Пред прага сме на честване на 71-та годишнина от завършването на Втората световна война в Европа.

 

Колкото повече се отдалечават от нас събитията от онова време, толкова повече те избледняват и се губи  техния смисъл.

 

Беше време и за всички беше ясно, че на тази дата  завърши пълното съкрушаване на нацизма и хитлеризма в Европа, беше сложен край на геноцида и на създаването на „великата тевтонска раса от свръхчовеци”.

 

Но постепенно и почти неусетно започна пренаписването на историята на войната, сместването на акцинтите, манипулацията с фактите, откровенните лъжи заместваха неопровержимата истина, избледняваха червените знамена върху Райстага, дори несъмнени противници заприличаха на подозрителни победители.

 

 

Всичко започна още в деня на победата, когато към несъмнената тройка победители – СССР,САЩ и Великобритания – се притъкми и Франция, страна без особени военни заслуги освен позорната си капитулация през 1940 г. и масовото предлагане на окупационните германски войски на специални „курортни” услуги.

 

Беше изключена от възмездие Испания –верна следовница на нацизма, която с изключителната помощ на Германия подчини задълго волнолюбивия испански народ и официално изпрати доброволчески корпус срещу Съветския съюз.

 

По-нататък – все по-лошо.

 

Оказа се, че главната военна заслуга за Победата е на доблестните американски войски, на английските военоморски и военновъздушни сили, т.е. че основните театри на военните действия са били небето над Лондон и пустините на Северна Африка. Ето как се представя това в американски учебник за 7-и клас :

 

 

«След кампаниите в Северна Африка и Италия, Съюзниците откриват фронт срещу изтощените немци. На 6 юни 1944 г. корабите нъ съюзниците стоварват 156 000 войници в Нормандия, на северното крайбрежие на Франция. Това става началото на масирания поход на изток. След шест месеца съюзните армии достигат Германия. След последния опит на Вермахта да постигне победа в Битката в Ардените през декември 1944, немската армия е победена и съюзниците провъзгласяват победата в Европа на 8 май 1945 г.”.

          

 

И нито дума за това, че разстоянието от Германия до Атлантическия океан германците изминаха през 1940 г. за две седмици !! Истината изглежда по съвсем друг начин.

 

 

През всичкото време от края на войната Западът се стреми към пълно игнориране на мястото и ролята на Съветския съюз.

 

И докато, в началото, този стремеж се ограничаваше със замълчаване на истината, по-нататък в употреба влязоха по-изтънчени средства, като подмяна на смисъла на термини, произволни и алогични аналогии, преки лъжи. В началото стоеше замяната на термина „нацизъм” с термина „фашизъм”.

 

Тази разлика винаги се е подчертавала от ръководителите на съюзническата коалиция.

 

Нито Рузвелт, нито Чърчил, нито Сталин акцентираха прекалено на „фашистка Германия”.

 

Те предпочитаха да използват думите „хитлеристи” и „нацисти”. Само за битова употреба, общото зло – нацизмът и фащизмът – започна да се изразява с една дума – „фашизъм”.

 

 

Като съществено доказателство може да послужи заключителната защитна реч на Георги Димитров пред Лайпцигския съд на 16.12.1933 г. Защитавайки българският народ, наричан „див и варварски”, Димитров заявява :

 

„Българският народ не е див и варварски. Диваци и варвари в България са само фашистите. Но аз Ви питам, господа съдии : в коя страна фашистите не са диваци и варвари ?”.

           

 

Председателят на съда :

 

Аз се надявам, че Вие не намеквате за политическите отношения в Германия”.

 

 След победата съюзниците изправиха ръководителите на нацистка Германия пред международен съд, обвинявайки ги в най-тежки възможните международни престъпления. Съдбата на ръководителите на фашистка Италия бяха оставени на съда на италианския народ.

 

 

Това само доказва колко много бяха „сърдити” западните съюзници на Хитлер и на третия Райх. Но не поради кървавия геноцид срещу славяни, евреи, цигани, не поради варварското преследване на неудобни мирогледи и религии, не поради концлагерите, масовите убийства и заробването на покорените народи и държави, а поради това, че Хитлер подведе Запада и не изпълни главната задача, заради която беше създаден от същия този а– разгрома на Съветския съюз и на световния комунизъм.

