Американският елит е принуден да признае мащаба на случващите се промени в света. Осъзнавайки невъзможността да се удържи глобалното доминиране, Щатите търсят начини да гарантират положението си на най-силна държава. За това пише Збигнев Бжежиннски в новата си програмна статия. За да си гарантира глобалното лидерство, Западът отново предлага това се случи за сметка на Русия.

Новата статия на Збигнев Бежински в The American Interest се нарича “По пътя на глобалното преустройство”. В нея той наистина предлага контурите на новия световен ред.

Главният призив на Бжежински е: САЩ трябва само да инициират формирането на новия баланс на силите преди светът да се е потопил в хаос.

Бжежински призовава това да се направи сега, за да може да се направи “перестройка” в близките 20 години. Става дума за глобална трансформация на световния ред.

Бившият съветник на президента по национална сигурност – той е такъв само четири години в края на 70-те, макар и сега да дава съвети на Обама – специално подчертава, че “САЩ вече не са висша сила в световен мащаб”. Това вече бе признато от Кисинджър, а и самият Бежежински в последната си книга “Стратегически поглед”, публикувана преди четири години, се изразява в този дух. Сега той отива по-нататък.

Ако през 1997 г. Бжежински нарича Русия “черна дупка”, която трябва да се разпадне на три части, а и му се струва, че САЩ могат да направят така, че в Евразия да не се появи сила, способна да хвърли призив към тяхното господство (защото този, които контролира Евразия, той ще владее света – оттук и страха на атлантиците пред възможността да се създаде оста Берлин-Москва-Пекин), то сега той вече призовава към това, да се действа в Големия Близък Изток заедно с Китай и Русия.

Основен елемент на неговата нова концепция е триъгълникът “САЩ-Русия-Китай”, с помощта на който професорът се опитва да намери магическата формула на новия световен ред.

Това е опит да се конструира новия световен ред, в който САЩ с помощта на Близкия Изток и Европа ще успеят да не допуснат образуването на руско-китайски алианс.

Бжежински определя пет точки, според него, които посочват за вече вървящото преразпределение на силите в света.

Първо, САЩ макар и да остават най-силната държава, но, “отчитайки сложните геополитически промени в регионалния баланс на силите, вече не са висша сила в световен мащаб”. Но и нито една от другите основни държави не е такава сила, твърди Бжежински.

Второ, “Русия понастоящем преминава през последния стадий на имперската

инволюция и децентрализация” т.е. превръща се вместо в империя в национална държава. Т.е. след проатлантическия преврат в Украйна Бжежински счита, че се е оправдало твърдението му, че без Украйна Русия не може да бъде империя. Няма да припомняме, че борбата за Украйна съвсем не е завършена – на да видим как американският поляк оценява настоящата ситуация около “ликвидирането на империята”:

“Процесът е болезнен, но това не означава, че Русия окончателно е лишена от възможността да стане в края на краищата (ако тя действа разумно) водеща европейска национална държава.

Наистина, твърди той, сега тя напразно разваля отношенията си и отблъсква от себе си своите бивши субекти в ислямисткия юго-запад от някога огромната си империя, а също Украйна, Белорусия и Грузия – да не говорим за страните от Балтика”.

Т.е. превръщайки се в национална държава, Русия ще стане основна европейска държава, твърди Бжежински.  Но за Европа ще се отвори дума малко по-късно.

Третият фактор се състои в това, че Китай неотклонно се развиват в качеството си на бъдещ равноправен и вероятен противник на САЩ.

Европа не е глобална сила и едва ли ще стане в бъдеще такава – това е четвъртият признак, според Бжежински. Ясно е защо – за атлантиците Европа си остава младши партньор, а на тях им е нужно тя да си остане такава и в бъдеще.

“В политически и културен план Европа е съюзник на САЩ и подкрепя неговите основни интереси в Близкия Изток, а непоколебимостта на Европа в рамките на НАТО има съществено значение за конструктивното решение в бъдеще на руско-украинската криза”.

Пети фактор, според Бжежински – “политическото пробуждане на постколониалните мюсюлмански страни е отчасти закъсняла реакция на тяхното жестоко подтискане – главно от страна на европейските страни”.

В тази реакция важна роля играе силното чувство на несправедливост и религиозната мотивация, обединяваща голям брой мюсюлмани срещу външния враг.

Изхождайки от петте реалности, Бжежински призовава САЩ “да вземат инициативата за промяна на глобалния баланс на силите, за да може насилието, възникнало в мюсюлмански свят и излизащо от пределите му, да се сдържи без нарушаване на световния ред”.

Т.е. да се създаде такава конструкция, в която великите държави да могат да сдържат бунта на ислямския свят и присъединилите се към него страни от Азия и Африка.

 

Стратегията си за създаването на новата глобална архитектура на сигурност Бжежински описва в пет точки.

 

Първо, за “ефективно противодействие на насилието в Близкия Изток” Америка трябва да създаде коалиция, “в която в различна степен да участват, освен другите, Русия и Китай”.

