Декрет Александър II 41На 24 април преди 139 г. Александър ІІ подписва Манифеста за обявяването на Руско-турската война

 

Забвението и неблагодарността не са добри качества, особено днес, когато все по-често изпускаме оръжието, наречено история. Забравяме, или някои въобще отричат, събития и дати, които ни превръщат в свободен народ и държава!

 

24 април 1877 г. остава завинаги паметна дата за нас, българите, за България! Това е денят (по нов стил), когато преди 139 години руският император Александър ІІ оповестява Манифеста за обявяване на Руско-турската война (1877-1878). Събитието е величаво и се превръща в начало на нашето Освобождение от петвековното турско робство! И нека си припомним, макар и част от този текст, изпълнен с благородство, величие, съпричастност и грижа за братята православни славяни на Балканите:

 

«На всички наши любезни верноподаници е известно онова живо участие, което Ние винаги сме вземали в съдбата на угнетеното християнско население в Турция. Желанието да се подобри и осигури неговото положение е споделял с Нас и целият руски народ, който изразява сега своята готовност за нови жертви за облекчаване участта на християните на Балканския полуостров… Ние първоначално си поставихме за цел да постигнем подобрение на положението на източните християни по пътя на мирни преговори и съглашения със съюзните и приятелски Нам велики европейски държави… Нашите усилия, поддържани от съвкупните дипломатически настоявания на другите правителства, не доведоха обаче до желаната цел. Изчерпвайки докрай Нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да пристъпим към по-решителни действия. Това го изисква и чувството ни на справедливост, и чувството на нашето собствено достойнство. Турция със своя отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието. Дълбоко проникнати от убеждението в правотата на Нашето дело, Ние в смирено упование за помощ и милосърдие от всевишния обявяваме на всички Наши верноподаници, че настъпи времето, предвидено в тези Наши думи, на които единодушно се отзова цяла Русия. Ние  изразихме намерението си да действаме самостоятелно, когато ние счетем това за нужно и когато честта на Русия изисква това.
 Александър ІІ, император всерусийски»

 

Манифестът за началото на поредната десета война, която Русия води с Османската империя през последните повече от две столетия, се превръща в освободителна за нас, българите, и началото на възстановяването на Българската държава. А по думите на забравения днес голям родолюбец, борец за национално освобождение, учен, общественик, русофил, проф. Стефан Бобчев, «това е едно велико кърваво събитие, без което не щеше да имаме Свободна България».

 

За началото на войната срещу Турция става известно в руското общество още през март 1877 г. и след категоричното, преди около двадесет години, тогава решение на руския император, на 24 април 1877 г., когато Александър ІІ пристига от Петербург в Кишинев. А по думите на очевидците тогава «светлите цветове на мундирите; блясъкът на безбройното множество щикове, които лъщели на слънцето… всичко това обиколено от прясната зеленина на околните хълмове, съставлява великолепна и поразителна картина».

 

На всички участници и присъстващи тогава е известно, че това не е празничен парад на руската армия, а преглед на войските, «подир което ще започне война». В един миг настъпва «мъртва тишина… и Кишиневският епископ Павел чете военния Манифест, подаден му от ръката на самия император». След което следват напътствията и благословията на владиката.

 

Обявяването на войната е посрещнато с удовлетворение и подкрепа от руската общественост. По думите на съвременниците тогава в Русия «никоя война не е бивала толкова популярна», макар никой да не може да си представи нейния край и нейните предели, нейните герои и жертви, нейните истински поддръжници и врагове. На Балканите, в защита на православието, на принципи и ценности, на които по думите на Ф. М. Достоевски «Европа гледа с недоумение» и въобще «за Европа Русия е недоумение и всяко нейно действие е недоумение и така ще бъде докрай».

 

Освободителната война се случва, когато Източният въпрос се превръща до голяма степен в Български въпрос, когато българската освободителна кауза успешно се интернационализира (според освободителните планове на Васил Левски) и става широко достояние в цяла Европа.

 

Всичко това се случва след героичния подвиг на българите за тяхната свобода по време на Априлското въстание, подготвяно и съзрявало още от зората на Българското възраждане; след 30 000 жертви по време на въстанието, стотиците опожарени селища и окървавена българска земя. Отчаяната дързост, безнадеждност и гибел на предците ни се превръща в мощен призив за хуманност и помощ.

 

В тези дни сред горящите пламъци главният герой на въстанието Георги Бенковски възкликва:

 

«Моята цел е постигната! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, от която той никога не ще оздравее. А Русия — нека тя заповяда!»

 

А Тодор Каблешков признава:

 

«Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа й, който трябваше да стигне до ушите на Европа, на братска Русия.»

 

В защита на въстаналите за свобода българи са: ученият Чарлз Дарвин, писателите Чарлз Дикенс, Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Макгахан и цялата плеяда от велики руски писатели, творци и учени — Ф. М.  Достоевски, Ив. С. Тургенев, Л. Н. Толстой, Д. П. Полонски, Вс. Гаршин, Вл. И. Немирович-Данченко, Дм. Менделеев, В. Верешчагин, Аксакови и безкрайният списък от славянофили и обществени дейци на Русия.

 

Отзвукът на Априлското въстание е потвърждение на многогодишното твърдение и кауза на граф Николай Павлович Игнатиев за това, че българският народ е реален политически субект на Балканите и трябва да му се даде правото на свобода и независимост.

 

И тогава, преди 139 години, острите противоречия между Великите сили изправят Русия пред въпроса: или да действа сама, като приема всички рискове, или да загуби престижа си на Велика сила, особено сред поражението в Кримската война и последвалите я събития. Още повече че в навечерието на войната английският консул в Русе заявява пред българи в Сливен:

 

«… На вас ви остава една надежда — да се обърнете към Англия, която, както знаете, е силна. Англия ще ви даде всичко, но при условие че веднъж завинаги се откажете от Русия.»!

 

А още първите дни след обявяването на войната народният поет Иван Вазов се обръща към своите сънародници от името на Българския революционен централен комитет в Букурещ:

 

«Братя, народ, който се бори за своята свобода и независимост, рано или късно ще тържествува. Без жертви няма свобода!…»

 

Така започва Освободителната Руско-турска война (1877-1878) като една «възвишена идея», без която по думите на Ф.М. Достоевски

 

«не може да съществува нито отделният човек, нито нацията»,

 

в името на чиито жертви и герои днес и во веки ние искрено ще свеждаме чела пред близо 500-те паметника по българската земя в чест на подвига и героизма за нашата свобода.

 

Емилия Лазарова

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;