Обсадата на Константинопол 1453г.

 

Кои участват:

 

1) Османски султанат

 

Пълководци: Мехмед II

 

Армия: около 80 000 души

 

2) Византийска империя, Генуа

 

Пълководци: Константин XI Драгаш, Джовани Джустиниани

 

Армия: около 10 000 души

 

Колко време продължава: 1 месец

 

Резултат: Османците превземат Константинопол и унищожават Византийската империя.

 

Накратко: Превземането на Константинопол е въпрос на време.

Сама по себе си тази обсада е важна не толкова защото се случва, а защото е натоварена със сериозна символика.

 

Последната останка от Римската империя изчезва от картата на Европа, за да бъде заменена от последната могъща ислямска империя, която тепърва щяха да заплашва Стария свят.

 

Изходът от обсадата е повече от логичен – бранителите са многократно по-малко, а от никъде нямало да дойде помощ.

 

Същевременно Мехмед II „си е написал домашното“ – Босфора е изцяло блокиран, построени са специални батареи, които да бомбардират стените, кораби са блокирали града по море и са готови да извършат десант през Златния рог.

 

Дори във външнополитическо отношение обсадата е подсигурена – Мала Азия е омиротворена, Сърбия е поставена на колене, а Унгария няма да предприеме нов поход за спасяването на Константинопол.

Превземането на вторият Рим от османците е вододел в историята на Европа и според някои изследователи може да се приеме като граница между Средновековието и Новото Време.

 

Падането на Константинопол  бележи важен етап в историята на на османската държава и нейния преход от султанат към империя.

 

На 5 април 1453 година турците започват обсада на Константинопол, известен като непристъпна крепост. Още по-рано султанът построява на Босфора Румелийската крепост (Румелихисар), която отрязала комуникациите между Константинопол и Черно море, и едновременно започва експедиция в Морея, за да попречи на ромейския деспот на Мистра да окаже помощ на столицата.

 

Срещу колосалната турска армия, състояща се от 80 000 до  160 000 души, император Константин XI Палеолог успява да събере едва по-малко от 9 000 войници, от които близо половината били чужденци; византийците, враждебно отнасящи се към църковната уния, сключена от техните императори, не изпитвали желание да воюват.

 

Така, въпреки мощта на турската артилерия, първата атака е отбита (18 април).

 

Мехмед II успява да прокара своя флот в залива Златния рог и така поставя под заплаха другия участък от укрепленията на града.

Но щурмът на 7 май отново не успява.

 

Но в градската стена на подстъпите към вратата на Свети Роман бил извършен пробив.

 

В нощта на 28 срещу 29 май 1453 година започва последната атака.

 

Два пъти турците са отбити; тогава Мехмед пуска в атака еничарите.

 

По същото време генуезецът Джустиниани Лонго, който заедно с императора е душата на отбраната, получава сериозна рана и се оказва, че той трябва да напусне своя пост.

 

Това дезорганизира защитата.

 

Императорът продължил доблестно да се сражава, но части на вражеската войска, овладели подземните ходове на крепостта – така наречения Ксилопорт, нападнали защитниците в тил.

Това бил краят.

 

Константин XI загинал в боя.

 

Турците завладели града.

 

В превзетия Константинопол започнали грабежи и убийства; над 60 000 души били взети в плен.

 

По османски обичай султанът оставил на хората си да плячкосат града.

 

На третия ден той спрял това.

 

Тук, в този град смятал да пренесе столицата си.

 

На 30 май 1453 година, в осем часа сутринта, Мехмед II стъпил в столицата и заповядал да направят централната катедрала в града – църквата Света София, в джамия.

 

Последните остатъци от някога великата империя – Морея и Трапезундската империя – попаднали под турска власт съответно през 1460 и 1461 година.

 

Османската империя нахлула в Европа.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;