В тревожното и обезверено време, в което живеем, когато изглежда, че злото, омразата и враждата надделяват над доброто, мира и любовта, има едно животопроменящо събитие.

 

Нашето Възкресение.

 

Нашият Великден.

 

Какво означава за православните християни празникът, определян като най-светъл и най-чакан?

 

Защо Великден, а не Рождество, изпълва душата ни с надежда и вяра?

 

Всеки път, когато си задавам този въпрос, се сещам за малка съсухрена женица, която отваряше също толкова малка черквичка.

 

Преминала през неволите и грижите, сполетели и нас днес, обичаше да казва, че трябва да разглеждаме нещата откъм техния край.

 

Точно това е Великден.

 

Накрая любовта побеждава омразата, истината — лъжата, животът — смъртта.

 

Иначе всичко би било безсмислено.

 

Исус Христос е възкръснал, ние как ще възкръснем днес?

 

Как да се изправим, като са ни превили на три.

 

Как да вдигнем глава, като ни принуждават да я свеждаме.

 

Как да погледнем с любов и смирение на света около нас, като той ни мрази, хули, осмива и рита.

 

Как да бъдем разумни и вдъхновяващи, когато безумията и пошлостта, простотията и вулгарността газят навред.

 

Отговорът на тези терзания може да осветли душите ни.

 

За това иде реч, а не за библейските писания.

 

Смисълът на Великден днес не е в празничната трапеза, в червените яйца и златните зайчета, в лъскавите дрехи и парадиращото блъскане в черквите.

 

В духовното съпреживяване е.

 

Ако има как да отразим Възкресението Христово в нашия живот, ще възкръснем. Ще се изправим.

 

Възкресение означава надежда.

 

Нашето възкресение е история на нашите надежди — излъгани, отчаяни и лекомислени, изтерзани и замрели.

 

И все пак надежди.

 

И вяра.

 

В собствените ни сили.

 

И в крайния резултат.

 

Че доброто побеждава злото, че истината оборва лъжата.

 

И че животът надделява над смъртта.

Ина Михайлова

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;