Светите братя Кирил и Методий запалиха вечния огън на българската духовност

 

Много събития и много имена от нашата история бележат мястото на Българя в световната история.

 

Но делото на Константин-Кирил Философ и на Методий има уникално място в историята и в съвремието ни, защото в голяма степен определя идентичността ни като народ.

 

Христо Ботев подчертава заслугите на Константин Философ в обществения напредък, но и като залог за победата на националната революция.

 

Той пише в статията си за Кирил и Методий:

 

«Българският гений е записал такива важни и знаменателни събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли нещо в историята на обществения напредък».

 

Това определение внушава на народния поет Иван Вазов двустишието в одата «Паисий»:

 

«Че и ний сме дали нещо на светът
и на вси славяни книга да четат!»

 

И действително, има нещо удивително величаво в създаването на славянската писменост, основа на култура.

 

Нека си припомним само за миг картината на средновековния IX век.

 

Българската държава е силна след властването на Крум, покръстването на българите определя техния цивилизационен път завинаги, Борис І с умело лавиране между тогавашните митрополии Константинопол и Рим успява да преодолее хегемонията на съседите си.

 

В България се разгръща мащабно строителство в Плиска, подготвя се преминаването на столицата към Велики Преслав — лоното, в което ще бъде приета и

 

ще разцъфне славянската книжнина

 

Тъмнината на триезичието е разпръсната, звучат думите на Константин Философа:

 

«Не праща ли Бог дъжд на всички еднакво? Слънцето не грее ли за всички? Не дишаме ли въздух всички еднакво? И как не ви е срам, като признавате само три езика и обричате всички други народи и племена да останат слепи и глухи?»

 

Светите братя сътвориха азбуката, която отговаря на фонетичните особености на българския език, тя е цялостна система за графично предаване на тогавашната българска реч.

 

«Това е ново писмо, със свой стил и същина, в което сякаш е включен релефът на Балкана, покоят на полето, песента на птиците и огледалото на реките» (П. Матев)

 

Превеждането на богослужебните книги е великото начало на славянската книжнина — създава се литература на роден език, разбираем за цялото славянско братство.

 

На Запад подобен поврат идва няколко века по-късно, затова Кирил и Методий са де факто предтечи на Ренесанса.

 

Константин Кирил Философ отстоява демократичните идеи за правото на народите на собствено културно развитие.

 

Схващането си за ролята на просветата и културата изразява с думите:

 

«Слушай сега, цял славянски народе, както без светлина няма радост за окото, така не ще познае радост и всяка безкнижна душа… голи са без книги народите, защото не могат да се борят с противника на нашите души…»

 

Най-старият датиран писмен паметник с глаголица (първия вариант на славянската азбука) е от 982 г. — надпис, открит в Иверския манастир, един от 20-те ставропигиални манастира в Света гора.

 

Той е основан от жители на Иверия — една бивша страна, днес в състава на Закавказката република Грузия.

 

По-късно друг старобългарски глаголически паметник от втората половина на Х — началото на XI в. става известен като Асеманово евангелие или Ватиканско изборно евангелие на името на папския библиотекар Йосиф Асемани, намерено от него в Йерусалим през 1736 г. и пренесено във Ватиканската библиотека.

 

То съдържа 158 пергаментни листа на глаголица с кратки приписки на кирилица. Оттогава във Ватиканските архиви се намира и написаното от самия Й. Асемини:

«Българският народ е древен и велик!»

Опазването и развитието на великото дело на светите апостоли са гордост за всеки българин, защото не друга държава, а България оцени смисъла на това дело и го опази.

 

Българската земя е огнището, от което се пръсна светлина към другите славянски земи.

 

Константин носеше пламъка, заложи идеята, откритието, а Методий — търпеливостта, постоянството, вярата.

 

И всяка година на 24 май България скланя признателно глава пред величието на тяхното книжовно дело, с което се даде тласък на народното просвещение, запазило своята мисия през вековете и до днес благодарение на бележити български средновековни книжовници и на техните последователи в ХІХ в. Тази приемственост е доказателство за духовната устойчивост на нашия народ, опора за съвременния българин, който при всички превратности и преломни събития не бива да забравя откъде е тръгнал.

 

Нашият народ е оцелял и се е развивал винаги чрез знанието, чрез науката, чрез просветата, не чрез налагането си над някого чрез меча.

 

И след Освобождението, независимо от последвалите партийни борби и нещастните военни и следвоенни години, народното просвещение е било основна грижа на българските управници. Образованието и науката белязаха несъмнен разцвет в България и през втората половина на ХХ век.

 

Затова днес толкова по-основателен е въпросът «поради что» сега името на хотел «Родина» в столицата е изписано на латиница, а децата ни слушат през интернет предимно английски и американски «парчета».

 

Поради что ценност за младите ни поколения вече са не знанията и образоваността, а парите и материалните облаги…

 

Книжовността води духа по благородните пътища към съвършенство и развитие. Книжовността е мерило за културата на един народ.

 

Духовността е съкровището на българския народ, събирано и запазено от низ достойни български творци през паметните години на историята.

 

Ние, днешните българи, не можем да допуснем то да се разпилее и да загине.

 

То е темелът на нашите пориви, надежди, болки, съдби! На нашето бъдеще.

Вяра Дянкова

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;