В последните години геополитическата обстановка и военно-стратегическият баланс на силите в света предизвиква все по-голяма тревога. Все по-често звучат сравненията със ситуацията през 1939 година. Във въздуха се усеща мириса на голямата война.
През 90-те години в много от представителите на властовите кръгове в Русия се създаде впечатлението, че битката със Запада най-накрая е завършила.
Започнаха дори разговори за влизането на Русия в НАТО, за «края на историята» и т.н.
Западният елит имаше чувството, че процесите, породени от ликвидирането на СССР, ще са необратими за Русия.
Не трябва да забравяме и това, че курсът за унищожение на Русия продължаваше както и преди, само бе завоалиран с напудрени речи за приятелство и сътрудничество.
Мюнхенската реч на Владимир Путин през 2007 г. стана първият сигнал за Запада, разрушил илюзиите за слабата Русия.
Конфликтът в Осетия след година бе истински шок, след който западните държави решиха, че новата битка с Русия отново е на дневен ред.
Днес наблюдаваме как се нарушава паритета на силите в Европа във връзка с разполагането на ПРО в Румъния и Полша, след няколко години Русия няма да може да нанесе ответен ядрен удар.
Какъв трябва да е асиметричният отговор на Русия срещу новите заплахи и призиви в съвременния свят?
Леонид Ивашов, генерал-полковник, д-р на историческите науки: Трябва да се осъзнава в каква ситуация се намира Европа.
Европа днес е от военна гледна точка колонизирана от американците.
Американците сложиха проамерикански режими в западните европейски държави и напълно подчиниха Източна Европа.
От плацдарма Източна Европа тръгва натискът към Германия, Франция, в по-малка степен към Британия.

От друга страна, срещу Европа работят турците. Те, в съюз с американците отприщиха този процес с мигрантите от мюсюлмански произход.

 

Затова Европа днес е жертва на американската политика на транснационалните корпорации.

 

Американците създадоха врага за Европа — Русия. При това толкова безпардонно, без да обръщат ни най-малко внимание върху съотношението на силите.

 

Русия отстъпва на НАТО 3-4 пъти по численост на въоръжените сили, както и по състава на военната техника. За каква руска заплаха тогава става дума?!

 

Особено в западно стратегическо направление. Затова Русия може само по някакъв начин да се отбранява, но настъпателни и ударни групировки Русия практически няма.

 

Всичко останало  е само информационна лъжа и пропаганда на Запада.

 

Опитите ни да създадем нещо като Варшавския договор от миналото, са безпочвени. Няма страни от Източна Европа, които да са съгласни да тръгнат към тясно военно-техническо взаимодействие с Русия.

 

Американците ги държат за гърлото.

Русия не се нуждае от такива държави като Балтийските, като Румъния…По-добре е те да са ни противници!

 

Какво да се направи?

 

Първо — да се укрепи военна мощ на страната, да се приведе до необходимото ниво за отбрана.

 

Второ — да се укрепи приятелството с Белорусия, да се създаде единно отбранително пространство с белорусите.

 

Да се говори на европейците какво ги очаква. 

 

Ние повече няма да ги освобождаваме.

 

Никаква военна подкрепа нито по отношение на мигрантите, нито от Щатите, нито от турците, да не чакат от Русия!

 

Активно да се работи със сърбите, с българите, там съвсем не всичко е еднозначно.

В целия Балкански полуостров трябва да се работи активно с политико-дипломатически и икономически средства.

 

 

Трето — да се осъзнае, че зад целия този процес, зад цялата тази антируска истерия и зад процеса на натрупване силите на НАТО, стоят американците.

 

Затова Русия трябва да създаде военна групировка, способна да работи върху територията на САЩ.

 

Щатите активно развиват своята система за ПРО, за да неутрализират нашите междуконтинентални балистични ракети.

Затова трябва да се създаде групировка от високоточни средства.

 

Крилатите ракети следва да се базират в зоната на съприкосновение с територията на САЩ.

Така американската противоракетна отбрана може да се неутрализира.

 

Русия трябва РЕАЛНО да заплашва САЩ — поръчителят на тези процеси.

Когато американците почувстват заплахата, както през 1962 година, тогава те сами ще седнат на масата на преговорите и ще започнат да се договарят.

Петя Паликрушева

 

 

 

/

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;