Европейският съюз е в постоянен стрес и в очевадно функционално разстройство.

 

Само три седмици след нападението срещу редакцията на Charlie Hebdo Европа преживя поредния стрес, този път причинен от победата на СИРИЗА на гръцките избори в края на януари 2015.

 

Това се превърна в още по-голям проблем за ЕС, защото се оказа, че гръцката криза на практика също обслужва политиката на Вашингтон за перманентна дестабилизация на Съюза.

 

Действията на новоизбрания гръцки премиер Алексис Ципрас бяха изцяло в рамките на американските планове за разрешаване на проблема с дълговата криза в ЕС.

 

Същото впрочем се отнася и за «малките пожари» на Балканите — в Сърбия, в босненската Република Сръбска, или в Македония, където беше направен опит за реализацията на украинския сценарий.

 

Брюксел трябваше да се задейства за да предотврати пълната дестабилизация на тези страни и региона, като цяло.

 

Докато Европейският съюз е ангажиран с украинската криза и тлеещата гражданска война в страната, със санкциите срещу Русия, със защитата от постоянната опасност от нови нападения на ИД и с решаването на проблема с гигантския мигрантски поток, както и на гръцката дългова криза, Вашингтон предпочита да се дистанцира от всички тези въпроси.

 

Както е известно, тези проблеми не касаят непосредствено САЩ, което обаче не пречи на Вашингтон да разглежда възможното увеличаване на оръжейните доставки за Украйна или да си позволява да критикува «нехуманното отношение» на ЕС към бежанците.

 

Както е известно, Барак Обама не намери за нужно да се присъедини към протестната акция, организирана от френския президент Франсоя Оланд след нападението срещу Charlie Hebdo (и реагира сравнително сдържано на новите нападения в Париж през ноември). Освен това, макар да е добре известно, че някои американски финансови институции съдействаха за избухването на гръцката дългова криза, събитията в Гърция не породиха някаква сериозна реакция във Вашингтон, ако изключим «мъдрия» съвет на Обама, че страната трябва да остане в еврозоната.

 

В същото време, дори и най-малкият знак, че някой европейски лидер се осмелява да критикува санкциите срещу Русия или пък не е склонен да се съобразява с англо-американската политика срещу Москва и лично срещу руския президент Путин,  провокира изключително остра реакция в САЩ.

 

Подслушваните от американските специални служби европейски лидери, като Франсоа Оланд, който си позволи да се срещне с Путин в разгара на украинската криза през декември 2014, когато Западът отчаяно се опитваше да изолира руския държавен глава от всички международни форуми, и Ангела Меркел, правеща всичко възможно за да запази стабилността на ЕС, получиха своите болезнени «уроци» от Вашингтон.

 

Крайният резултат от тази геополитическа стратегия е почти пълното подчиняване на европейските лидери, принудени да се съобразяват с политическата доминация на САЩ.

 

Разбира се, това не е нова тенденция, но доскоро тя не се проявяваше толкова очевидно по отношение на ЕС, при това с такава интензивност и честота.

 

Горчивата истина е, че Съюзът се превърна в политически субект, съобразяващ се с правилата на англо-американската стратегия.

 

Вероятно мнозинството от европейските лидери все още не могат да повярват, че това се е случило.

 

Подобен резултат е крайно неприемлив за тях. Те не могат да осъзнаят, че атлантическият им «Голям брат» води асиметрични войни вътре в Европейския съюз с цел да го конфронтира с Русия и окончателно да го подчини на себе си.

 

Нима това беше основополагащата идея при създаването на Съюза?

 

С тази роля в света ли ще трябва да се задоволи ЕС, вместо да действа в съответствие със собствената си култура и традиционни ценности?!

 

Очевидно е, че целта на САЩ е да отслабят Европейския съюз, превръщайки го в послушен инструмент за реализацията на англо-американските геополитически цели.

 

В този смисъл, Европа е твърде полезна за осъществяването на американски имперски амбиции, особено по отношение на Русия.

 

Бъдещето на човечеството обаче не може да се определя от рамките на няколко безумни сценария и «големи игри», целящи съхраняването на американската глобална доминация.

 

И тъкмо поради това Европейският съюз следва да работи активно, за да не се превърне в част от тези зловещи планове, допринасяйки за позитивното сътрудничество между държавите и народите в името на един свят без хегемония и господство.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;