На 16 юли 1940 година Хитлер подписва заповед за подготовка на десантна операция срещу Великобритания, наречена “Морски лъв”.

 

Датата на нахлуването във Великобритания също е отбелязана – 15 август.

 

Блъф или авантюра?

 

Годината е 1940. Жителите на Третия райх оживено обсъждат поредната триумфална кампания на вермахта, присмиват се над бягството на френските и британските войски от Дюнкерк. Немските войници и офицери пируват в парижките кафенета и пробват любовните си умения върху французойките.

 

Ешелоните от Франция пътуват денонощно – носят трофеи в Германия. Но, въпреки любовните трепети на немските офицери, никой в страната не вярва, че предстоят мирни времена.

 

Хитлер строи в главата си бъдещи планове. Франция е победена. В онзи момент Германия има само един противник – Великобритания. Русия на онзи етап не влиза в сметките на фюрера – между двете държави е подписан пакт за ненападение. Да, на този етап Русия не присъства в главата на Хитлер.

 

Но немските генерали са настроени скептично по отношение плановете да се завземе Англия.

 

Например, генерал-фелдмаршал фон Рундщендт смята идеята “не за нещо друго, а за политически блъф”.

 

В щаба също мислят трескаво – избират мястото на бъдещата военна кампания.

2

На 13 юли главнокомандващият сухопътната армия Валтер фон Браухич и началникът на щаба на вермахта Франц Халдер представят на Хитлер детайлно разработен план за операцията срещу Англия. Фюрерът бил превъзбуден от мисълта за бъдещата схватка с англосаксонците. Въобще не вникнал в подробностите на плана, а моментално го одобрил.

 

 

 

 

 

 

 

След три дена била издадена заповед за подготовката на десантна операция “Морски лъв”. Хитлер продължил да прави театър в Германия, представяйки се пред сънародниците си като миротворец. На 19 юли на заседание на райхстага той заявил, че

 

 

“за последен път се обръща към здравия разум” на английското правителство и предлага мир на съперниците си.

 

Не дочакал отговора на министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил.

 

В същото време военните се подготвяли с интензивни темпове за десантната операция. Британия трябвало да бъде покорена от 38 дивизии, от тях 6 танкови и 3 моторизирани. Десантът трябвало да бъде подкрепен от двата въздушни флота, които разполагали с 2600 самолета. Нацистките енерали, обаче, разбрали, че армията едва ли ще успее да се подготви за този лъвски скок за един месец. И операцията била изтеглена за 21 септември.

 

На южния бряг на Ла-Манша започнало струпването на кораби, разполагали се артилерийски батареи.

33-Commissioned-artist-Ethel-Gabain-appointed-by-the-Ministry-of-Information-to-record-the-travesty-of-war-Nov-28-1940-01

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Спешно бил издаден справочник за войските, които трябвало да нахлуят на английска територия. В него имало карти на Великобритания, сведения за градовете й, учрежденията, политическите дейци, а и всички водещи политически активисти в страната.

 

Лека кражба от Наполеон

 

Хитлер, разбира се, знаел, че той не е първият, който се кани чрез десант да покори островната империя. Историята ни подсказва, че това вече присъствало в главата на друг един завоевател –  Наполеон, който в началото на XIX век също възнамерявал да покори Британия. От 1803 до 1805 година 200-хилядната армада на Наполеон, популярна като Armеe de l’Angleterre  – “Английската армия” – преминала на подготовка във военните лагери във Франция. Наполеон построил флотилия от транспортни и други кораби, които разположил по пристанищата по крайбрежието на Ла-Манша и в Холандия.

Софи Бланшар

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наполеон имал намерение да използва дори въздушни балони за десанта и назначил фаворитката си Софи Бланшар за главен министър на въздухоплаването. Тя отговаряла за тази част на операцията. Тя, обаче, не вярвала, че французите ще победят по този начин и се опитала дипломатично да внуши на Наполеон, че плановете му, по всяка вероятност, ще ударят на камък, защото природата често се подигравала с човеците чрез пускане в действие на неблагоприятни ветрове.

