Конфронтацията между Русия и Запада не се изчерпва с обикновен конфликт на интереси, заяви в разговор с Le Figaro аналитикът Матьо Слама, който неотдавна издаде книгата си «Войната на световете», в която анализира дълбочинните причини за съперничеството между Русия и Запада.

 

«В политическия конфликт между Европа и САЩ от една страна, и Русия на Путин от друга, има важна идеологическа база, която задейства два във всички отношения разминаващи се свята».

 

Идеологическата подплънка се проследява ясно в речите на руския президент, счита Слама.

 

Критикувайки Запада Путин често говори за разрушаване на традиционните ценности, за изчезването на националните граници и ликвидирането на границите между различните етноси и култури.

 

Той прославя духовните ценности, традиционните семейни и религиозни ценности, с което напомня за «великия руски консервативен» философ Николай Бердяев.

 

Както и Бердяев, Путин осъжда западните страни за това, че те «тръгнаха по пътя на отказа от корените си, — цитира руския президент Слама, — в това число и от християнските ценности, съставляващи основата на западната цивилизация».

 

Употребявайки твърди изрази — например «примитивизъм», Путин открито критикува законите, допускащи еднополовите бракове. Той нерядко порицава западните страни за стремжа им «да разпространяват модела си на либерално устройство над целия свят, пренебрегвайки националните особености», отбелязва авторът.

 

«Путин има изграден светоглед. Той се позиционира като защитник на националните особености и традиционните ценности пред лицето на либералния Запад, който забравя своите духовни основи. Той критикува особено жестоко и в това е силата на речта му — западният универсализъм, намерението на една част от света да формират по свой образ цялото останало човечество. Путин осъди намесата на Запада в делата на другите държави, както в Украйна, така и в Близкия Изток».

 

Според Путин, счита френският аналитик, Западът е убеден, че в бъдеще цялото човечество неизбежно ще тръгне по неговия модел — либералната демокрация. Но в света има други държави, които пазят своите културни традиции и съвсем не искат «уестърнизацията». Това съждение напомня на Слама идеята на Клод Леви-Строс:

 

«Човек реализира природата си не в недрата на абстрактното човечество, а вътре в традиционната култура».

 

Западните демокрации непрестанно възвеличават «другите», но само, за да нивелират техните различия и ги разглеждат като личности, свободни от влиянието на културния, исторически и какъвто и да било друг детерминизъм.

 

«Западните либерали изгубиха способността да възприемат и разбират културните различия. Виждаме това днес в Близкия Изток: ние хвалим Иран само тогава, когато той приема елементи на западния образ на живот. Всичко, което има отношения към традициите, се възприема като варварство, обречено на забвение. Този подход е основан отчасти на неразбирането, отчасти на пренебрежението».

 

В основата на неразбирането между Запада и Русия, според Слама, лежи и религията.

 

«В речите си Путин тясно свързва съдбата на руски народ със съдбата на Православната църква…Религиозният въпрос е едно от основните оръдия на неговата идеологическа борба. Този въпрос му позволява да укрепи властта си в страната, където църквата от стари времена е формирала колективния морал».

 

Бидейки либерали и индивидуалисти, европейците изгубиха духовната си съставляваща, счита аналитикът. Но феноменът джихадизъм, както отбелязва авторът, припомни на Европа актуалността на религиозния въпрос.

 

Още един важен аспект от доктрината на Путин — защитата на националния суверенитет.

 

Руският президент нерядко упреква страните от ЕС в това, че почти сляпо следват  политиката на САЩ, както това показаха събитията в Украйна.

 

Путин критикува САЩ и ЕС за намесата им във вътрешните дела на страните от Близкия Изток, което, според руския президент, е изострило конфликтите в региона и е посяло хаос.

Изявленията на американския президент имам съвсем друг смисъл, пише авторът.

 

Барак Обама постоянно говори за ролята на Вашингтон за защита на свободата по целия свят.

 

«Ние подкрепяме демокрацията от Азия до Африка, от Северна и Южна Америка до Близкия Изток, защото нашите интереси и нашата съвест ни призовават да действаме в името на тези, които се стремят към свободата», — цитира Слама думите на президента на  САЩ.

 

«Въпросът за суверенитета не е засяган никога от Обама»,  пише авторът.

Държавите от Европа почти винаги съгласуват позициите си с американските, твърди френският политик.

 

Това се прояви в сирийската и украинската кризи, счита той.

 

Точно това е източникът на проблемите, защото не може да се каже, че интересите на Европа винаги съвпадат с интересите на САЩ.

 

«Нима е в интерес на Европа да е в конфликт с руския си съсед или с Иран?», пита риторично авторът.

 
Макар американския и руския модел да са различни в много, те все пак имат нещо обединяващо: и двата модела се основават на идеята за собствената изключителност, твърди аналитикът, т.е. и САЩ, и Русия са убедени, че тяхната роля излиза далеко извън пределите на националните граници.

 

За Путин идеята за американската изключителност е само повод, към който прибягва Вашингтон в опитите си да разпространи своята хегемония над целия свят, докато мисията на Русия и нейната изключителност Путин вижда в защита на суверенитета и националните особености на другите държави, отбелязва Слама.

Петя Паликрушева


Тагове: ; ; ; ;