Азъ, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Естъ…

Тази е най-българската молитва. Кратка и величествена.

«Върви, народе възродени…»

Този е най-светлият български проглас.

 

Достойно и праведно е да славим светите братя Кирила и Методия, двоицата свещена на нашите първоапостоли да почитаме! Те вдъхнаха в сърцата ни Словото, от безкнижност ни избавиха, от безпаметност ни спасиха, просветиха умовете ни, просветлиха душите ни. Те са бащите на българския народ.

 

Ето ги техните светозарни букви!

 

Ето ги нашите златозарни писмена!

 

Живи сме, защото ги имаме. Безценни са те и няма богатство на тоя свят, с което да ги измерим, камо ли — да ги заменим и отречем.

 

Защото Буквите и Словото са нашето градиво и нашето безсмъртие. Нашата победа над нищото.

 

Без Буквите, без Словото нас ни няма, ние не съществуваме. Като история и като бъдеще. В света и във времето. Защото ние, българите, българската нация, българската държава — ние сме родени от Кирилицата, от Буквите. Ние сме деца на Словото. Нашата Азбука е нашата национална идентичност, нашата независимост, нашата свободна воля, нашата същност.

Тази Азбука, а не някоя друга, това Слово, а не някое друго — те са ни създали като нация, като дух, като духовност, като интелект, като памет.

 

Защото Кирилицата е най-величественото достижение на европейската цивилизация, а то е — равноправността на всички народи. И започва от правото на всеки народ да чете

 

Словото Божие на своя език и да разговаря с Бога на своя език. Защото, казва св. Кирил, когато в храма проповядват на чужд език, «душата е празна, а разумът спи». И това право, правото на преизпълнената душа и будния разум, е извоювано не с меч, а с Букви, със Слово.

 

Но както някога триезичните пилатовци връхлитали връз славянските писмена «като врани на сокол», тъй и днес връхлитат новите пилатовци връз Светите братя.

 

И тази глутница «цивилизатори» обяви нашите първоучители за «византийски шпиони», а Кирилицата — за «националистически мит», създаден от «примитивни и брутални типове»; за «руски ботуш» и «комунистическа ерес»; за «граница, която разделя Европа на цивилизована и варварска», «шрифт на некултурните хора», за «синоним на боклука и източното варварство».

 

Защото се срамят от Кирилицата и я позорят.

 

Защото презират Кирилската цивилизация и я подритват.

 

Защото не могат да понесат тежестта и величието на Буквите и Словото.
Защото искат душата българска да е празна, а разумът, знанието, интелектът, паметта, достойнството, достолепието да спят под камък като най-страшното зло.

 

Защото знаят, че «народността не пада там, дето знаньето живей» и затова знанието трябва да бъде похулено и умъртвено, а народността — унизена и погубена.

 

Защото лелеят да видят Държавата на духа срината, че да се възцари на нейно място невежеството в своето пълновластие. Пълновластието на безкнижната душа. А «безкнижната душа в человеците е мъртво нещо», казва Константин Преславски.

 

Това прави четвърт век една «елитна» орда самовлюбени типове. Тези мними експерти, мними реформатори и още по-мними политици, насърчават незнанието, овластяват бездарието, въздигат посредствеността, възнаграждават пошлотията, унижават хората на духа, гаврят се с историята, презират и мърсят нашите светци и първоучители, грабят душата народна, мишкуват в олтара на народната памет, и очите на нашите икони избождат. И хвърлят на поругание и присмех всеки, който знае и може, и го наричат «профан и варварин, брутален и примитивен тип».

 

Тази глутница слуги, самопровъзгасили се за пророци, съзнателно, умишлено и целенасочено превърна просвещението и духовността в просяк, а обществото — в безмозъчно, чалгаризирано, опростачено, обезграмотено, безкнижно, безисторично, безпаметно, идиототърпимо същество, което се лесно води и кара като добитък някакъв.

 

Горко на тези, които отнемат ключа към знанието — сами те не влизат, а на влизащите пътя препречват.

 

Горко на народа, който се влачи подире им!

 

«Върви, народе възродени…»

 

Накъде вървиш, народе?

 

Къде си се запътил?

 

Към нищото.

 

Бездънна е тая бездна.

Велислава Дърева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;