Нека да се запитаме дали е имало фашизъм в България.

 

Българският капитализъм от появата на първите негови форми още в периода на Османската империя, минавайки през Руско-турската Освободителна война през 1876-78 год., изиграла ролята на буржоазна революция, снемаща редица от османските феодални и полуфеодални ограничения, пречещи на развитието му, до 9.9.1944 год., се проявява като закъснял, недоразвит, доиндустриален тип общество.

 

Съответно това се изразява и в неразвитостта на социално-икономическите и съответно класовите процеси.

 

Но дали тази недоразвитост влияе в такава степен, че да се говори за невъзможност на процеса на фашизация.

Убити комунисти 1923 г.
Убити комунисти 1923 г.

Ще подчертаем, че за да има фашизъм са нужни две важни условия:

 

Първото условие е наличието на едра, олигархичен тип буржоазия.

 

Такава, която е готова в името на защита на интересите си да пристъпи към упражняването на терористическа диктатура.

 

И тук е нужно да признаем, че такава в нашата страна вече е изградена.

1923 г. Септемврийско въстание, ВМРО реши глави на комунисти.
1923 г. Септемврийско въстание, ВМРО реши глави на комунисти.

Именно по време на Първата световна война на основата на спекулацията с военните доставки и недоимъка, причинен от военната обстановка, докато българските войници мрат по фронтовете, в тила се ражда крадливият и спекулативен български „едър капитал“.

 

Формиран не чрез производство той е ориентиран не към създаване на богатство чрез съзидание, а обратното чрез кражба и „далавера“.

 

Защото той никога не е знаел, не е могъл и най-вече не е искал да се научи да печели чрез производство и съзидание.

 

Което го прави изключително опасен, тъй като всички са знаели и са осъзнавали, дори той самият, че неговото „благоденствие“ е построено чрез престъпления или действия близки до ръба на престъплението.

 

Ето защо много скоро може да дойде възмездието.

 

И този „едър капитал“ постоянно живее с този страх.

Отрязани глави на комунисти, 1940-те години.
Отрязани глави на комунисти, 1940-те години.

Затова морално и физически е готов към осъществяването на терор спрямо собствения си народ, пренебрегвайки и разбивайки духа на национален солидаризъм създаден в предходните времена на национално-освободителна борба срещу османския поробител и за национално обединение, изразени в Съединението и Балканската война.

 

Второто условие е наличието не на реална заплаха, но просто на потенциал за такава, на потенциал на усилия, насочени срещу нашенския „едър капитал“.

 

Да, такъв потенциал е имало в лицето на значими маси от мъже-камък, минали през огън и вода в три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна.

 

Гневни мъже, защото техните най-искрени патриотични чувства са предадени и омърсени от „мръсната пяна“ – тогавашният „едър капитал“.

 

И когато дошлото чрез избори на власт правителство на Александър Стамболийски тръгва, къде колебливо, а къде не, да „търси сметка“, тогава е нанесен превантивният фашистки удар.

 

Да, фашизацията в България, поради особеностите на българският капитализъм, не може да не протече в различни от „класическия фашизъм и нацизъм“ политически форми.

"Бранник"
«Бранник»

Така например у нас никога не се създава масово фашистко движение, както това става в Италия и Германия.

 

Българското общество, което през 20-те до началото на 40-те години, пък и по-късно, е основно селско.

 

То с неговото патриархално съзнание трудно се подава на въздействието на фашистките идеи, лесно проникващи сред лумпенизираните градски маси.

 

Да, такива има и в нашата страна, но те са малко по брой. Те са достатъчни за отрядите на „шпицкомандите“ през 1923-та година и за жандармерията през първата половина на 40-те години. Но абсолютно не стигат за дълги колони с факли и фанатизиран блясък в очите. Съответно в такава обстановка трудно е да се излъчи „национален водач“ – личност стояща над Бога и морала. Цар Борис е просто „хитра лисица“, стараеща се да запази короната и монархическата институция за поколенията си.

 

И така на въпроса имало ли е фашизъм в България и откога започва той, мисля, че може да се отговори утвърдително. Да, имало е.

 

Още на 9 юни 1923 година се започва първата вълна на фашизация, която по-нататък се развива по една „колебателна крива”.

Ген. Луков, водач на профашистката организация Съюз на българските национални легиони
Ген. Луков, водач на профашистката организация Съюз на българските национални легиони

Докато се стигне до зрялата, пиковата фаза в историята на българския фашизъм в първата половина на 40-те години на ХХ век.

 

Макар че даже и тогава при него липсват някои от ключовите черти на класическите примери в лицето на италианския фашизъм и германския национал-социализъм. Но въпреки тази си „непълнота” даже в пиковата си фаза режимът на монархо-фашистката власт напълно се вписва като един от отрядите на световния фашизъм в най-важни свои черти.

 

Той определено е терористическа диктатура, ярък пример на държавен тероризъм спрямо своя народ и съседни такива, когато в подкрепа на „приятеля Хитлер“ действа като окупационна сила в територии, за които България има моралното и национално право да претендира.

 

Но когато това „национално обединение“ е извършено с помощта на хитлеристка Германия и в нейна поддръжка, страната ни загубва това си морално право.

 

Получава се точно обратното.

 

Срамният съюз с Хитлер довежда България до ръба на поредната национална катастрофа, изразена в откъсване не само на „новите земи“, но и в опасността от отнемане на територии от „Стара България“.

 

От която опасност Родината ни е спасена от „проклетия Сталин и Съветския съюз“.

Проф. Нако Стефанов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;