 

Англичаните, разбира се, не седели със скръстени ръце. Британският флот блокирал френските и испанските кораби, без които нападението на Наполеон се превърщало в кауза пердута. В южната част на страната били издигнати т.нар. “Кули Матело” – съоръжения от огромни каменни блокове, въоръжени с оръдия.

 

За да започне десанта на Наполеон, трябвало морските сили на противника да бъдат насочени в друга посока. Френският флот под командването на адмирал Пиер Вилньов трябвало да пробие британската блокада и да нападне Западна Индия. Но нещата се объркали. Французите завзели британската ескадра на вице-адмирал Робърт Калдер. Завързало се сражение, в което Вилньов загубил два кораба. Завръщайки се в родината, френските моряци не направили нещо друго, а се скрили в испанското пристанище Кадис. Така надеждите на Наполеон рухнали…

 

Какво е казала по въпроса фаворитката му Софи Бланшар, не този етап не е важно…

83

 

“Ако Русия бъде разгромена”

 

 

 

 

 

Но да се върнем в 1940 година. На 4 септември немското командване имало 168 кораби, 419 буксири, 1600 катери…Това било достатъчно за десант. Но командването на вермахта разбирало, че дори десантът да станел факт, войската моментално щяла да се сблъска с мощната брегова отбрана и яростната съпротива на британците.

 

Англия вече била струпала 27 пехотни дивизии. В повече от половината от дивизиите не достигали оръжия и транспортни средства, но … това е друг въпрос.

 

“Аз лично съм убеден, – пише по-късно Халдер, – че при правилното използване на силите ние здраво щяхме да се закрепим на острова, независимо от превъзходството на Англия по море”.

 

Обаче командването на ВМС на Германия уведомило Хитлер, че флотът не е в състояние да гарантира успешен десант срещу Англия до края на 1940 година.

940-01

 

 

 

 

 

 

 

 

Хитлер не се разстроил.

 

Той разбирал, че операция “Морски лъв” означава огромни загуби и съвсем не гарантира победа.

 

И фюрерът променил плановете си.

 

На 22 юли 1940 година той заповядал да започне разработването на операция “Барбароса”.

 

Логиката му била такава:

 

 

“Ако Русия бъде разгромена, Англия ще загуби последната си надежда. Тогава над Европа и над Балканите ще господства Германия. Извод: в съответствие с тези разсъждения, Русия трябва да бъде ликвидирана”.

 

Така операция “Морски лъв” отишла в кошчето за боклук.

1214

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Но за кошчето за боклук не знаел никой – дори немските летци, които всеки ден бомбардирали Островната империя, нито обикновените английски войници, които загивали под жестоките атаки на “Луфтвафе”.

 

Командващият ВВС Херман Гьоринг уверявал фюрера, че въздушните асове са готови да “превърнат Англия в дупка чрез бомбардировки”. Той самоуверено смятал, че непрестанните бомбардировки ще доведат до сваляне правителството на Чърчил, ще изплащат противника и така ще постигнат пълната му капитулация. След което на Хитлер му оставало само да литне до Лондон и да направи празничния банкет в Уестминстърския дворец.

 

Хитлер повярвал на това и на 1 август 1940 година подписал заповед “За засилване на въздушната и морска война срещу Англия”. Летците от 2200 нацистки самолети наистина се стараели да превърнат в дупка основните градове на Британската империя. От онзи момент нататък, та чак до късна есен на 1940 година, над градовете на Англия денем и нощем виели сирените за въздушна тревога.

 

“Битката за Англия” била страшна. Лондон бил подложен на масиран удар. С грохот падали сгради, над града се виели огньове. Хиляди граждани – старци, жени и деца загинали в огньовете, под развалините на домовете си.

990724191

Ето какво си спомня по-късно Чърчил:

 

 

“Лондон приличаше на някакво огромно старо животно, можещо да изтърпи страшни рани – осакатено и обезкръвено, но все още съхранило способността си да живее и да се движи”.

