Агресивното и егоистинчно доминиране на САЩ, предизвикващо справедливото негодуване на цялото прогресивно човечество, завършва: икономическата криза лишава неотдавнашния «собственик на света» от сили, а новите технологии го превръщат в ненужен и нерентабилен дори и на самия себе си…господар.

 

Не случайно и двамата кандидати за президент по различен начин, но се отказват от традиционното американско месианство и натрапване на американския ред над света: Клинтън демонстрира приемственост в стратегията за разрушаване на света.

 

Целта е да се сплашат капиталите (където и да са те), за да се предизвика вкупом и труплешката хукване към САЩ. А защо да хукнат към САЩ?

 

За да им финансират геополитическите ….недоразумения и произтичащите от тях вътрешни проблеми.

 

Тръмп пък тръби, че смята да се заеме най-вече със самата Америка, той ще обръща внимание на останалия свят само, за да се улесни животът на американците.

 

В резултат ще стане какво?

 

Ще стане лавинообразно намаляване на влиянието на САЩ.

 

Въпросът е с какво ще се запълни така отворилата се цепнатина

 

Битката между Америка и Китай няма да доведе до нова биполярна система, макар двете държави да имат кардинално различен светоглед, съответно тотално различни действия.

 

Експанзията на САЩ носи финансов и технически, а на Китай — етнически характер.

 

От друга страна, ако за САЩ експанзията дълго време даваше смисъл на съществуването на тази скалъпена нация, то за Китай това е принудителен начин да се решат китайските проблеми. Китай няма друг изход, освен демонстрираната вече толкова години политика.

 

Дълго време в глобалната аналитична мисъл битуваше и доминираше представата за глобалната конкуренция между САЩ и Китай.

 

Но САЩ и Китай за разлика от САЩ и СССР строят политиката си на различни плоскости, което снижава възможността двете сили да се сблъскат.

 

Двете сили не са готови да противопоставят една на друга различни глобални системи, защото тяхното създаване изисква значителни ресурси.

 

Затова настъпващата епоха напомня не следвоенния сблъсък между САЩ и СССР, а междувоенния период на борба на всички срещу всички — т.е. времето на пълния хаос и тоталната неопределеност, липсата на ясни съюзници, липсата на координатна система в геополитиката, липсата на каквито и да било правила.

 

От последния пасаж следва горчивият извод, че може би не утре, но светът е изправен пред война.

Петя П.

 

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;