 

И не само не успя, но и „помогна” със своята гибел за превръщането на Съветския съюз във втора световна суперсила.

 

Такива „грешки” наистина не се прощават !

 

 

За войната срещу СССР Германия мобилизира човешките и материални ресурси на цяла Европа. Заедно с Германия война срещу СССР започнаха девет европейски страни : Италия, Финландия, Унгария, Румъния, Норвегия, Словакия, Хърватия, Дания, Испания.

 

След края на войната в съветски плен се оказаха половин милион войници и офицери от държави, формално смятани за жертви на Третия Райх – французи, белгийци, чехи, евреи…

 

Другите европейски страни, така или иначе, работеха за Хитлер – общо 10 милиона квалифицирани европейски специалисти.

 

Чехските заводи „Шкода” през 1941 г. произведоха военна продукция за Вермахта, толкова колкото цялата военна промишленост на Великобритания.

 

Във френските нефтохранилища немците заловиха запаси, достатъчни за задоволяване нуждите на Вермахта до 1943 г., и т.н. и т.н.

 

Във вътрешната Съпротива на западните страни срещу нацистката окупация загинаха три пъти по-малко хора, отколкото по бойните полета срещу СССР.

 

Искате числа ?

 

Ето ви няколко : във Вермахта загиват на Източния фронт 50 000 французи от общо 100 000 воювали ; десет път повече от воювалите в съпротивата -«РФ сегодня», 2006, №12 ; – само в плен на Червената армия попадат 69 977 чехи и словаци и даже 10 173 поляци- ВИЖ 1990, № 9 и 1991, №10).

 

Жертва станаха над 20 милиона мирни славяни, около 6 милиона евреи и 500 000 цигани.

 

Безвъзвратните загуби на Съветския съюз достигат 26 милиона души (от тях военни – 9 милиона), докато загубите на САЩ са 405 000 (по-малко от загубите в Гражданската война), а заедно с ранените – 1 069 000.

 

Преките материални загуби на СССР са 30% от националното богатство, което се равнява на пълното разоряване на  три държави като Франция, Испания и Великобритания.

 

Това са потресаващи числа, но не е всичко – нематериалните и духовни загуби трудно могат да се остойностят, особено що се отнася до последиците.

 

Има се предвид исторически и културни паметници, разсипване на най-плодородната почва на СССР и унищожаване на горския фонд, загубата на най-активната и творческа част от населението, огромният брой осакатени и болни хора нуждаещи се от грижи и лечение, раждането на слабо и хилаво поколение поради непоносимо тежките военни условия. И, ако всичко това се остойности по днешни съпоставими цени, сумата ще надхвърли 10% от брутния планетарен годишен продукт – някъде към 4-5 трилиона щ.д. !!! За сравнение : преките военни разходи за Втората световна война се оценяват на 1 трилион и 384 милиарда (билиона) щ.д. Наистина впечатляващи числа, които ни карат да се замислим какво е това нацизъм и фашизъм.

 

 

Да се върнем сега непосредствено към тези понятия и да установим за какво става дума.

 

 

Терминът „фашизъм” произлиза от латинската дума fascis , която значи сноп.

 

Множественото число е  fasies-снопове.

 

В древният Рим снопове пръчки с брадва в тях е било знак за владетелска сила у висши сановници (консули и императори).

 

В такъв смисъл фашист означава на български просто снопник.

 

Терминът „фашизъм” е предложен от Бенито Мусолини и е италианско „изобретение”. Самият Мусолини (1883-1945 г.) преди да стане фашист е бил социалист, член на италианската социалистическа партия. По професия е учител. През 1912-1914 г. е главен редактор на централния орган на социалистическата партия в. „Аванти”. За агитация в полза на присъединяването на Италия към Антантата е изключен от социалистическата партия.

 

Мусолини свидетелства, че фашизмът идва на власт без да има позитивна програма, политика и политическа система.

 

„Ние не се чувстваме свързани нито с една модерна доктрина” – казва Мусолини.

