Имаше един италиански филм „Работническата класа отива в Рая”.

 

Спомних си за заглавието, когато прочетох за поредния инцидент с тежко ранени миньори в рудник „Ораново”.

 

Девет са загиналите за девет години в това предприятие: през март 2007 г. газ гризу изгори двама и рани десетки, през октомври същата година свличане на кал погребва още двама работници.

 

На 16 юли 2013 г. четирима загинаха от задушване, а шлосер почива от инфаркт на 200 метра под земята. Оказа се, че няма виновни за 2013-а.

 

Но кога ли у нас съдебната система е откривала и наказвала когото и да било за подобни злополуки?

 

Делото за смъртта на 7 деца от дискотека „Индиго” приключи с условни присъди и глоби. Няма осъдени за потопа в село Бисер, при което загинаха 11 човека, за наводненията във Варна (13 жертви) и в Мизия (2 жертви), условни са присъдите за пожара във влака „София-Кардам” (9 загинали), няма и за работниците в Горни Лом (15 убити).

 

По делото за смъртта на 15 деца в река Лим има осъден, но той е обикновен шофьор, а не бизнесмен или чиновник – такива наказани няма. „Реформираният” съд наскоро посочи загинал пешеходец като виновен за собствената си смърт.

 

Как тогава се сърдим на народа, че не вярва в съда, държавата и политиците?

 

„Ораново” е белег не само на неработещ закон, но и на тоталното безхаберие на държавата, която винаги пази бизнеса, но никога – хората на наемния труд.

 

Работниците, дребният семеен бизнес, а не оядените милионери, са истинските творци на благата и напредъка.

 

Внушиха ни, че е демоде да се говори за експлоатацията, но тя е ежедневно пред очите: стотици хиляди работят без договор и осигуровки, в опасни условия, без социална защита, без права, а само със задължения.

 

Българската работническа класа отива в Рая, лошото е че живее и работи в Ада.

Теофан Германов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;