Eвразийството се основава на многополярен светоглед. Ние отхвърляме универсализма на западния модел, протестираме срещу европейския културен расизъм и утвърждаваме плурализма на цивилизацията и културата. За нас правата на човека, либералната демокрация, икономическият либерализъм и капитализмът — това са само западни и в никакъв случай общочовешки ценности.

 

Това са думи на руския интелектуалец Александър Дугин. И, независимо от своята радикалност, тази гледна точка вероятно най-добре илюстрира идеологическия конфликт, който днес дели света на два лагера — между путинска Русия и Запада.

 

Битката между Путин и Запада преживява полети и падения, в зависимост от политическата и геополитическа ситуация. Тази битка може да се осъзнае само в сферата на идеологиите.

 

Читателю, може би ще си спомниш думите на президента на Франция Фр.  Оланд, които той произнесе на пресконференцията с Владимир Путин:

 

«Ние имаме общо виждане за света».

 

Поразително твърдение, защото то в действителност означава точно обратното.

 

В отношенията между Путин и Европа става дума за битка между антаганистични и непримирими концепции и светоусещане.

 

Тази битка по някакъв начин прие щафетата от разкола между Изтока и Запад, която бе залегнала в блоковата политика.

 

В тази битка има нещо по-радикално, отколкото в конфликта между комунизма и либералната демокрация: в двата модела все пак имаше общ материалистически поглед върху човека с изтласкването на втори план на Бога и традициите в името на равенството и свободата.

 

Целият гений на Путин е в това, че той реши да се укрепи в сферата на идеите, които отдавна изхвърли нашата европейска държава.

 

В икономиката това се нарича сравнително преимущество.

 

Нееднократно срещащият се с руския лидер бивш министър на външните работи на Франция Юбер Ведрин описа ума по следния начин:

 

«Той е пълна противоположност на средния съвременен политикан, т.е. на безскрупулния, но активен, жив и бърз, който постоянно говори за нещо без да казва нищо…Това е дълбоко мислещ човек, той е чел много. А това не може да се каже за съвременния европейски лидер. В Путин има сила, която вече не може да се намери у политиците».

 

Путин много бързо осъзна настъпващото в Европа идеологическо преустройство. В тази връзка неговият гений по-вероятно не е в това, че той проби идеологическата броня на Европа, а в това, че той успя в точния момент да «срещне» идеите си с идеите на част от европейската общественост.

 

Как да опишем с няколко думи двете противоположни една на друга идеологически позиции?

 

Да се върнем към думите на Александър Дугин: той споменава двете концепции на Запада: универсализъм и либерализъм.

 

Западът действително има склонност да счита своите ценности за всеобщи, да твърди, че неговите основания в защита правата на човека трябва да бъде над всички останали.

 

Иначе казано, Западът се стреми да диктува волята си на целия свят.

 

В такова светоусещане националният суверенитет минава на заден план, защото се намира в подчинено положение по отношение на всеобщите права, които представят всеки индивид като член на общото човечество.

 

Владимир Путин нееднократно даде да се разбере, че в никакъв случай не споделя подобни възгледи за света и човека. Путин определя нацията не като система от гаранции за личните свободи, а като организация, която е наследничка на обща история и традиции, която се опира на ясно определени религиозни и културни корени. В тази връзка конфликтът между двете светоусещания излиза далеко извън обикновения антагонизъм на противоположните интереси.

 

Този разкол, разбира се, възникна съвсем не вчера.

 

Да си спомним за борбата на революционерите и контрареволюционерите във Франция или привържениците на Ваймарската република и консервативната революция в Германия.

 

Но никога в европейската история тя не се е проявявала така ярко и в такива мащаби.

 

Ситуацията представлява интерес не само от гледна точка на интелектуалната любознателност.

 

Става дума за полезното за самите нас упражнение: нима може да се създаде национална общност на празно място, отказвайки се от наследството на традициите?

 

Не изпада ли в грях Запада, когато счита, че неговите модел и ценности са неизбежното бъдеще за всички общества, дори за тези, които са пределно далечни от него в исторически и културен план?

Превод и редакция: Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;