на пари. Това води до унищожение на националните капитали, които в крайна сметка почти даром ще преминат в ръцете на структури, свързани с Уол стрийт.

 

Разбира се, дълговете на правителството на САЩ са надминали всякакви разумни предели и сривът на долара е въпрос на време. Свръхвисокото равнище на дълга е най-големият проблем за американската икономика, като, рано или късно, манипулациите с курса на долара ще завършат с чудовищна катастрофа.

 

Заради това достатъчна е само малка паника и ще започне масивно освобождаване от държавните облигации на САЩ. Изхождайки от тези съображения американската финансова върхушка се нуждае от нулиране на дълговете. Доста аналитици твърдят, че в съвременния свят е възможно всичко. Причина за замразяване на външния дълг на САЩ може да стане терористична атака «с мръсна» ядрена бомба в американски град, разпространение на пандемията от «свински грип», или нещо подобно. Все нещо ще измислят.

 

Но отказът от обслужване на външния дълг не решава друг важен проблем за американската икономика — огромните вътрешни дългове на икономическите субекти, започвайки от домакинствата и свършвайки с крупните корпорации.

 

Заради това развитието на ситуацията ще бъде хиперинфлацията, която ще позволи на САЩ «легално» да отпишат външния си дълг и да нулират вътрешните дългове. Първите крачки в тази насока вече се правят — масивното доларово наливане в икономиката на САЩ под формата на «борба с кризата на ликвидността» е опит за пускане на инфлацията на вътрешния пазар. Ясно е, че най-големият бюджетен дефицит за цялата следвоенна история на тази държава не може да няма инфлационни последствия.

 

Но рано или късно развитието на инфлационните процеси на САЩ ще стане очевидно и тогава външните инвестиции в нейната икономика ще спрат. От този момент американците ще се финансират с «печатането на пари» и курсът на долара ще се срине напълно. Американската валута ще стане «братска могила» за капиталите от целия свят, които бяха привлечени от долара.

 

Именно в такъв момент, за да се прикрие сривът на долара, може да станат нови «събития», подобни на атаката на Световния търговски център в Ню Йорк. Тя ще стане повод за отказ от «стария долар», в когото държат капиталите си всички «световни терористи и прочие злодеи» и за въвеждане на новата валута, например «амеро». Не е трудно да се предвиди, че в такава ситуация САЩ няма да признават чуждестранната доларова наличност под предлога, че е от наркотрафик, тероризъм или че е фалшива.

 

Но въвеждането на новата американска валута може да стане и без специални «събития». Американците вече са подготвени, че видът на техните пари скоро ще се промени. Неотдавна завърши конкурс за най-добър нов дизайн за банкноти. Това може да означава отказ от «проекта долар» и въвеждане на нова валута под названието «амеро».

 

Но и това, според неговите организатори, ще стане за сметка на останалото човечество.

 

За последния етап на този план — изкупуването на основните световни активи, не е необходимо да се пише много. Очевидно Уол стрийт, след като унищожи конкурентния капитал, ще има неограничен достъп до кредити в «амеро». Впрочем, изкупуването на най-привлекателните активи и сега по света става с инфлационни долари. Онези страни, които са попаднали в този доларов капан, се сбогуват с голяма част от националната си собственост. Това става и в България в момента. От тази гледна точка и днешна Русия е доларова колония на САЩ. Манипулирайки доларовия лост САЩ могат да предизвикат сътресения във всяка част на света, използвайки доларизираните държави като кризисен детонатор.

 

Наблюдаваме класически гамбит — атака срещу световната финансова система, като някаква отстъпка на противника, която беше глобалното инвестиционно наливане, едновременно създаващо условия за по-нататъшната атака на Уол стрийт срещу целия свят. Главната награда за САЩ е конверсията на огромни количества виртуални пари в реална собственост и реална власт.

 

Дали този замисъл на западната финансова олигархия ще успее. Шансовете й не са големи.

 

Все повече хора разбират за какво става дума. Отказът от долара вече е започнал. Бразилия и Аржентина преди година сключиха договор за разчети в реали и песо. Подобни крачки предприемат и страните от Персийския залив, начело с Иран, Китай в Югоизточна Азия и в отношенията с Русия.

 

Засега е трудно да се оцени до каква степен е бягството от долара, но очевидно има и координирана разпродажба на американски държавни облигации. Ако статистиката за следващите месеци я потвърди това означава, че стратегията на Уол стрийт е разгадана и останалият свят се опитва да насочи разрушителните сили на кризата срещу нейните истински причинители.

 

Но светът продължава да е долароцентричен. Заради това цялата икономическа истерия на XX век е фалшифицирана. Постоянно са ни лъгали. Продължават и сега. Ако не се осъзнаем, ще продължат да ни лъжат вечно. Целият XX век светът се учеше да брои долари. Даже днес, когато срещу долара не дават почти нищо, светът продължава да брои долари.

 

Истината е проста — в долари вече не трябва да се брои нищо. Ако искаме да знаем какво става реално в икономиката, доларът трябва да бъде елиминиран. Ако не престанем да пишем икономическата история в долари и не преминем към златен стандарт, западните икономически агресори ще продължат да определят рецептите за оздравяване само в свой интерес.

 

Ще припомним, че след отмяната на златното съдържание на долара през 1972-1973 г., наложено от САЩ, светът се съгласи да приеме долара като валута за международни разчети. Но не всички бяха съгласни да бъдат ограбени. Сред тях бяха и тогавашните социалистически страни, които въведоха вътрешна разчетна единица. За съжаление не издържаха и платиха с разгром на своите икономики и общества.

 

От казаното досега може да се направи още един извод. Светът трябва да се готви за нова студена или гореща война. Сегашното наливане в световната икономика на трилиони долари, които нямат никакво покритие, ще доведе до главоломен ръст на цената на златото и суровините.

 

Трилионното наливане на долари в световната икономика в близко време ще доведе до нестабилността на долара, съпоставима с кризата през 30-те години и до старата максима, че «да се почувстват реалните последствия, достатъчно е да се поддадем на илюзиите.»

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;