 

 

 

 

 

Летците от “Луфтвафе” ожесточено бомбардирали и други градове – Бирмингам, Шефилд, Манчестър, Ливърпул, Бристол, Плимут, Глазгоу, Нотингам, Кардиф, Портсмут. Но най-тежки били изпитанията за жителите на Ковънтри. 500 немски бомбардировачи хвърлили над града бомби с огромна разрушителна сила. Централната чат на града била буквално изтрита от лицето на земята. Загинали хиляди.

 

В същото време германското радио се разцепило от похвали и хвалебствия към асовете. Из цяла Германия гърмели заканите, че всички английски градове ще имат жалката участ на Ковънтри, че ще бъдат “ковентрирани”, т.е. ще бъдат безмилостно изтрити от лицето на земята.

 

Да видим какво се случило по-нататък.

Berlin,_Reichstagssitzung,_Rede_Adolf_Hitler

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На 15 септември 1940 година започнало едно от най-решаващите сражения, нещо като втори епизод на “Битката за Ватерло”. Когато немските самолети за пореден път се нахвърлили над Лондон, министър-председателят напуснал резиденцията си в Чекърс и пристигнал в Аксбридж, където се намирал щабът на вице-маршала от авиацията Парк. Обстановката била крайно мрачна. Чърчил попитал Парк следното:

 

“С какви резерви разполагаме?” И получил убийствения отговор: “Няма повече резерви”.

 

В същия този ден Хитлер, който имал достатъчно сили, за да продължи атаките, спрял. Както щяло да се случи с Англия, ако фюрерът бе хвърлил над Англия още 100 самолета, само можем да предполагаме…

 

Да, Хитлер бил подготвил за британците страховита участ. За да се потуши съпротивата сред населението, Германия включила в състава на десанта дивизията от СС “Мъртвешка глава”. Думата “смърт” присъствала в разговорите на всички жители на Острова.

 

Дори била съставена карта на бъдещите жетви, т.нар. “черен списък за издирвателните работи във Великобритания”. В него били включени имената на повече от 2700 човека. Хората, които незабавно трябвало да бъдат арестувани, били  политически лидери – Чърчил, лорд Уилям Бивърбрук, министри, писателите Хърбърт Уелс и Бърнард Шоу. Войската имала право да разстрелва на място и без какъвто и да е съд партизани, т.е. главно комунисти и всички мирни жители, които им помагали.

 

Трябвало да бъдат създадени 12 местни комендатури, три фронтови лагери за военнопленници, да се организира тайна полиция и прочие нацистки “прелести”.

 

Формално десантната операция била пренесена за пролетта на 1941 година, но в действителност мислите на фюрера вече бягали с бързи темпове на Изток.

 

През лятото на 1940 година над небето на СССР все още било мирно и тихо. Някъде далече вече бушувала войната.

 

Но всички знаели, че съвсем скоро грохотът й ще разтресе из основи и страната на Съветите.

Blanchardchampdumars

 

 

 

 

 

 

 

 

P.S. Понеже възбудих любопитството ви с тази фаворитка на Наполеон, няма да пропусна да ви разкажа и за нея.

 

Ето коя била тя.

 

Името й е Мари Мадлен-Софи Бланшар, но била известна с името Софи Бланшар. Тя е жена на пионера на френското въздухоплаване Жан-Пиер Франсоа Бланшар. Софи Бланшар била първата жена-професионален летец, след смъртта на мъжа си продължила делото му, извършвайки над 60 полета. Тя извършвала полети по заповед на Наполеон Бонапарт, била “Аеронавт на официалните мероприятия”.

