На 29 април руският Су-27 направи висш пилотаж до американски самолет-разузнавач над Балтийско море — това е вторият подобен инцидент за последните две седмици. По такъв начин Путин се опитва да изпрати на Пентагона посланието:

 

«Дръжте своите шпионски самолети и кораби на уважително разстояние от нас», но посланията, както изглежда, не достигат до САЩ», пише в статията си за Sioux City Journal Патрик Бюканън.

 

В същия ден, 29 април, замминистърът на отбраната на САЩ Робърт Уорк, съобщавайки за разполагането в Полша и страните от Балтика на четири допълнителни батальона на НАТО, заяви за «крайно провокативното» поведение на руската страна. Според него, Русия провежда много внезапни военни учения непосредствено до границите си.

 

Защо ученията на руските войски на своя територия се считат за провокация, а разполагането на американски войски буквално «под носа на Русия» — не, интересува се Патрик Бюканън и предлага да «разкрие картите» на всички.

 

Например, един от батальоните на алианса, който ще замине за Прибалтика, се формира в Германия. Според допитването, проведено миналата седмица от Bertelsmann Foundation, само 31 % от немците са за изпращане на германски войници за сдържане от руската заплаха. 57 % от запитаните немци са против, независимо от това, че уставът на НАТО изисква това.

 

През миналата година допитването на Pew показа, че болшинството италианци и французи също са против военните действия по отношение на Русия. Въобще, отбелязва авторът на статията, европейските съюзници на НАТО предпочитат с Русия да се сражават американците.

 

Преди оставката си началникът на щаба на Сухопътните войски на САЩ генерал Рей Одиерно съобщи, че най-великата стратегическа заплаха за САЩ си остава Русия заради нейните заплахи по отношение на Естония, Латвия, Литва и Украйна. Но, когато генералът зае своя пост, тези четири страни бяха части от СССР и нито един президент на САЩ не ги считаше за достойни да воюва с тях, пише Патрик Бюканън.

 

Кога независимостта на страните от Балтика стана толкова важна за САЩ, че американците са готови да се сражават за нея с Русия, интересува се авторът на статията.

 

Вероятно Путин оглавява списъка на враговете на Вашингтон, но е повече от необходимо да се погледне светът през неговите очи, препоръчва Патрик Бюканън.

 

Когато Роналд Рейгън се срещна с Михаил Горбачов в Рейкявик през 1986 година, Путин беше на 30, а съветската империя се простираше от Елба до Беринговия пролив, от Арктика до Афганистан. СССР беше свръхдържава, която постигна стратегически паритет със САЩ. Представете си сега, как се е променил светът за Путин и за Русия, съветва авторът на статията.

 

В момента «американските ястреби» искат да вкарат в антируския си алианс още три републики — Молдова, Грузия и Украйна.

 

«Русия не прие протегнатата й ръка за партньорство и избра пътя на войнствеността», — цитира Бюканън думите на генерал Филип Бридлав.

 

Но защо Путин трябва да счита неудържимото разширяване на НАТО на изток като «партньорска ръка», недоумява авторът на статията.

 

Ако Америка бе изгубила студената война и руските шпионски самолети бяха започнали да патрулират около крайбрежието на САЩ, а една прекрасна утрин американците разберяха, че Мексико, Канада, Куба и голяма част от Южна Америка влизат в антиамерикански военен алианс, биха ли счели това за «партньорска ръка», интересува се авторът.

 

«Нима не ние сами отблъснахме протегнатата за приятелство ръка на Русия , предпочитайки я пред еднополярния свят, играейки се на велика империя в търсене на световна хегемония? Ако втората студена война наближава, нима Русия я започна?», — задава авторът на финала на статията си твърде неудобни въпроси.

Петя Паликрушева

 

 

 

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;