 

Това поразително напомня на предложението на Путин, направено на Генералната асамблея на ООН миналия септември – само руският президент предложи създаването на равноправна коалиция както в борбата срещу Ислямска държава, така и за противодействие на тероризма като цяло. При Бжежински има едно съществено различие – коалицията трябва да бъде създадена от САЩ, от което следва, че те трябва да диктуват условията си на Китай и Русия.

 

И ако Китай трябвало само да бъде “разубеден в това, че егоистичната пасивност в условията на развиващата се регионална криза в Средния Изток се окаже изгодна за реализирането на неговите амбиции на международната арена”, – т.е. Китай да се уговори да се разграбят последствията от хаоса, причинен главно от западната намеса в ислямския свят – то към Русия трябвало да се издигнат по-твърди искания.

 

“Първоначално Русия трябва да бъде убедена да се откаже от действията си на базата на едностранна употреба на сила – в частност, в Украйна, Грузия и страните от Балтика”.

 

За какво става дума?

 

Става дума за следното: Москва да се откаже от постсъветското пространство, да се примири с това, че тези страни вече са атлантически протекторат.

 

По удивителен начин в главата на Бжежински се съвместява образът на Русия от времето на влиянието й назад във времето с желанието й да играе американските игри в Близкия Изток.

 

Впрочем, обяснение за горната логика е в самата логика на геополитическия анализ на Бжежински – което се вижда и от втора точка от неговата стратегия.

 

Според втора точка “Русия за първи път в своята история е истинска национална държава, което е изключително важно и в същото време не се възприема сериозно”.

 

Бжежински отбелязва, че образувалите се след разпада на СССР “републики с неруско население са се превърнали формално в независими държави, които в момента укрепват своята независимост, а Китай и Западът използват тази нова реалност – в различни региони, и всеки по своему – в ущърб на Русия”.

 

Разбира се, става дума на първо място за Украйна, която Щатите с всички сили се опитват да откъснат от руския свят, а също за Средна Азия, в която, както би искал да мислим Бжежински, със същото, макар и в мека форма, се занимава Китай.

 

Идеята за руско-китайската несъвместимост е една от ключовите тези в геополитическите анализи на Бжежински.

 

Той буквално “обича” тази идея, в това число и защото в края на 70-те, когато той определяше външната политика на САЩ, се случи изостряне на отношенията между Москва и Пекин заради Кампучия и Афганистан. Без тази идея неговото скеле рухва. Т.е. и в дадения случай той предлага на Русия път на Запад – уж като обективна оценка на нейните интереси, макар да е повече от ясно, че е заради желанието му да не се допусне руско-китайско сближаване.

 

“Бъдещето на самата Русия зависи от нейната способност да стане важна и влиятелна държава в състава на обединяващата се Европа. Ако това не се случи, то това ще се отрази крайно негативно на способността на Русия да се изправи срещу растящия териториално-демографски натиск от страна на Китай”.

 

Спасявайки се от Китай, вървете към Европа – или в качеството ви на водеща европейска държава, или просто като важна държава в състава на единна Европа, това в превод означават думите на Бжежински. Очевидно е за какво става дума – Русия се отказва от имперските си, т.е. от единствено възможните за нейното съществуване амбиции, както твърди Бжежински, и така тя ще се превърне в обикновена европейска национална държава, а и ще влезе в Европейския съюз.

 

Според самия Бжежински, Европа трябва да остане младши партньор на САЩ и въобще да не играе самостоятелна и сериозна роля в световните дела?

Защо й е на Русия такава Европа?

А да не говорим, че Русия НЯМА никакви противоречия с Китай – в това число и за Средна Азия.

 

Но можем да разберем Бжежински. Той счита, че Русия е изгубила Украйна, а както той казваше през 90-те, без Украйна Русия не може да бъде империя. По-точно, може да бъде само азиатска империя, което щяло да доведе до проблеми със същия този Китай.

 

Т.е. логиката на Бжежински е следната: е, щом ви измъкнахме Украйна, а от Китай трябва да се страхувате, то, добре дошли в Европа, където ще бъдете нещо като старшини – явно заедно с немците.

 

При цялата абсурдност на подобни “предложения” трябва да се разбира, че Бжежински говори не за настояща Русия, а за Русия без Путин.

 

“Конструктивната политика на САЩ трябва да се провежда настойчиво и с отчитане на бъдещите перспективи. САЩ трябва да се стремят към резултати, които да съдействат в Русия постепенно да се разбере (явно вече след Путин) това, че тя може да се превърне във влиятелна световна държава в състава на Европа”.

 

Т.е. Бжежински подтиква СЩА в Русия да се върнат на власт прозападния или европоцентричния елит. Трудно е да се обясни на Бжежински, че това по принцип е НЕВЪЗМОЖНО.

 

Бжежински забравя един пределно ясен вече факт: Русия ще строи отношенията си с Китай и Европа, изхождайки от своите национални интереси.

 

А те се състоят в усвояване на евразийската дъга “Берлин-Москва-Пекин”, т.е. от същия този геополитически КОШМАР за атлантиците.

(следва продължение)

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;