 

Той просто провъзгласява, че човека прави историята имайки предвид, че постъпките предшестват идеите, че революцията предшества развитието на новите идеи и новия икономически ред. Италианската фашистка революция на „постъпките” се извърши без предварително развитие на позитивна теория и без предварително създаване на нова социално-икономическа теория.

 

 

В течение на първите три-четири години фашисткият режим ликвидира буржоазно-демократичните свободи, профсъюзното движение и забранява социалистическата и комунистическата партия.

 

Форсирано се изгражда така наречената „корпоративна държава” гарантираща властта на  олигархията и плутокрацията.

 

Започва бързо милитаризиране на страната. Чрез отявлена демагогия и лъжи фашизмът  успява да привлече на своя страна остатъците от италианската аристокрация, дребната буржоазия, селените и лумпенпролетариата. Фашистка Италия е провъзгласена за пряка наследница на древния Рим, възприети са много от древноримските ритуали – фашисткият поздрав с вдигната дясна ръка е всъщност древноримски поздрав. Главният лозунг на фашистка Италия беше :

 

Всичко в държавата, нищо вън от държавата, нищо срещу държавата !”

           

 

Почти едновременно с Италия и Мусолини, в Германия възниква Национал-социалистическата работническа партия на Адолф Хитлер с нейната идеология наричана нацизъм.

 

Самият термин е измислен от Мурицио Барес през 1895 г. („национален социализъм”).

 

По определение Хитлер не е фашист и вероятно би се обидил, ако някой го нарече така.

 

Фашизмът и нацизмът са близки, дори родствени социални явления, но и са нюансирано различни.

 

Хитлер казва :

 

„Ако някой вижда в национал-социализма само политическо явление, той нищо не е разбрал”.

 

Философската система на нацизма е сложно преплитане и симбиоза на расистките идеи на Жозеф де Гобино и на де Лапужа, антидемократичните идеи на Ф.Ницше и О.Шпенглер, антисемитизма на Х.Форд, геополитиката в интерпретацията на Хаусхофер и пангерманизма на Р.Вагнер.

 

Нацизмът е културна, философска, икономическа, социална и държавна теория. Неговите корени са в класическата немска философия и в германската митология. За разлика от италианския фашизъм, нацизмът първоначално е създаден като теория и след това е реализиран на практика.

 

Кои са неговите характерни черти ?

 

 

В икономическата област той е държавен капитализъм. Хитлер отбелязва :

 

„Не трябва да се национализира капитала. Трябва да се национализират хората… Националното – на всички немци; социалното – на бедните немци; останалото – на посветените”.

         

 

В държавната област нацизмът е тоталитарно и авторитарно управление прикрито зад маската на „народна държава”. Хитлер проведе за няколко години 5 референдума и всичките ги спечели с огромно мнозинство. Това личи и от 25-те пункта на нацистката партия написани от Хитлер, които така и се оказаха неизпълнени.

 

Главният лозунг на нацистка Германия беше :

 

Един народ, един Райх, един фюрер !”.

        

 

Съществените нюансирани различия с лозунга на фашистка Италия са очевидни. И в тази връзка нещо много важно. Формално погледнато, Мусолини не е първото лице в държавата. Над него е кралят. Освен това италианската аристокрация е имала несравнимо по-голямо влияние върху държавното управление от германската. Всичко това изиграва лоша шега на Мусолини през 1945 г. Не е възможно да си представим, че Хитлер би бил отстранен от властта по такъв елементарен и „демократичен” начин, както това се случва с Мусолини – той е свален от власт от Висшия фащистки съвет.

 

 

Какво е общото между фашизма и нацизма ?

 

  1. Омразата към либерализма, демокрацията, плутокрацията и научния комунизъм.

2.Тоталитарната роля на държавата, т.е. държавната намеса във всички области на живота и обществото.

