Напоследък анализиторите предричат, че светът върви към истинска гореща война.

 

Много ясно е обаче, че гигантска ядрена война не може да се случи по простата причина, че двете големи ядрени сили могат взаимно да се унищожат и нито една от тях не е заинтересована от това.

 

Има нещо друго.

 

Аз не знам в руската геополитическа мисъл да има проект, при който Русия да бъде разпарчетосана на Московска и всякакви други републики, докато в европейско-атлантическата доктрина има и такива идеи.

 

Затова е желанието Русия да бъде яко хваната в клещите на система от бази, при които тя неизбежно от своя страна трябва да вземе съответните мерки.

 

Това е новият етап в надпреварата във въоръженията, само че този път руснаците показаха, че няма да хвърлят безумни пари за голяма въоръжена армия, а ще разчитат изцяло на технологиите.

 

Вероятно малките войни ще продължават да хранят военнопромишлените комплекси, които искат да обновяват оръдия, танкове и самолети.

 

Но враждебността към Русия ще породи и онзи руски експанзионизъм, който цели защита на страната и осигуряване на безопасни граници.

 

Това е основната и почти невротична идея на руската политика, независимо дали става дума за княжеска Рус, за царска Русия, болшевишкия СССР или съвременна Русия.

 

Обяснимо е защо Русия премества границите си и защо е заобиколена отвсякъде с една враждебност, която се проявява дори на музикални фестивали като «Евровизия».

 

Много ясно, че нашето момиче заслужава адмирации, поклон и възторг.

 

Но политическото класиране, което се направи, показва, че Русия има основание да гледа на Запада като на универсална заплаха.

 

Никоя песен не може да бъде опасна за нито една държава, но в това предпочитание се даде дан на една историческа тематика, без да се отчита, че  кримските татари са преместени като сътрудници на нацисткия режим — по същия начин, по който са изселени и германците от Изток на Запад след краха на Хитлер, и по същия начин, по който японците по време на японско-американската война бяха насилствено изселени в лагери.

 

Мястото на това манипулативно представяне на историята изобщо не е в един уж благороден песенен концерт, в който вместо възторг от младостта и любовта, еднакъв за всички народи, видяхме кървави петна като фон на песента на това украинско момиче.

 

Опасностите, които предстоят, са свързани с локалните войни.

 

Има вече намеци, че американците ще разпалят война на Балканите чрез Македония.

 

Но не те ще предприемат война, а някой друг ще воюва вместо тях в името на техните цели.

 

И това е мерзостта на подобни намерения.

 

Искам да напомня на тези, които оправдават разполагането на ПРО, че само преди няколко години то се оправдаваше със заплаха от Иран.

 

Сега това шегаджийско обяснение се повтаря, но на всички е ясно срещу кого е насочена ПРО.

 

Става дума за стягащ се обръч, който въвлича и нас, българите, в едно чуждо стълкновение.

 

Смешно е, че някои се сърдят, че примерно руското жури не дало точка на България, при положение че одобряваме разполагането на ракети, насочени към Москва, а президентът ни непрекъснато се дръвчи на Русия, което е, меко казано, комично.

 

Аз продължавам да не разбирам причините за съществуването на НАТО след разпадането на противниковия блок — Варшавския договор.

 

В това отношение и БСП е гузна, защото спонтанно и почти единодушно (с изключение на нас — четирима души, които днес никой не помни) гласува за НАТО като спасителна зона за българската независимост.

 

Оказа се, че изпаднахме в точно обратното положение и не мисля, че сме станали по-сигурни, да не говорим за по-благоденстващи от това, че имаме бази, американски войници и поручици, които се разхождат по уж иначе свещената българска земя.

 

Искам да напомня на тези, които сега сочат Турция като заплаха, че когато се сключваше договорът ни с НАТО, ние станахме бойни съюзници с Турция — страна, която проявява агресивност към България.

 

Все пак политиката трябва да се гради върху презумпцията за перспектива, а не за конюнктура.

 

Не ми е известно някъде по света след намесата на НАТО да са настъпили вечна обич и вечна правда.

 

Напротив. Ясно е, че БСП не може да се обяви против НАТО, след като вече е изразила привързаност.

 

Тя имаше същия проблем и по въпроса за противопоставянето на Русия.

 

Усетиха се късно, че това не се одобрява от нейния електорат, но от това този електорат вече не се увеличи.

 

В момента БСП има трудната задача да намери възможно най-добрия поведенчески модел, за да се противопостави на тази пагубна политика.

 

Да си спомним, че Турция отказа по време на войната с Ирак да предостави бази, гърците протестираха срещу бомбардировките в Югославия и никой не ги упрекна, че не са добри съюзници в НАТО.

 

Можем да покажем, че ние не във всичко се подчиняваме на някакъв «дълг», който ни настройва срещу страна, дълбоко свързана с нашето културно възраждане, с  политическото ни освобождение и с нашия манталитет.

Проф. Андрей Пантев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;