През юни 1989 г. на лична среща между двамата в разгара на изселническия поток Горбачов похвали Т. Живков, че ние имаме гъвкав подход към проблема с българските турци и обеща някои посреднически действия, твърди бившият политически помощник на Живков.

Що се отнася до оценката, която му направи Михаил Горбачов при гостуването си у нас тези дни, то оценките бяха лицемерни, двойнствени с възможности за тълкуване, например — Т. Живков е направил много нещо за България, но е направил много и «за себе си». Питам — какво е направил за себе си?

Живков си отиде като сиромах. За 50 г. на върха на властта построи по един апартамент на децата си, за себе си нищо. Годишният доход на Горбачов надхвърля 680 хил. долара, т.е. близо три пъти повече от дохода на американския президент. При това на фона на апокалиптичната разруха в Русия. Защо лекуваше покойната Раиса — лека й пръст, в американски и германски клиники, а не отиде в Ставропол? Смятам, че един лидер трябва да живее с щастието и нещастието на неговия народ. Кой му дава право да разруши една държава, а после да ходи да чете лекции за по 50-100 хил. долара хонорар? Във всеки наръчник по разузнаване пише, че така се заплаща за предателство или на агент за влияние.

Централизираната система, когато партията беше държава и държавата — партия, този, който е начело, има цялата власт. Държавата бе такава, каквато я изгради Сталин. Наистина механизмите на тази машина не беше ласкава към тези, които заставаха на пътя й. Горбачов беше водач и лидер именно на такава държава. Историческата му вина е в това, че когато отговаряш за съдбата на стотици милиони хора, не можеш да вземеш без подготовка решения за една нощ и да не знаеш посоката и последиците от тези решения.

Горбачов няма да остане в историята като реформатор, а като един обикновен апаратен некадърник, който се крие зад поток от фрази. Мога да докажа това с документи. На срещи с лидерите на източноевропейските страни с фанатизъм говореше, че нашият единствен път е «повече социализъм и повече партия». В същото време на срещи със западни лидери разпродаваше еднолично всичко, със което си донесе бърза и евтина слава.

През 1984 г. при едно посещение в Москва беше първата ми среща с Горбачов. Проучвахме новите елементи в икономическия механизъм на Съветския съюз. Тогава блестящо впечатление ми направи Николай Рижков. Горбачов беше член на Политбюро и отговаряше за селското стопанство. Нашите искрени симпатии бяха на негова страна. Никой по-добре от нас не знаеше каква потребност има комунистическата система от реформи. Когато Брежнев беше болен, цялата държава се парализираше. Всичко се отлагаше с месеци и години. Очаквахме, че при Горбачов ще закипят творчество и реформи. Силно впечатление ми направи тогава, че в една попътна делова среща той непрекъснато цитираше съпругата си Раиса. След две години водих делегация в Кремъл и установих, че Раиса Максимовна вече беше станала част от неписания протокол за нея да се говори с комплименти и хвалебствия. Тя се бе превърнала неформално в част от ръководния екип. Това не става нито на Изток, нито на Запад. Помня, че тогава споделих с Т. Живков (той се смя много), че Горбачов е един комплексиран мъж.

Дистанцията между Тодор Живков и Горбачов започна, когато Горбачов стана генерален секретар. Живков беше търсещ човек и неукротим по енергия. Много пъти бе поставян без успех въпроса пред Брежнев за нашето историческо изоставяне и необходимостта от дълбоки реформи. Първото писмено послание, което изпрати на Горбачов, бе за неотложни реформи и нови идеи. Съдбата на това послание бе жалка — Горбачов го отмина с пълно мълчание. Нещо негативно в личен психологически план се породи между двамата. Горбачов не можеше да изглежда «велик» пред очите на Т. Живков, защото той беше работил с всички ръководители на Съветския Съюз от Сталин насам. На Юлския пленум от 1987 г. Живков прокламира най-радикалните постановки за реформи на комунистическата система. Тогава от името на Горбачов в София дойде Вадим Медведев — секретар по идеологията, който вдигна заплашително пръст…

По-късно през октомври 1987 г. в лична среща между двамата първи ръководители Горбачов се държа арогантно и брутално като истински имперски мракобес. Имам преки писмени доказателства за това. Остро реагира на постановките на пленума, че комунистическата партия няма да е субект на властта. Остро реагира, че партийните кадри в България оставали без работа. Горбачов нагло излъга българския народ при посещението си, че той никога не се е бъркал в нашите работи. На същата среща даде ултиматум на Т. Живков в пряк текст да изгони всички, които в България мислят и работят за икономическото и технологическо сближаване със Запада. По това време Огнян Дойнов водеше дискретни разговори с японски и германски концерни. Договорени бяха инвестиции за милиарди долари, но кариеристът Луканов ни наклевети в Москва. Така загубихме милиарди долари, а може би и историческия си шанс да обновим българската индустрия.