  1. Авторитарния метод на управление.
  2. Милитаризацията на държавата и обществото.
  3. Поголовната и изключителна манипулация на хората, основана на заблуди и лъжи, на спекулиране с най-съкровените човешки чувства.
  4. Задължителното присъствие на харизматичен лидер, водач, чието лице изразява цялата система.
  5. Общият проиход, корен на двете системи. Те са европейски, западноевропейски и евроатлантически отрочета, деградирали до неузнаваемост западни ценности, извиращи от дълбокото културно наследство на общността, от изворите на историята. Съвсем справедливо руският учен Сергей Кара-Мурза отбелязва, че двете системи са „припадък на солидаризма в гражданското общество”, при който не се признава човека-индивид и се отхвърля „пустотата” между индивидите. Нацизмо-фашизмът не е случаен. Той не е нещастието на европейската култура, а е част от нейната логика на развитие, нейна съдба.

 

Каква е разликата между фашизма и нацизма ?

 

  1. Расовият елемент, тезата за избрания народ и за неговото расово превъзходство. Италианските фашисти, например, никога не са смятали, че италианците превъзхождат по нещо другите народи, че стоят по-високо от тях.
  2. Наличието на окултни и мистични елементи при нацизма. Италианските фашисти възприемат своята реална предистория, нацистите търсят упование в митове и легенди.
  3. Различната степен на тоталитаризъм и авторитаризъм. При нацизма, тези два начина на управление бяха доведени до крайност.

 

 

До сега съществуват над 10 определения за фашизъм и нито едно от тях не го изчерпва изцяло. Нацизмът и фашизмът са органичен сбор от всичките си характеристики и само чрез всичките си парактеристики може да се дефинират. И все пак може да се намери черта, елемент, който минава като червена нишка през двете системи и генерализира тяхното място в социалната и политическа история на човечеството, в общата човешка еволюция.

 

Тази тотална характеристика даде основание на Георги Димитров, да даде на VІ-я конгрес на Коминтерна най-популярната дефиниция на фашизмо-нацизма :

 

„Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционната, най-шовинистичната, най-империалистическата част от финансовия капитал”.

 

Да видим какви са научните основания за подобен подход.

 

 

Хранителната среда за нацизмо-фашизма е капиталистическата обществено-политическа и обществено-икономическа система.

 

При тази система в обществото винаги съществуват нагласи, производни от социалните условия, които може да се превърнат в автентични нацистко-фашистки действия, да доведат отново до фашизъм и нацизъм. Главното е в природни дадености и реалности, които, при невнимателно боравене, въбуждат неуправляеми страсти, водещи направо към нацизъм.

           

 

На първо място това са расовите различия. Днес се мъчат да ни втълпят, че такива няма или, ако има, те лесно може да се пренебрегват. Това, че някои отричат расовата теория не означава, че раси няма. Раси има, както има и расови различия. Ако нещо трябва да се критикува и отхвърля, това не е самата теория, а нейните интерпретации. Един елементарен пример : какво дете се ражда от съчетаване на бял мъж с черна жена ? – в 99% негърче. А какво дете се ражда от съчетаването на черен мъж с бяла жена ? – в 99% пак негърче. Е, има ли расови особености или няма ?!

 

 

На второ място са цивилизационните различия. Това е особено болезнен въпрос, който ни отправя към днешното европейско ежедневие – мигрантите. Историческата практика показва, че съжителство между различни цивилизационни общности винаги неизбежно води към доминация на една от тях. Рано или късно, при такова съжителство надделяват не спомените за спокоен и мирен живот, а епизодите на победи или поражения. Смесването на цивилизации е много дълъг, тежък и непредсказуем въпрос, тъй като какво ще се получи като краен резултат – добро или лошо – не може да се предвиди.

 

 

На трето място е най-важната антропологична  задача  на нацизма във вътрешно-национален план : създаването на Новия човек, човека на Новия световен ред на Третия райх.

 

По изпълнението на тази задача нацизмът преуспя най-много.

 

 

Идеята за Новия човек, човекът, адекватен на своето време, не е измислица на нацизма. Тази идея е хилядолетна и резултатът е бил най-различен. Още се помни античния модел, въплътен в многобройни статуи и легенди достигнали до нас.

 

Девизът на този модел беше : „Здрав дух в здраво тяло!”.

