Вчера по време на шествието на «Безсмъртния полк» в Пловдив се случи нещо с изключително силна символика.

 

На 9 май, под звуците на «Священная война», сред редиците на наследниците на участниците във Великата Отечествена война и българските антифашисти към организаторите се приближи мъж, който бе дошъл с 2 портрета на дядовците си.

 

Мъжът бе леко разтревожен, защото искаше да участва в шествието, но беше зарязал жена си в родилния дом и държеше за ръка другото си детенце — малко момиченце.

 

Льоша (както се казваше мъжът) спешно търсеше човек, който да носи портретите на героите — негови предци, за да отиде с малкото си момиченце при жена си в родилния дом.

 

Веднага се намериха хора, които да носят портретите, Льоша благодари, направи две крачки, отивайки си, телефонът му звънна гръмко, той каза «ДА» и на лицето му грейна най-блестящата усмивка, която съм виждала.

 

Льоша се обърна към «Безсмъртния полк» и каза кратката дума: «СИН».

 

Безсмъртните герои от Полка безмълвно се усмихнаха и се превърнаха в орисници на новия живот.

 

Така, както са орисници на всички нас — живите, заради които те дадоха живота си!

 

«Безсмъртният полк» в Пловдив се увеличи с още един боец.

 

А когато животът ни е закрилян от герои, той ще пребъде!

 

Горе главите, събуждането от дълбокото вцепенение започна!

Животът ще победи фашизма!

От мястото на събитието: Петя Паликрушев

Тагове: ; ; ;