Още в началото на човешкото съществуване, в епохата на тъй наречените „тъмни векове“, върху планетата Земя тази теза на икономическата наука намира своята реализация. Известни са и начините за това. Основен е бил способът на собственото производство Това обаче не е пречело на дивака да размаха бухалката над главата на притежателя на ценен предмет или на хубава жена. Размяната и просията са били абсолютни изключения (Дарвин, Поршнев и др.).

 

И все пак „войните“ са завършвали с жертви, които почти никога не надхвърлят двуцифрено число.

 

С развитието на човешката цивилизация — особено през и по време на изтичащото хилядолетие — чувствително нарастват възможностите на производството. Същевременно — почти до средата на XVIII в. — населението запазва стационарните си размери. Общо взето, индивидуалното задоволяване на потребностите бележи възход.

 

Ако някой отнема нещо от някого, за да живее той по-добре, това става на базата на съществуващата собственост: господарят насилва роба; феодалът — крепостния; мъжът — жената в семейството, и т.н. Прякото насилие с цел присвояване е нещо типично за тези години и поради това получава идеологическа (чрез религията и културата) и често юридическа закрила. Прилагат се, казано на съвременен език, моделът на равновесното развитие и принципът на споразумението и договора.

 

Когато вътрешното напрежение — в рамките на държавата или общността — стане непоносимо, „коректор“ на статуквото обикновено е революцията През 1775 г. започва войната за независимост на Америка, малко по-късно — през 1789 г., тълпата щурмува Бастилията и по този начин полага началото на Френската революция. Жените — обединени — претендират за равенство, религиите и ученията — за равноправие.

 

Нарасналата сила на комуникациите обаче създава потенциалната възможност за обединяване на все по-големи масиви от населението срещу други масиви.

 

Народи — сами или обединени — застават срещу други народи. Освен словесни битки развитието на нападателната и отбранителната техника позволява желаното да бъде спечелено и с пряко — външно — насилие.

 

Даже кръстоносните походи след 1096 г. освен идейна украса съдържат дълбоки меркантилни подбуди.

 

Още по-ярко изпъква желанието за присвояване на нови блага по времето на монголското нашествие в Източна Европа (1237–1242), Стогодишната война във Франция (1337–1453), походите на Тимур в огромна част от Азия и Европа (1381–1405), Тридесетгодишната война в Централна Европа (1618–1648), Кримската война (1854–1857), Тайпинското въстание (1851–1865), Войната на Тройния съюз (Аржентина, Бразилия и Уругвай), унищожила цялото възрастно мъжко население на Парагвай (1864–1870). Народи присвояват от други народи или като ги унищожават, или като ги колонизират.

 

Резките политически промени в България през повече от тринадесетте века история са свидетелство за най-грубата реализация на основната теза на икономикса.

 

След завоюването на новите територии пришълците са налагали своята власт индиректно — чрез право, идеи, религия, култура и т.н.

 

Основните блага, присвоявани по онези времена, са били селскостопанските продукти. С удивление се е гледало на промишлените изделия, които, макар и присвоени, най-често са подлежали на унищожение. Насилниците — неграмотни селяни — просто не са знаели как да си служат с тях.

 

Нека да подчертаем: в повечето случаи става дума за нападения на национални масиви от хора над други национални масиви от хора.

 

След края на XVIII в. световното развитие поема по нов път. Бурното развитие на промишлеността създава възможности за рязко нарастване на числеността на гражданите на света и за бързо увеличаване на средната продължителност на живота. Наистина Библията призовава хората да се плодят и множат. Мартин Лутер вярваше, че тяхното размножаване не може да бъде прекалено, понеже Господ винаги ще се грижи за тях. Но „теорията“ е едно, а практиката — друго.

 

Както вече бе споменато, Земята не е безкрайна. Тя не може да е толкова огромна и плодовита, че да приютява и изхранва нарастващото без край население (отново от икономикса!).

 

От древни времена до началото на миналия век числеността на световното народонаселение се е колебаела около неколкостотин милиона души — или бавно нараствайки, или временно намалявайки Според данни на демографите за последните 10 000 години ежегодният прираст на населението на света е бил по-малък от 0,1%. За това бавно нарастване е допринасяло и „естественото регулиране“, при което природата се е намесвала. Така например само през 1347–1351 г. епидемията от чума, засегнала Европа, взема около 75 милиона жертви — 1/3 от населението на континента.