 

Този модел умря с възхода на християнският човек, олицитворен в Средновековието с неговата инквизиция, аутодафета, клади, лов на вещици, мръсотия и епидемии.

 

Последвалият го ренесансов човек, освободил индивидуализма и егоизма и чрез религиозната Реформация превърнал се в човека-конквистадор, колонизатор и робовладелец, окъпан в кръвта на близо 200 милиона души по света (до 21% от планетарното население). Ето от къде нацизмът взаимства идеята и я пригоди към своите нужди по един извратен начин.

 

 

Докато предшествениците се мъчеха да изваят Новия човек чрез убеждаване и самопознаване, нацистите решиха въпроса по съвсем практичен начин – чрез кръстосване на подбрани индивиди, т.е. по същия начин, по който се създават новите породи овце, крави и друг добитък. От тук неизбежно се идва до расизъм.

         

 

На четвърто място са широко разпространените лъжливи идеологеми и фалшиви лозунги набити от дълги години в главите на западните хора. Само два примера. Едва ли може да се намери по-тоталитарна форма на управление от демокрацията в нейното елементарно изпълнение. Защото какво е демокрация ? – налагането на решенията, вижданията и предпочитанията на 51% от населението на другите 49%. (известният писател Едгар Алън По е написъл :

 

Мнението на мнозинството винаги е грешно, защоно мнозинството хора са идиоти”. „Още Аристотел, а след него и Монтескьо в „Духа на законите” са доказали, че реалната демокрация е възможна само на много малко пространство – там, където хората се познават един друг”

       

 

Другият пример е с мондиализма. Няма по-безумна и по-нелогична идея от създаването на планетарния етнос.

 

„Никаква общност  между хората от всички региони и времена не е съдържателна идея, тъй като не съдържа стимул за вътрешно развитие и се намира вън от историята”. (Ф.Ф.Зелински, поляк, руски филолог и културолог, преводач на Софокъл на руски). „Тази идея е просто невъзможна” добавя Александър Бородей ( „Завтра” 25.12.2013 г.).

          

 

На пето място е несвършената работа от съюзниците по окончателния разгром и унищожаване на нацистко-фашистките остатъци в Европа.

 

На Запад бяха пожалени Испания, Португалия,Италия и отчасти — Франция, на изсток – Румъния,Унгария и Словакия.

 

В Далечния Изток САЩ спасиха от възмездие японския император, с което си осигуриха следвоенната „дружба” с Япония.Тези страни не бяха окупирани, главно поради геополитически съображения (Германия и Япония са изключение – нямаше как да няма елементарна справедливост).

 

Случаят с България е особен и изисква отделно изследване. Струва си обаче да се напомни, че България не само предостави логистична подкрепа на хитлеристите, но и активно и целенасочено участва във войната срещу антифашистката коалиция. Наистина, България не беше официално обявена за фашистка държава, както например, Румъния. Но  нейната управляваща върхушка беше просмукана от фашистки идеи. Тя обяви война на собствения си народ и не се посвени да сподели  расовите безумства на хитлеристите. Бяха поставени под съмнение славянския произход на българският етнос и на чувствата на българите към Русия. Раздаваха се истерични призиви :

 

„Да литнем среку Англия !”, бранници и ратници устройваха погроми  над евреите. Властта палеше,бесеше и разстрелваше антифашисти и всички, които бяха срещу безумната й политика.

 

Към 1.08.1944 г. Вермахтът разполага в България с 48 военни обекта както следва: снабдителни бази, щабове и щабни служби с общо 22 047 души в 220 пункта. От тези поделения 20 са бойни – най-вече авиополкове и ескадрили изтребители. Германските запаси от военно имущество се оценяват на 6780 тона боеприпаси, 14 954 тона ГСМ, 4765 тона продоволствие, голямо количество свързочна материална част, санитарен полк, много ремонтни работилници (виж книгата на автора “България – синдромът на неумиращата надежда. “ЕкоПринт”. София, 2005. Стр. 75).

 

 

На 1.03.1941 г. българският търговски флот е даден под наем на Германия. Съдбата на нашите 9 кораби е печална.