 

Софи няколко пъти изгубвала съзнание по време на полет, реакция на организма на неблагоприятната среда, а веднъж едва не потънала, когато се приземила в блато. Тя е първата жена, загинала в авиокатастрофа, когато през 1819 г. по време на полет над Градините Тиволи в Париж хвърлила фойерверки, които паднали върху въздушния балон и го взривили. Самолетът й се срутил върху къща, което и станало причина за смъртта на Софи. В историческите източници я откриваме под името Мадам Бланшар. Историците я описват като

 

“дребна, уродлива и нервна жена”, “с дребни и остри птичи черти на лицето”, а по-късно, когато тя продължава да бъде фаворитка, Софи се превръща за тях в “дребна и прекрасна”.

 

Мадам Бланшар се страхувала от силния шум и от пътувания в карети, но била безстрашна във въздуха.

Ear_(7)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Заедно с мъжа си тя извършила първия полет на въздушен балон в Марсилия на 27 декември 1804 година. Семейството било пред пълен банкрут и затова двойката решила, че жената-летец ще привлече така нужното внимание на публиката, което ще реши финансовите им проблеми.

 

Софи Бланшар била първата жена, издигнала се на въздушен балон в света. Тя експериментирала с парашути, хвърляла листовки, брошури, фойерверки от самолета, както и друга пиротехника чрез малки парашути.

 

Софи Бланшар станала фаворитка на Наполеон през 1804 година. Тя получила титлата “Аеронавт на официални мероприятия”, което я задължавало да организира полети на въздушни балони по време на големи празници. Вероятно, обаче, тя била назначена и за Главен Министър на Въздухоплаването, защото има данни, че тя е авторът на плановете на въздушното нападение над Англия.

 

Софи Бланшар извършила множество, включително доста рисковани, полети над цяла Западна Европа.

 

На 6 юли 1819 година Софи трябвало да извърши поредния си рискован полет. Той бил поръчков  и платен. Тя нееднократно била предупреждавана да не хвърля фойерверки при полетите си, защото е опасно, но плановете за последния полет предвиждали използването на още по-големи количества пиротехника. Преди полета София казала, че прави това за последен път.

 

Около 22.30 часа Софи вдигнала белия флаг, което означавало, че започва издигането. Тя също била облечена в бяла рокля. На главата си имала бяла шапка с щраусови пера.

 

Вятърът бил силен. Зрителите виждали как въздушният балон едва-едва се издига. Софи хвърлила баласта, но балонът се заклещил между дърветата. Когато балонът минал над клоните, все пак, Бланшар започнала представлението. Въздушният балон започнал да блести от “бенгалските огньове”…

 

Много скоро балонът се запалил. Свидетелите съобщават, че той за миг се скрил зад облаците и когато отново станал виден, вече целият бил в огън.

eath

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бланшар започнала бързо да се спуска, но балонът бил подхванат от вятъра и захвърлен встрани. Някои зрители в онзи момент решили, че случващото се е част от театъра на Софи и одобрително викали отдолу. Същите зрители по-късно казват, че Софи била спокойна по време на спускането, но когато наближила земята започнала да кърши ръце от отчаяние. Според слуховете след катастрофата, тя така се била хванала за гондолата, че “вените й щели да се пръснат”.

 

Газта във въздушния балон свършила едва над къщите в Рю дьо Прованс. Гондолата паднала върху покрива на една къща. Никой не очаквал Софи да умре, но въжетата на съоръжението се били запалили в още горящия балон. Така Софи Бланшар се замотала в капана на горящите въжета, в резултат на което паднала от покрива на паважа. Много хора се хвърлили на помощ, но Софи умряла или веднага при падането в резултат на счупване на шийните прешлени, или 10 минути след това.

 

След смъртта й, собствениците на Градините Тиволи обявили, че средствата, събрани от билетите за вход, ще бъдат използвани за децата й, но се оказало, че Софи няма деца. За всеки извършен полет тя получавала по 1000 франка.

 

Жул Верн, Достоевски и Чарлз Дикенс я споменават в свои произведения.

 

Но името й се превърнало в нарицателно за онези жени, които престъпвали границите на позволеното.

 

Чарлз Дикенс казва по неин адрес следното:

 

“Стомната често е добре направена, но, бъдете сигурни, един ден ще се счупи”.

Петя Паликрушева

lan

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;