Под заглавието „Досадно лято с ЕС” (в. „Джумхуриет”/25.05.2016), журналистката Аслъ Айдънташбаш коментира състава и политиката, която се очаква да води новият кабинет под прякото ръководство на президента Ердоган.

 

Поместваме коментара на Айдънтъшбаш с уточнението, че до миналата година тя работеше за в. „Миллиет”.

Единственото име, което има критично значение от гледна точка на глобалните пазари — Мехмет Шимшек, остана в кабинета. Шок!

Остана и Лютфи Елван, за когото се говореше, че ще си отиде, заради близостта си с Ахмет Давутоглу. Шок!

Връща се Реджеп Акдаг, архитектът на здравните политики, които през първия период на управляващата партия изиграха важна роля за нарастването на гласовете за нея. Изненада.

И назначаването на Йомер Челик за министър за ЕС в период, когато отношенията с Европа навлязоха в извънредно притеснителна плоскост…

 

Често се коментира, че Турция вече е преминала към системата на „активно” президентство. Не е грешно.

 

Известен с близостта си до президента, Мевлют Чавушоглу по времето на Ахмет Давутоглу по никакъв начин не беше усетил, че е министър на външните работи.

 

Давутоглу доминираше и над министерството, и над външните работи.

 

А отсега нататък по въпросите на външната политика и представителството единственото лице ще бъде Тайип Ердоган.

 

Външната политика ще се прави в Сарая.

 

Не е тайна, че за отпращането на Ахмет Давутоглу имат роля и добрите отношения, които той установи с Европа.

 

Има силни признаци, че Ердоган разглеждаше тази ситуация като „комплот” или „операция”, насочена срещу него. Поради това, точно когато турско европейските отношения получиха ускорение, заедно с Ахмет Давутоглу жертви станаха министърът за ЕС Волкан Бозкър и преговорният процес.

 

Като извадите от уравнението притежаващия дипломатически корени Волкан Бозкър, Йомер Челик е единственото име в управляващата партия, което би могло да стане министър за ЕС.

 

В съществуващата ПГ на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) няма и друго име, с което бихте могли да седнете на една маса с европейците.

 

Челик не е тромав консерватор: макар английският му да не се лее свободно, има либерално интелектуално поведение, добре познава кодовете на западния свят.

 

Предимството му е, че знае да разговаря спокойно с Ердоган, което Ахмет Давутоглу не можа да направи.

 

Давутоглу беше избрал да „заобикаля отстрани” Ердоган, а Йомер Челик може направо да му каже в лицето: „Да направим това така”.

 

А недостатъкът му е това, че се стигна до края на пътя в отношенията Турция ЕС.

 

Нека не се съмняваме, че занапред отношенията с Европа ще се разглеждат не като процес на преговори, а като „двустранни отношения” между два силови блока.

 

Проблемът не е само в заминаването на Давутоглу или пък в засилването на авторитаризма в Турция.

 

Европейците виждат, че Анкара вече е поела по съвсем различен път.

 

Погледнете вътрешните притеснения, които преживява Меркел в Германия заради подкрепата, оказана на Ердоган.

 

Вижте бунта в Европейския парламент.

 

Щом журналисти ще се хвърлят в затвора, щом кюрдският проблем ще се решава с взаимни убийства и разрушение, щом учени ще се вземат на прицел, щом има един ислямистки курс, не е възможно европейските страни да накарат своята общественост да приеме такава една Турция. Точка.

 

Затова занапред най-голямото притеснение на Ердоган отново ще е собственият му имидж.

 

Знаем, че президентът иска да направи „официална визита” в европейските страни. (Не да отиде да участва само в някаква среща на върха, а по официалния протокол като „държавен глава”).

 

Не е тайна, че специално иска да посети кралицата на Англия.

 

Обаче за Европа Турция вече е „отровна” тема.

 

Европейците бягат като щурави от идеята за официално посещение. Особено Англия и Германия.

 

Един европейски дипломат каза:

 

След инцидентите, преживени във Вашингтон, никой в Европа не иска да посрещне Ердоган”. (Имаше предвид нападението върху журналистите в „Института Брукингс”).

 

Освен това, в Европа има свобода на „протеста”, каквато у нас не съществува.

 

Спомнете си колко пъти Ердоган говореше за кюрдския протест, за „палатката на ПКК” (разпъната до сградата на ЕС) по време на обиколката на Ахмет Давутоглу в Брюксел.

 

Никой не може да гарантира, че  при евентуална обиколка на Ердоган няма да има протест.

 

И в Германия да отиде, и във Франция или Англия, ще има същите палатки.

 

Тогава вие помислете за писъка, който ще се нададе, като пред Страшния съд!..

Тагове: ; ; ; ;