 

 

Корабът “Княгиня Мария Луиза”, натоварен от германците със самолетни бомби и варели с бензин, е взривен до пристанището на Пирея на 31.03.1941 г. Корабът “България”, приспособен да поставя морски мини, участва в бойни операции в Средиземно море и е потопен от английската авиация през лятото на 1941 г. На 20.08.1943 г. корабът “Варна”, натоварен с германски войски и боеприпаси, е потопен от съветска подводница край Крим. На 17.12.1943 г. корабът “Балкан” е потопен от английска подводница край гръцките брегове. Корабът “Княгиня Евдокия”, превърнат в щабен германски кораб, е потопен през лятото на 1943 г. в Севастопол (“Славянски глас”, годишник за 2006 г., стр. 78).

 

 

Трябва да се каже ясно и на много висок глас : през Втората световна война  монархо-нацистка България воюва срещу Обединените нации на страната на нацистка Германия, фашистка Италия и милитаристична Япония (За справка ! Югославия и Гърция са сред страните-основателки на Обединените нации).

 

 

Присъдата на историческия процес е документирана и потвърдена в преамбюлата на мирния договор с България от 1947 г., подписан от Трите Велики Сили.

 

 

“Съюзните и сдружени сили, вземайки предвид, че България, като стана съюзник на Хитлерова Германия и участва на нейна страна във войната срещу СССР, Обединеното кралство, САЩ и другите обединени народи, носи своя дял отговорност за тази война…се задължава да вземе всички необходими мерки, за да обезпечи задържането и предаването за съдене на лицата, обвинени в извършване на престъпления срещу мира и човечността, заповядали извършването на такива престъпления или съдействали за тяхното извършване” (Българската държавност. “Наука и изкуство”. София, 1981. Стр. 398).■

      

 

Въпреки  несъмнените описани опасности обаче, човечеството неотклонно се движи по хлъзгавия път водещ до ново издание на нацизмо-фашизма, което наричаме неонацизъм и неофашизъм. Нещо подобно официално се предлага на човечеството под формата на Глобален проект, които се разглежда като края на историята.

 

 

Подобни усилия имат сериозни исторически и гносеологически корени, сред които най-важният е  мондиализмът — вярата в „единното човечество” и във „всеобщия прогрес”. За учените и интелектуалците това е нормално и мондиалисти са били много от най-известните световни учени. В основата на мондиализма е допускането, че съществуването на отделните народи и нации с техните специфични езици, религии и култури е междинен етап по общия път на развитието на човечеството – етап, който в някакъв момент ще бъде преодолян, а съответстващите му институти ще бъдат ликвидирани като ненужни.Някои учени рисуват бъдещите перспективи така :

 

  1. Създаване на единна световна религия – след 50-70 години.
  2. Възникване на глобална свръхкултура – до 15-20 години.
  3. Възникване на частни компании с признаци на суверенни държави до 10-15 години.
  4. Глобално управление на ресурсите – до 25 години.
  5. Субконтинентална териториална глобализация – до 50 години.
  6. Планетарен етнос – не по-рано от 250 години.

 

 

Вгледайте се внимателно в тези перспективи и без труд ще откриете смътните очертания на неонацизма и неофашизма.

 

Защото, какво е в същност целта на глобалния проект ?

Това е стремежът няколко стотин хиляди души да живеят като в рай под планетарно корпоративно управление (корпоративната форма е от Мусолини, географската размерност и начина на планетарното управление – от Хитлер).

 

Какъв нов човек отговаря на такъв проект ни дава идея следният цитат :

 

„Находчивост, предприемчивост, готовност и потребност да поеме риск, краткосрочност на ангажиментите и връзките, отговорност към изпълняваната задача (джентълментство, лоялност, ангажираност), разгръщане на интелектуалните способности, адаптивност, умения и нагласа за бърза реакция на промените в ценностите, зачитане на различията, толерантност, уважаване на достойнството на другия,, умения за справяне с екстремални ситуации, предпазване от агресивност и преодоляване на конфликтите, отговорно гражданско поведение, умения за избор”.(Илия Пеев – сп. „Военен журнал”, бр. 4/1991, стр. 60-69).

