Събитията, които напоследък валят около Росен Плевнелиев, не са безобидно съвпадение, а резултат от целенасочени действия, подчинени на неговия личен интерес.

 

Флиртовете му с българите в чужбина, които многократно обиколи уж от грижа и уважение към диаспората, имат доста по-прозаичен замисъл.

 

Последвалото половинчато вето върху Изборния кодекс просто му печели електорат, какъвто в България той няма.

 

А заигравките с  «Протестна мрежа» са му нужни, за да може да вдига шум и да имитира «масов» уличен протест, когато иска да наложи безумните си решения.

 

Защото напук на обществото, което отдавна го възприема като карикатура на държавен глава и жестоко осмива неадекватното му поведение, той се мъчи да ни се натресе като глава на държавата за още един мандат.

 

И панически търси подкрепа с долнопробни трикове — и по света, и у нас.

 

Комичната номинация на Плевнелиев от ДСБ и призивът на Радан Кънев за сплотяване на цялата десница около нея не е самодейност на лидера.

 

Нито е опит на партията му с изпреварващото огласяване от свое име да прецака обитателя на «Дондуков» 2 като евентуална кандидатура на ГЕРБ, каквито коментари се появиха в медиите.

 

Точно обратното е.

 

Това е задкулисен сговор между Плевнелиев и Кънев, които се опитват да си услужат взаимно.

 

Над единия висне заплахата наесен да напусне президентството и да се окаже Господин Никой, а егото му го изяжда отвътре.

 

За другия има реална опасност да се отправи с партията си към политическото небитие и да остане там дълго.

 

Двамата спретнаха сценката, с която се опитват да накарат ГЕРБ да вземе «правилното» решение да заложи на Плевнелиев и така да ги избави от проблемите им.

 

Вярно, че пред публика Плевнелиев правеше разни фасони и намекваше, че предложението на ДСБ за него е провокация.

 

После се разбра, че всъщност въобще не е бил обиден, а им е благодарил за инициативата.

 

Сега доволно потрива ръце в очакване ГЕРБ да се «вразуми» и да го короняса за общ десен кандидат, който с гласовете на задграничните българи да се сдобие с втори мандат.

 

Кънев също се надява на максимална изгода от заверата.

 

Съвсем доскоро той се перчеше, че лично ще се пробва в битката за «Дондуков» 2, но му стана ясно, че няма шанс за победа.

 

Затова се лепна с хората си за Плевнелиев — патологичен русофоб и антикомунист, с когото са си лика-прилика.

 

Те са му благодарни за ветото и бленуват чудеса от чужбина за себе си.

 

Но си правят и сметката той да ги предобри с премиера след ексцентричното им опозиционерстване.

 

За да се намърдат пак във властта като «първа писта» в коалицията.

 

Плах опит вече беше направен след напускането на кабинета от АБВ, когато Радан театрално въздъхна с облекчение и обяви групата на Първанов за основна пречка в отношенията му с гербаджиите.

 

Важното обаче е дали Борисов е готов да клъвне на предложението на ДСБ, които са му обица на ухото за нечистоплътно поведение.

 

Доскоро вероятността да издига отново Плевнелиев клонеше към нулата.

 

Даже «случайно» от ГЕРБ изтече новина, че подготвят нова двойка, което бе явен шамар за Роско.

 

Ама нещата май се разсъхнаха.

 

Вероятно Кристалина Георгиева, чието име се спряга като фаворит по медиите, да е отказала да напусне високоплатеното си място в ЕК, за да се опита да играе ролята на държавна фасада у нас срещу 20 пъти по-ниска заплата.

 

А тия дни излезе информация, че страни от Централна Европа се гласят да я издигат като конкурент на Бокова за генерален секретар на ООН.

 

Това ще да е една от причините Борисов напоследък все по-често да повтаря, че Плевнелиев е «един много успешен президент» и вече не го пропуска в списъка от възможните кандидатури на ГЕРБ в изборите за държавен глава.

 

Изказа се и в подкрепа на ветото с риск да самосвали правителството си.

 

Твърди се, че премиерът е взел завоя, след като американският посланик у нас Ерик Рубин многократно му е «набивал канчето» кои тук са полезните хора за САЩ.

 

Няма да е чудно, ако и зам. държавният секретар Блинкен надлежно го е посъветвал при посещението си в София.

 

Щото послушни марионетки като Плевнелиев не са за изпускане от Големия брат.

 

В тази област Борисов трудно може да съперничи с бившия си министър, макар доста да се старае.

 

Така че: не подценявайте Плевнелиев.

 

И не го отписвайте от кандидатпрезидентската надпревара, колкото и да ви се вижда смешен.

 

За изминалите почти пет години той доказа, че е посредствен и вреден като държавник, но е добър интригант и въжеиграч.

 

«Мистър Гаф», както са го кръстили медиите заради многобройните му издънки, съвсем не е безобиден добряк.

 

Нито е принципен, честен и открит, както сам си направи реклама в последната «Панорама» по БНТ.

 

Зад глуповатата дежурна усмивка и тихия монотонен гласец ала Кашпировски се крие хищен инстинкт за власт.

 

За нея той ще се бори със зъби и  нокти и е готов за собствена и чужда изгода даже да загроби България.

 

Дори десницата да го издигне отново за президентския пост, Плевнелиев ще бъде един небългарски кандидат.

Боряна Костова

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;