«Първи сблъсък на ДПС и ДОСТ», «Полицията окупира Джебел» — заглавия в този дух изпъстриха информационните агенции вчера.

 

Българските медии в последните години се съживяват единствено при прокълнатата миризма на скандал, на ексцесия, при предвкусване на «кръв».

 

Тъжно и нелепо е да четеш опитите на някои журналисти да блеснат с гръмко заглавие, защото реалността, която описват, е трагична.

 

Фактът, че в Джебел напрежението се покачи, че полиция трябваше да варди феновете на едната партия от привържениците на другата, показва, че нечий черен план вече отдавна е в ход и се движи успешно.

 

Нима винаги не се започва така — с разделянето на хората, с всяването на агресия, омраза и ненавист?

 

Този път обаче като никога инженерите са очевидни и явни.

 

Ненапразно вчера в Джебел се появи турският посланик Сюлейман Гьокче, който демонстративно седна да пие кафе с Лютви Местан.

 

Сивият кардинал дори не се срамува да се покаже, след като България вече доказа, че няма намерение да го изгони за намеса във вътрешните ни работи.

 

Местан също няма причини да се крие.

 

В разградена държава като нашата няма никакъв проблем да си инструмент на Анкара, стига да замазваш този факт с обилна евроатлантическа патетика.

 

Ето как, вместо да е повод за осмисляне и поуки от исторически събития, събитието стана жертва на политическите инженери, които целят България да бъде поставена в трайно подчинение на чужди за нея интереси.

 

Но въпреки всичко е изумително, че на площада в Джебел имаше хора, оказали се на морална висота.

 

Това са онези, пък било те и активисти на ДПС, които обърнаха гръб на джебелския кмет Бахри Юмер, намерил пристан в ДОСТ, докато той говореше.

 

Това показва, че има в България разумни хора, с мисъл в главата, които разпознават враждебния интерес, когато го видят.

 

Обърнатите гърбове са силен и цивилизован начин да кажеш на машите на чужда политика, че техният номер няма да мине, дори в изтормозена България.

 

Не е малко.

Александър Симов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;