 

Резкият ръст на народонаселението, започнал през XVII столетие, в наше време се е превърнал в демографски взрив. За това свидетелстват следните данни:

1830 г. 1 млрд.
1890 г. 1,8 млрд.
1930 г. 2 млрд.
1960 г. 3 млрд.
1975 г. 4 млрд.
1980 г. 4,5 млрд.
1990 г. 5,3 млрд.
1992 г. 5,5 млрд.
2000 г. 6,2 млрд. (по собствена прогноза)
2025 г. 8,5 млрд. (по собствена прогноза)
2050 г. 10 млрд. (по собствена прогноза)

 

Нарастването на населението обаче не е било съпроводено с аналогичен ръст на продукцията (не става дума за аритметично сравнение: ръст на населението — ръст на продукцията), необходима за задоволяване на нуждите, потребностите и желанията на всички (ах, този Малтус!).

 

Що се отнася до отношенията вътре в националните граници, подтисничеството и насилието придобиват все „по-изтънчени“ форми (това не отрича усъвършенстването и на „грубите“ методи). Правото на силния се превръща в право на болшинството (не бива да се забравят лобизмът и могъществото на парите) в условията на парламентарната демокрация и пазарната икономика. По този начин парламентарната демокрация се превръща в законово насилие на властимащите над властнямащите (Хегел, Кант, Маркс), което не може да бъде елиминирано при такава форма на организация на обществото. На този етап то не е дозряло и не може (именно поради интересите) да достигне до консенсус.

 

Вътрешните форми на насилие обикновено остават „скрити“ за гражданите (за разлика от преди) — властимащите владеят и медиите.

 

Организирането на все по-големи масиви от хора, увеличаването на възможностите за комуникация и най-вече наистина бурното развитие на научно-техническия прогрес доведоха до с нищо несравнимонарастване на въоръженията — и за отбрана, но и за нападение. Пушката замени тоягата, артилерията — камъните, военният — рицаря. Стремежът към селскостопански продукти отстъпи на стремежа към индустриални изделия.

 

Модерните за началото на века войни вече демонстрират в рамките на континенти или в рамките на една голяма част от света (но никога в целия свят) мощта на новите оръжия. Първата световна война (1914–1918) ще остане в историята като най-страшната и най-смъртоносната. Втората световна война (1939–1945) е още по-обхватна и брутална, макар и по-малочислена от гледна точка на жертвите. Машината на прогреса обаче не спира дотук — само две атомни бомби — на 6 август 1945 г. над Хирошима и два дни по-късно над Нагасаки — вземат 200 000 жертви. Жертвите на насилието — от началото на века до днес — са вече над 100 милиона.

 

След 50-те години на нашия век в света за пръв път се оформят две глобални сили, обкръжени със сателити. Това са два свята, които функционират на различен принцип и се стремят към различни цели, но преплетени в борбата за световно господство.

 

Единият свят, „западният“, залага на едно, другият — „източният“, на друго.

 

Изправят се един срещу друг: светът на едрите корпорации срещу света на единствената организация; разнообразието срещу унификацията; индивидуалната свобода срещу колективната свобода; красивите идеологеми срещу други красиви идеологеми и т.н.

 

За кратък исторически период двете „армии“, изправени една срещу друга, се оказват с достатъчно мощно съвременно оръжие, способно да разруши няколко пъти планетата Земя. Това е качествено ново състояние на международните отношения.

 

За пръв път в човешката история никоя от двете сили не е способна „да изрови томахавката“ на войната, защото това ще означава и заявка за собствено унищожение. Същевременно надпреварата в областта на новите въоръжения продължава да се изостря. Необходимо беше да се открият ново оръжие и нови начини на борба.

 

Процесите се ускориха още повече, когато едната от двете страни — източната — се оказа икономически неспособна да издържи на наложеното й темпо в областта на новите стоки и въоръжения.

 

Направлението на главния удар — окончателния, избрано от Запада по отношение на Изтока в средата на 90-те години, бе точно формулирано, планирано и осъществено.

 

В епохата на Третата вълна (Тофлър) атомната бомба може да играе същата роля, както тоягата в ръцете на дивака срещу пушката на завоевателя. Вместо нея на преден план излиза новата цел на антагонистичното взаимодействие, предлагащо нови средства за война и печалби. Урокът бе научен отлично от тези, които загубиха войната с механичните оръжия — Германия и Япония.

 

Новата цел и нейните нови средства имат обективна основа. От една страна, тя е заложена в посочената вече динамика на населението в света. Надрастването на населението на икономически език означава увеличаване на трудовете ресурси (относително по-евтина работна сила) и на консуматорите (абсолютно нарастване на пазара). От друга страна, ресурсите (особено възобновимите) също надрастват, което е предпоставка за стабилизиране на цените. При подобна ситуация борбата за евтина работна сила и за по-широки пазари се измества от друго направление на интересите — в посока към информацията и нововъведенията.

