Както е известно, по време на т.нар. «арабска пролет», в началото на февруари 2011 посредством мрежата Facebook в Сирия беше обявен «ден на гнева», като в тази инициатива се включиха и кюрдските активисти, участващи в демонстрациите срещу режима в северозападната част на страната.

 

Затова, когато през октомври същата година един от водачите им Машаал Таммо беше застрелян в дома си от маскирани убийци, мнозина негови привърженици сметнаха, че за смъртта му са отговорни специалните служби на сирийския режим.

 

На неговото погребение се стекоха над 50 хиляди души, влезли в открит сблъсък със силите за сигурност, в резултат от което имаше петима убити.

 

Тогава синът на Машаал Таммо — Фарес, обяви, че убийството на баща му е «последният пирон в ковчега на Асад», а кюрдите станаха част от въоръжената опозиция на режима.

 

През ноември 2013 кюрдските движения в Североизточна Сирия обявиха създаването на преходна автономна администрация.

 

В нея влизат три окръга — Кобане, Африн и Хасака.

 

Те настояват Сирия да стане федерална държава.

 

По-късно обаче, когато стана ясно, че външните спонсори на сирийската опозиция залагат на Ислямска държава и подобните и джихадистки формации, кюрдите прекратиха преките сблъсъци с армията на Асад, а след известно време дори се превърнаха де факто в негови съюзници.

 

Причината за тази трансформация е проста — за привържениците на «халифа» Ал-Багдади, кюрдите са «неверници», което оправдава масовите убийства и унищожаването на кюрдските селища от страна на ислямистите.

 

Въпреки настъпилите промени обаче, САЩ продължават и в момента да финансират Западен Кюрдистан, следвайки принципа «разделяй и владей».

 

Разбира се, в сравнение с иракските кюрди, сирийските са много по-слаби във военно отношение и не разполагат с толкова големи собствени източници на финансиране, освен това са подложени на постоянните въздушни удари на регионалния съюзник на Барзани — Турция.

 

На този фон, идеята за създаването на «Голям Кюрдистан», който за начало да обедини населените с кюрди територии в Сирия и Ирак, придобива все по-илюзорен характер, още повече, че Вашингтон изглежда по-склонен да подкрепи създаването на отделна кюрдска квазидържава в Сирия, като част от плановете си за ликвидирането на унитарната Сирийска арабска република.

 

В този контекст, позицията на Русия, която от есента на 2015 се намеси пряко в сирийския конфликт, изглежда доста сложна: от една страна кюрдските Отряди за народна самоотбрана (YPG — военно крило на Партията на демократичния съюз PYD) се сражават с ИД и насочват от земята ударите на руската авиация, от друга обаче, подкрепата за кюрдите може да влоши отношенията между Москва и президента Асад.

 

Ето защо, когато на 10 февруари 2016 беше създадено представителство на сирийските кюрди в руската столица (иракските кюрди вече имат такова представителство), някои анализатори видяха в това знак, че Русия е склонна да признае официално разпадането на Сирия.

 

Всъщност, това едва ли е така, защото сирийските кюрди не претендират за собствена държава, а твърдят, че са готови да останат в състава на Сирия, независимо дали тя ше се управлява от Башар Асад, «демократичната опозиция» или друзите, стига техните права и свободи да бъдат гарантирани от новата конституцията на страната (искане, с което Асад най-вероятно ще се съобрази).

Алекс ХАДЖИЕВ

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;