Какво слънце ни е огряло, ни каза преди дни Националният статистически институт, като извади данните за образованието за учебната 2015/2016 г.

 

Месец преди това европейската статистическа служба Eurostat огласи най-важното — къде се намира образованието в приоритетите на държавите от ЕС, измерено чрез публичните инвестиции, заделени за него.

 

Първо се разбра, че България по  разходи от хазната като процент от БВП е в края на редичката на 28-те европейски държави — 7 поред отзад напред (данните са за 2014 г.).

 

Второ, много под средното за ЕС са разходите ни за здравеопазване, образование и социална защита. Затова пък военните ни разходи са повече от средното в ЕС — 1,4% от БВП при 1,3% за ЕС-28.

 

Трето, специално за образованието сме сред 4-те държави, които отделят най-ниския процент за него — 4,1. Другите двойкаджии по финансиране на образованието са Гърция, Италия и Словакия. Средно в ЕС-28 за образованието се инвестират 4,9% от БВП. Най-зле са финансирани предучилищното и началното образование у нас — 0,9% от БВП при средно 1,5% в Евросъюза.

 

Всяко нормално правителство би взело спешни мерки да навакса такова изоставане. Не и нашето. То взема мерки, но в обратна посока — към пълно финансово затъване на образованието. В правителствената Бюджетна прогноза до 2019 г. и особено в Конвергентната програма на България, приети тази година от МС, пише, че до 2019 г. разходите за образование, които сега са 4,1% от БВП, трябва да… намалеят до 3,2% от БВП! Разходите за висшето образование се запазват в сегашния си размер и намалението ще е главно за средното училище.

 

С такъв нечувано нисък процент за образование вероятно нито една държава дори в Африка не върви «към светли бъднини».
20 000 българчета изтичат в чужбина всяка година!

 

Другият бич за страната ни — демографският колапс, се проследява особено ясно по данните на НСИ за образованието.

 

От учебната 2000/2001 г. досега — за 16 години, учениците в общообразователните училища са намалели с цели 265 000!

 

Т.е. децата ни се топят средно с 16 562 на година!

 

В общообразователните училища през учебната 2014/2015 г. имаме общо 602 277 ученици, от тях в частни училища — едва 7603 деца (1,26%).

 

Да отвори Бойко Борисов данните на НСИ, та да види на колко процента от населението доходите растат, както твърди той.

 

Да види още, че само за учебната 2014/2015 г. отпадналите от средното образование деца са 21 146 и от тях заради бедност са спрели да ходят на училище 8259!

 

Други около 8000 деца само за една година са заминали в чужбина — очевидно с родителите си. За сравнение — през 2000/2001 г. заминалите за чужбина са били само 2244.

 

Впрочем, България така просперира, че спрямо учебната 2013/2014 г. отпадащите ученици за една година са се увеличили с около 4000, а заминалите за чужбина — с около 2000! В НСИ данни за отпадналите от училище през настоящата учебна година още няма, но ако заминаващите за чужбина се множат със същото темпо, следва да очакваме, че вече около 10 000 българчета годишно са загубени за България. Поне още толкова заминават в чужди вузове веднага след като вземат дипломата си за средно образование.

 

Тъжна картинка са и професионалните ни училища, за които сега толкова много се говори. Шели да обучават «дуално» — по «швейцарски модел».

 

Първо, моделът не е швейцарски, ами е български, а швейцарците през 90-те години го заимстваха от нас. А понеже ние след това унищожихме техникумите, те сега ни връщат модела, белким поне малко наваксаме в липсата на средни технически кадри. Само от 2000 г. досега учещите се в професионални училища у нас са намалели със 116 132 и в момента са 135 578, но сред тях са не само техничарите, но и възпитаниците на училищата по изкуства и спорт. Само в последната една година обучаващите се в професионални училища са намалели с около 6000.

 

4 пъти са намалели младите учители за 16 години
Драстичен спад виждаме и в броя на учителите у нас.

 

Спрямо 2000 г. педагозите в общообразователните училища са намалели с 18 468 и в момента са 45 288.

 

По-страшно е обаче видимото застаряване на учителския състав. До 29-годишна възраст са само 1415 (3,1%) от педагозите, а над 60 г. — 4214 (9,3%). Това означава, че срещу трима учители, излизащи в пенсия, в системата влиза един млад педагог. За сравнение — през 2000 г. учителите до 29 г. са били 12,9%, а тези над 60 години — 1%.

 

Т.е. четири пъти са намалели по брой младите учители, а 9 пъти са се умножили възрастните педагози. Ето това е сривът на нашето образование след «реформите» само в последните 16 години. А причините са ясни — трудно се работи във все по-агресивната училищна среда, а още по-трудно се живее с ниските учителски доходи.

 

Над 60% от преподавателите обучават студенти в няколко вуза

 

На фона на демографския срив виждаме интересен феномен във висшето образование. От 2000 г. досега броят на студентите у нас се е увеличил от 243 592 на 259 957 — с над 16 000. Това се вижда и от коефициента на записване на населението във висше училище — от 23 на 40%. Макар че в последната една година и студентите са намалели с цели 12 500! Увеличението по принцип би нямаше да е лошо, ако преподавателите в същото време не бяха намалели с 1509. Ако преди 16 години един вузовски преподавател е обучавал средно 15,6 студенти, сега обучава 18,4 студенти. Естествено — за сметка на качеството.

 

Явлението, което никое правителство в последните 16 години не пожела да спре, са т.нар. «куфарни преподаватели», които обучават студенти в едно, две и повече висши училища. Естествено — пак за сметка на качеството. И през тази учебна година пътуващите преподаватели са 8504 (60,3% от всички преподаватели).

 

Нещо повече — броят им се увеличава, през 2000/2001 г. преподаващите на един основен договор и на още няколко места на хонорар са били 7720 (49,2%).

 

Според новия начин на финансиране на вузовете, залегнал в Закона за висшето образование, броят на преподавателите, работещи само в дадено висше училище, ще е един от показателите, носещи повече финансиране за висшето училище. Дали това ще намали «куфарното преподаване», предстои да видим.

Велиана Христова

Тагове: ; ; ; ; ; ;