 

Днес почти никой не краде суровини и хора: те се намират в изобилие Проблем на всяка организация (вкл. и държавната) обаче е събирането, съхранението и обработването на тази информация, която ще тласне по-нататък нейното развитие. Информацията — особено за новостите на конкурентите и за възможностите на пазарите — засилва вътрешния капацитет на организацията Не по-малко важен е и проблемът за засилването на външния (за организацията) капацитет в смисъл на влияние и власт. Последното се постига чрез генерираната и манипулирана от нея информация, тиражирана от медиите и възпроизвеждана в масовото съзнание.

 

Всъщност новите средства за война, свързани с информацията, вече бяха изпробвани от световните сили. Така например още през 1916 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън успя да вкара САЩ в Първата световна война въпреки пацифистичния дух на населението. Той създаде правителствена пропагандна комисия (комисията Крийл), която само за шест месеца успя да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа.

 

Забележителни успехи в тази област постига пропагандната машина на Хитлер, успяла да убеди една голяма част от иначе интелигентния народ на Германия, че причина за всички беди са циганите и евреите.

 

Далечен прародител на тези техники на въздействие са фирмената пропаганда и агитация, които неизменно се стремят да внушат отвращение към стоките на конкуренцията и да култивират възхищение към собствената продукция.

 

Теоретически техниките за „фабрикуване на съгласие“ са обосновани от Уолтър Липман, а преди него от Херълд Лосуел (авторът на науката за комуникациите).

 

Според първия само една „малка интелектуална общност“ може да разбере значимите интереси Другите, т.е. огромната част от населението, Липман нарича „объркано стадо“. Те не са в състояние да възприемат реалностите и света такъв, какъвто е. Тогава се налага да се внесе коректив на тяхното мислене с помощта на техниките на информацията и пропагандата В това отношение Липман блестящо се вписва в Министерството на информацията по Оруел.

 

Повечето хора (овцете от стадото) според него и Нийбър, не притежават рационалността, която е „много строго ограничено умение“. Те се водят най-вече от емоции и импулси. Обратно, тези, които притежават това качество, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания. „За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава“, твърди Ноам Чомски.

 

За да бъде вкарано в кошарата „обърканото стадо“ от дойни крави (данъкоплатци и купувачи), трябва да се упражнява контрол върху неговото мислене. За целта помага индустрията на пропагандата, рекламата и пъблик рилейшънс. Чрез тях се създава новата класа от собственици — владетели не на стоки, а на обществото.

 

Така например според философите „от кухнята“ в САЩ има общество, напълно контролирано от бизнеса (предимно едрия).

 

„Медиите са под контрола на корпорациите Всички те имат еднакви гледни точки. Двете партии са всъщност две фракции на голямата бизнес партия“

 

За пръв път обаче новите оръжия — информационно-пропагандните — намериха най-широко приложение в международен аспект след 1980 г. в СССР, а след това и в другите „социалистически“ страни. Стартът бе даден с освобождаването на масмедиите от опеката на партията и с преминаването им под контрола на известни дисиденти и интелектуалци. Теренът за обратното (алтернативно) мислене бе разчистен. Това всъщност бе началото на Третата световна война.

 

Защо война? Защото в сблъсъка между двете сили се решаваше въпросът: кой-кого? Имаше само една алтернатива — победа на една от двете системи и гибел за другата. Никоя от тях не би допуснала алтернативен (трети) път на развитие на своите „по-малки братя“. Да припомним намесите на САЩ в Гренада, Панама, Никарагуа, Виетнам и т.н., както и „помощта“ на СССР в Чехословакия, Афганистан, Виетнам и т.н. В случая оръжията нямат значение.

 

С какво оръжие? Както бе подчертано по-горе, става дума за оръжие, характерно не за надалото и за средата на века, а за края на XX в. — информационното. Който владее душата, управлява тялото!

 

Идеологическото въздействие на Запада чрез представените му съветски масмедии бе силно подкрепено от нахлуващите западни стоки на източните пазари, без да е налице еквивалентен обратен поток от стоки. Събарянето на берлинската стена бе само сигнал, че победата е близо.

 

Преминаването на съветската система към нов модел на развитие — към „отворено общество“ — на практика означаваше лечение на болно тяло с нови лекарствени средства Те можеха да помогнат, но можеха и да убият пациента, с който се експериментираше.

 

Масираното пропагандно и икономическо нападение, извършено от Запада и подкрепено от източните поддръжници, завърши с неочаквана и бърза победа.

 

Първата битка бе спечелена!

 

Загубилите също мислеха, че печелят. Емоционалният взрив бе неописуем! Първото нещо, което направиха гражданите на Източна Германия след освобождаването си от тоталитарната клетка, бе да отидат до най-близкия „Запад“, за да си купят банани!

Проф. Боян Дуранкев

Тагове: ; ; ; ; ; ;