          

 

Казано обобщено, Хуманизмът на Ренесанса се заменя с трансхуманизъм, който декларира не усъвършенстване на скритите човешки възможности, а преодоляване на самата човешка природа, преодоляване на несъвършената човешка плът и слабото човешко съзнание, излизане извън границите на човека, превръщането му в постчовек. И всичко това си име научно име – биополитика, създаваща интерпретационната картина на света като демографско-екологичен баланс. Новата парадигма включва „екстравагантния ансамбъл” от аборти, контрацепция, евтаназия, секспросвета, еднополови бракове, трансджендърство, генномодифицирани храни, генно инженерство, т.е. всичко противоречащо на традицията, здравия смисъл и на човешката същност.

 

 

Но скрития подтекст е, че този Нов човек ще обхваща не повече от 2 милиарда души.

 

Какво ще стане с останалите 4-5 милиарда ?

 

Още днес, още сега за това се говори открито и цинично — МВФ и Световната банка разглеждат пенсиите, здравното осигуряване и другите подобни декретни социални дотации като излишни и пречещи на човешкия материален прогрес.Ние всички пътуваме към Края на история, към Глобализирането на цялата планета на потъващ кораб и трябва излишното да се изхвърли. Излишните хора – също. След като позорно се провалиха и капитулираха всички лицемерни и лъжливи лозунги на Запада, заради които по площади и улици възторжено скачеха и крещяха обезумели и безмозъчни тълпи, новият планетарон „рай”  ще бъде римейк на нацизмо-фашизма.

          

 

  Очертава се тъмно, зловещо, човеконенавистно и лошо бъдеще. И сакралния въпрос е : имали алтернатива ? Ще оцелее ли човечеството ?

 

 

Всичко, което става днес с нас и около нас, целият тренд на историческия процес дават предпазлива и слаба надежда, която още е жива. Работата е там, че не толкова отдавна се виждаха очертания на наистина Новия човек и че той, дори в зачатък съществуваше. Този нов човек спечели Втората световна война, този нов човек откри широкия път към Космоса, този нов човек носеше високо факела на елинистичното и ренесансово наследство. Този нов човек спря за 100 години похода на нацистко-фашисткия постхуманизъм към глабалния капиталистически „рай”. Това беше социалистическият човек – той беше алтернативата.

 

 

Тази алтернатива беше временно погребана с разпадането на европейския социализъм. Но под прясната пепел, жаравата  още тлее.

 

 

В Дания има традиция : в ранната пролет, през почивните дни, датчаните семейно да излизат на пикник. И ето, през 1944 г. датчаните решили да са опълчат на нациските окупатори по един не традиционен начин. В занк на протест, в началото на сезона на пикниците, те не излезли сред природата, а останали в своите градинки пред къщите, като на оградатиге закачили самоделни лодунги :

 

«Хитлер !!! Копенхаген и Сталинград не ти се покориха !!!»

 

И до ден днешен датчаните се гордият с този протест ?! За цялата нацистка окупация, в Дания са загинали в Съпротивата под 1000 души ?!…

 

 

Да погледнем Белгия. Главният герой на белгийската съпротива е българина Тодор Ангелов – командир на подвижния корпус на белгийската партизанска армия и белгийски полковник.

 

 

Главната героиня на белгийската съпротива е рускинята Марина Шафрова. Тя поставя началото на балгейската съпротива, като в центъра на Брюксел, тя заколва с кухненски нож помощник-коменданта на града  майор Крюгер. Тя успява да избяга, но по-късно сама се предава за да спаси 60 белгийци взети за заложници. Осъдена е на смърт и е екзекутирана. Преди екзекуцията, при беседа със затворническия свещеник  Герджес, на въпроса :

 

«Защо Вие, дъщеря на царски офицер, убивахтее», Шафрова отговаря : «Аз четох речта на Сталин към народа с призива да се надигне на борба с нацизма и разбрах, че моята родина има нужда от помощта на своите деца. Аз помагах на родината и на своя народ».

 

Така се съпротивляват славяните, така се води битка срещу врага !
 

