За благотворителност българските олигарси не хвърлят нито лев

 

Благотворителният фонд Charities Aid Foundation състави ежегодния си рейтинг за „човеколюбие“, в който вкара представители на бизнеса. Както се изясни, българските предприемачи липсват в списъка на алтруистите, в който фигурират представители на 145 държави.

 

До този момент нито едно правителство в България не е публикувало официално списък на олигарсите в страната. Дори на фона на февруарските и юнските протести, без да се отклоняваме по отношение на нездравата подмяна на народното недоволство, която демонстрират юнските. Липсва официална информация и по отношение на следното: на колко се оценява собствеността на българските олигарси, какъв дял от националната икономика притежават те, какви са ежегодните отчети на българските олигархични фирми и дали те заделят средства за благотворителни каузи.

 

От информация от пресата е видно, че в годините на най-тежката за страната и света криза, българските олигарси продължават да богатеят, за разлика от постоянно обедняващото население на страната.

 

Знаем, че на подобна атака родните „бизнес акули“ ще отговорят, че от скромност не са популяризирали огромната си благотворителност, но е време, ако наистина има такава, те да я оповестят публично. Защото подозираме, че отделените средства за нуждите на благотворителността, ще се сторят на обществото неприлично малко.

 

Излишно е да припомняме, че на фона на милионите, които бг олигарсите съдират от гърба на родната икономика, вероятните отделени финикийски знаци ще изглеждат като „трохи от господарската маса“.

 

А масата на бг олигархията е тлъста, преситена, щедра, пищна. И този техен празник е дело на родната управляваща ни демократична класа. Впрочем, защо ли вече никой не се съмнява, че тази сладка любовна двойка – олигархията и демократичните управляващи – се намира в здрава и почти семейна връзка.

 

Да, българските демократични управляващи от 1989 г. до днес са женени за родната олигархия.

 

Започвайки от времената на бясната приватизация след 10 ноември, българският бизнес се обособи като самостоятелна социална група, нещо като прослойка от „специално поверени“ във финансовите дела на висшата родна управляваща бюрокрация. Може дори да се каже, че те са един вид „съдържатели“ на елитния държавен „бордей“.

 

До момента нито един олигарх в страната не е изпаднал в откровеност пред средствата за масова информация, че са своего рода назначени мениджжъри, разпореждащи се с иначе огромната държавна собственост от миналото.

 

Къде са истинските собственици на общонародната ни собственост – в бг олигархията или във висшите ешалони на сменящата се, но по същество еднаква власт?

 

Алчността на българския бизнес, вероятно, е свързана с незаконния характер на формиралата се огромна частна собственост.

 

Капиталите на родната олигархия се формираха за сметка на ограбената от държавата общонародна собственост чрез съмнителни приватизационни сделки. Често бъдещите собственици прибягваха и до откровено криминални методи. Благодарение на корупционните връзки и безмълвната опека на държавата, шепа хора за миг се превърнаха в собственици на колосални средства. Голяма част от тях направиха най-логичното: скриха „натрупания от непосилен труд“ капитал в офшорни тайници. Защо? Защото, недай си Боже, обществото може изведнъж да реши, че откраднатото може и трябва да се национализира.

 

Такъв е манталитетът на олигархията. А манталитетът й е свързан с непрестанната жажда да се трупат богатства.

 

Но, за да не си помислите, че смятаме западната филантропия за нещо подобно на дейността на майка Тереза, ще добавим, че я смятаме за нещо като прах в очите на обществото.

 

Тук е мястото да припомним, че добавената стойност, т.е. печалбата, се изземва от българските и световните капиталисти, т.е. собствениците на средствата за производство (заводи, фабрики, мини…) непрестанно и без да им мигне окото чрез кражба от труда на трудещите се. Така по света и у нас се създават безимотни, малоимотни и социално незащитените слоеве от населението, на които се полагат само трохи под формата на благотворителност. Изземването на добавената стойност става и за сметка на експлоатацията на природните ресурси, които по конституция принадлежат на целия ни народ. Но в онези държави, в които бизнесът се развива от столетия, все пак била изработена своеобразна култура на социална отговорност. Там вече се стараят да липсва криминалния елемент при натрупването на богатството, спазват се определени традиции и правила на приличие. А българският бизнес си остава толкова див, колкото и в зората на демокрацията.

 

Социално справедлив строй, разбира се, не може да бъде построен на базата на меценатство, както всички знаем.

 

Необходимо е да се създаде общество, в което гражданите действително да притежават равни възможности за развитие и самореализация.

 

И това е особено актуално за нашата страна, в която всички природни ресурси са стоварени в ръцете на частни предприемачи, които властта до момента нито веднъж не нарече олигарси.

