Привечер е.

 

Бaвно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града.

 

Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля.

 

И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела.

 

Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета.

 

Пот струят челата.

 

А градът е тъй далече.

 

Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на старци.

 

Далече е градът! Далече.

 

Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията — те, зарад които е вашата мъка.

 

Какво знаят те?

 

В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита лепкавите мрежи Грижата.

 

Какво знаят те?

 

— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.

 

— Носят дърва за зимата.

 

— А не им ли тежи?

 

— Не, маминото, те са свикнали.

 

Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ омраза поглед и пак повличат количките си.

 

Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят.

 

Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота.

 

А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка — синеоко сестриче.

 

Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва.

 

Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо?

 

На мъката?…На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи.

 

Но утре?

 

Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка.

 

И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече.

 

По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:

 

Два свята, единият е излишен!

 

Христо Смирненски

smirnenski

Тагове: ; ; ; ;