Холандия беше прегазена от Вермахта за 5 дни. Затова пък днес може да чуете следните хвалби за съпротивата срещу немците :

— Аз съм участник в антифашистката съпротива !

 

 

На въпроса : Как вие се съпротивлявахте ?, следва отговора произнесен с гордост :

— Когато немците влизаха в нашия бар, ни не ставахме на крака.

 

 

Е, как такива «бойци» ще  воюват срещу калените в битките и религиозно мотивирани мохамедани от «Ислямски халифат» ??

 

 

И в спомените ми изплуват други примери от днешните дни. Преди 15 години, на 28 февруари 1999 г., 6-та рота от 2-ри батальон на 104-ти парашутно-десантен полк от  76-та Гвардейска Псковска дивизия на Въздушно-десантните войски на Руската федерация прие своя последен бой в Аргунското дефиле – Чечня. 90 млади момчета с нечовешко мъжество три дни удържаха натиска на терористичната чеченска групировка от 3 000 бойци, убивайки 700 от тях. 84 парашутисти-гвардейци загинаха, само 6 оцеляха.

 

 

На 17 март 2016 г. в развалините на сирийския град Палмира загина руският спецназовец Александър Прохоренко, който обграден от ислямистите, поиска артелерийския огън на своите войски върху себе си. Този подвиг, тази саможертва, защото други думи за охарактеридиране на станалото няма, нанесоха върху световния тероризъм, такъв жесток удар, какъвто  той до сега не беше понасял и не беше виждал от воюващите срещу него западни сили. Тези сили бяха приучили местните жители, че западняците са неспособни на саможертви, нямат сила на волята и вяра, позволяващи им такива военни подвизи. Такава сила и вяра „притежават” само правоверните мохамедани, имащи срещу това шанса да станат шахиди и да отидат направо в рая. Арабските улеми (мохамедански попове) са объркани и не знаят как да обяснят постъпката на руския офицер. («politikus.ru» — 12.04.2016 г.).

 

А всичко е от просто по-просто – в Русия още не са се свършили сталинските наследници, наследниците на социалистическия човек. В това е надеждата на света, на всички нас !

           

 

Най-точният и верен показател, че в дадена общност, общество, държава има наченки на нацизмо-фашизъм, е наличието в тях на елементи от антикомунизъм, расизъм (славянофобия) и антиправославие в съчетание с мита за свободния пазар, като основен регулатор на човешкия живот.

 

 

Достоен отговор на атавистичните западни действия и на циркаджийската логика в диалогичния шум на престъпните средства за масово осведомяване,  даде руският ветеран от Втората световна война Константин Ерофеев от Петербург (Ленинград) :

 

„Настойчиво ми предлагат за нещо да се извиня, на някого да простя, пред друг да се разкая. Но в името на загиналите и живите войници на Победата, за нищо няма да се разкайвам, нищо няма да забравя и на никого няма да простя”.

           

 

Преди много, много години Конфуций е учил :

 

„Постъпвай с другите така, както би искал те да постъпват с теб”.

 

В продължение на хиляди години тази максима е повтаряна по целия Изток, докато не става западен принцип. Изглежда много умно, но по същност е пълна глупост и тъпотия. Подобни глупости е имало и има много, например библейската „око за око, зъб за зъб”, която преведена на конфуциански език звучи като :”постъпвай с другите така, както те са постъпвали с теб”.

 

В полето на народната справедливост тези две крайни максими се обединяват във великия принцип на народното отношение : „постъпвай с другите така, както са си го заслужили !

 

 

Най-накрая няколко думи за България.

 

Те са моето обръщение към всички депутати, министри, президенти , ефективни менидджъри, и към новият български бомонд (адвокати, новописатели, артисти, спортисти, мажоретки и попове) :

 

   „Уважаеми госпожици, госпожи и господа,

         

Тъй като моята асистентка е дама, не мога да й продиктувам това, което си мисля за вас. Още повече, тъй като аз самият съм толерантен човек,  нямам право даже да си помисля така за вас.

          

  Но тъй като вие не сте нито едното, нито другото, надявам се, че ще ме разберете правилно”.

Проф. Евгений Гиндев

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;