 

Не е тайна, че по време на бясната приватизация огромни проценти получиха и български политици, които и до днес хранят себе си и осигурените си до девето коляно семейства с тлъстите финансови бонуси, получени в отплата за харизаните държавни предприятия.

 

Та нима държавата няма да стане по- нормална, ако върне в ръцете си контрола над разпределянето на доходите?

 

Та нима обществото ни от това няма да стане по-цивилизовано и хуманно, по-хармонично и по-сплотено?

 

Вече и на гълъбите е ясно, че ако общодържавните пари не потъват в джобовете на шепата олигарси, а служат за благото на цялото общество, обикновените хора ще живеят като хора, а не като подметки, скотове и червеи взети заедно и поотделно.

 

Дори наблюдаваме нещо още по-цинично. Българската олигархия не само не се отказва да лапа държавни печалби, а и продължава да се жалва на държавата. Хем иска държавата да не й пречи да придобива безогледно, постоянно и хищнически, хем настоява държавата безкрайно и безрезервно да й помага чрез добре обезпечени обществени поръчки. Не знам защо тези така наречени предприемачи продължават да смятат, че целия ни народ им е длъжен официално и легално да им помага да трупат лични печалби за сметка на държавата и гражданите.

 

Защо в България ненавиждат богатите, ще попитате?

 

Е, много ясно: ако някой изнасили и убие дъщеря ти, та нима някога ще му простиш, ако той ти поднесе букет в знак на съжаление за стореното.

 

Да, насилниците и убийците никой не ги обича. А благотворителността, която в България липсва, са онзи букет, който евентуално ще ти тикват под носа, ако стане нужда.

 

Знам, че ще продължите да дълбаете по темета за омразата към богатите и затова ще продължа леееко по нея.

 

Смятайте, че никой няма против богатите въобще.

 

Но отношението към тях се определя от два фактора.

 

Първо, ако тези успешни граждани са натрупали състояние пред очите на цялото общество. По честен начин. При нас, вместо бизнесмени, виждаме „разбойници“. Един „разбойничил“ „честно“ и се конкурирал с други „разбойници“… Но това „честно“ прави ли го НЕразбойник?

 

А ако засегнем и темата, че демократичните управляващи посочваха кой да стане милионер, корем ще ни заболи. Отново. И до днес в САЩ вярват, че всеки американец може един ден да стане милионер, ако има късмет и талант. Ние, българите, на тази приказка не вярваме. Напатихме си.

 

Сега се сещам, по време на социализма всеки бедняк, ако имаше достатъчно мозък в главата си и го демонстрираше успешно, можеше да стане академик. Защото всички получаваха безплатно образование. И то качествено. Сега това не е възможно. При никакви нормални ситуации, освен, ако приемем, че е нормално баща ти да е академик и да те шутира в научната йерархия, пък макар и да си роден идиот.

 

За жалост, днес да забогатееш в България, означава да демонстрираш корупционен талант.

 

Да, много важно е да се окажеш в точното време и на точното място. Както е известно, малко са хората, които могат да се превърнат в милионери за един ден. Май световната история не познава такива. Е, пост-социалистическата история на България познава.

 

 

На всичкото отгоре, българската олигархия, която и до момента не е официализирана като „институция“ от нито едно бг правителство, продължава да се обижда, че обществото я ненавижда. Българската олигархия изисква от народа уважение. Защото, вероятно, да живееш за сметка на народа, но ненавиждан, е достатъчно дискомфортно, м?!

 

Но да се върнем към благотворителността. Нека не очакваме подобни „свети дела“ от българския капиталистически елит.

 

Нашият капиталистически елит е нещо като чалгата на световния такъв. Нашите са прости и честни.  Те са просто грабители. Разбойници. И не крият това.  Докато западняците са  откровени лицемери, готови хитро да пожертват част от заграбеното за някакво добро дело.

 

И понеже всички писания за олигархията въобще донасят само душевни и речеви изблици на бруталност, да вземем да завършим темата, м?

 

Идеята за социална справедливост и солидарност не може да се реализира чрез благотворителност, май диър френд, както знаете, де.

 

Вероятно няма да е лошо на тези хора, на които им подариха общонародните заводи, фабрики, мини и прочие, да им ударят по един тлъст данък. При това финансовият министър да приложи на дело абсолютна строга финансова дисциплина при събиране на този мазен пай – нещо като извинение към и без това ограбения народ.

 

Така ще бъде по-честно, нали?!

 

Но, познавайки родните управляващи от 1989 г. до днес, смея да кажа, че надежда за подобно щедро възмездие хич дори не бива да очакваме.

 

Защо?

 

Защото любовната двойка, за която споменах по-горе деликатно, е в хармонични брачни отношения – както съдържателката и проститутките в един и същ бордей!

Петя Паликрушева

Движение «Че Гевара»

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;