Горбачов нагло излъга и за възродителния процес — едва ли не той бил хрумване на Т. Живков. На тази среща — октомври 1989 г., той даде уверение, че ще имаме пълно военно съдействие в случая на евентуални агресивни действия от страна на Турция. През юни 1989 г. на лична среща между двамата в разгара на изселническия поток Горбачов похвали Т. Живков, че ние имаме гъвкав подход към проблема с българските турци и обеща някои посреднически действия.

 Брежнев ни даде изключителен статут — стотици милиони долари ежегодна безвъзмездна помощ. И до днес България живее благодарение на индустриалната база, изградена от ежегодните доставки — милиони тонове черни и цветни метали, 11 млн. т нефт, целулоза, хартия, каучук и т.н., да не говорим за необятните пазари на нашата продукция.

Дали Горчабов свали Т. Живков? Той първо ни изостави и захвърли икономически — и нас, и цяла Източна Европа, а по данни на западните служби, Москва е инвестирала над 70 млрд. долара безвъзмездна помощ в тези страни.

Брутално спря ежегодните субсидии за селскостопанската ни продукция в размер на 600 млн. долара, договорени тайно между Т. Живков и Брежнев. Думите му били:

«Брежнев бил богат човек, имал — давал, аз не давам».

След това дойде хаосът в съветската икономика. Брутално ни бяха спрени доставките на суровини, материали и съоръжения. За да компенсираме загубите, трябваше да купуваме от Запад. Така всяка година изнасяхме за около 2 млрд. долара продукция, а внасяхме суровини и материали и компоненти за 3 млрд. долара. За 4 г. качихме външния дълг с 4 млрд. долара. Такава е простата истина и човекът, който ни ограби, се казва Горбачов. Защо българските журналисти не му зададоха тези въпроси, когато той бе в България?

Разривът между Живков и Горбачов настъпи окончателно, когато на последната среща Т. Живков заяви, че пътят за реформите преминава през базовите производствени отношения и собствеността и директно декларира, че «това, което вие (Горбачов — бел.ред.) правите, аз няма да го допусна в България».

След тази среща Горбачов се намеси грубо, за да назначи в България своя агентура за «перестройчици».

На съвещанието в Букурещ проведе тайна среща във вилата си с Петър Младенов и Добри Джуров.

Свидетели на тази среща са румънските служители на сигурността. Шефът на румънската охрана е предупредил за това ген. Милушев — началника на УБО. Тогава той си замълча и с това направи добра инвестиция за бъдещето си. След това се оказа натиск върху Т. Живков да се пенсионира. Бяха организирани неявни срещи с членове на Политбюро, секретари и членове на централния комитет. Уговорени бяха кодирани знаци за съгласие, че на пленума на десети ноември ще подкрепят оставката и пенсионирането на Т. Живков.

Да, български политици предадоха Живков.  Това са Младенов, Луканов, Станишев, Начо Папазов, на един етап Добри Джуров и неколцина генерали.

Имахме пълна информация за техните интриги. Предложих на Т. Живков да ги арестуваме за държавна измяна или да ги изхвърлим с белезници през Черно море, за да си ги прибере Горбачов.

Т. Живков каза:

«Аз не мога да се карам със Съветския съюз. От това ще пострада българският народ».

Без колебание си подаде оставката. Последните години от живота си Живков искаше да организира публичен съд на Горбачов.

Това бе последната ми задача, която ми постави като негов помощник.

Не можах да я изпълня, тъй като неговата смърт ми попречи.

Надявам се обаче, че освен човешки, има и Божи съд.

Но все си мисля, че понякога и Бог има нужда от помощ…

Със съкращения

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;