Темата за Македония последните две седмици набра огромна сила, нестихващите вълнения в балканската страна породиха много дискусии и различни коментари, а  вълната на недоволството продължава да расте и протестите не стихват. Има ли опити да се яхне тази вълна? Какво се крие зад протестите и контрапротестите? Отново ли Балканите са в центъра на геополитическите процеси и какво се крие зад случващото се? Много въпроси предстоят да бъдат зададени и да получат отговор, но определено имат огромно значение за народите в различните страни, защото протести се водят в много държави последно време.

За това всички ние трябва да задаваме въпросим , да търсим отговори, да анализираме, за да сме наясно какво се случва. Представяме авторския материал на политологът Александър Александров по темата.

Износът на така наречената «Цветна революция» застигна и нашата югозападна съседка.

За пореден път в Република Македония бяха активирани спящите клетки на движения за отстраняване на неудобни за САЩ правителства. Според официалните средства за масова дезинформация малката балканска страна се тресяла от някакъв скандал за масови подслушвания на телефони от страна на службите за сигурност, подчинени на настоящото македонско правителство. Едва ли не целия македонски народ, обединен от така наречената опозиция в лицето на Социалдемократическия съюз на Македония се бунтувал срещу тази неправда. Народът желаел оставката на корумпираното правителство, както и съд за виновните.

 

 

 

28

 

Официално тиражираният конкретен повод за недоволството е амнистията, която настоящия президент – Георги Иванов обяви за членове на правителството разследвани във връзка с този скандал. Той и бившият наш вътрешен министър в лицето на Цветан Цветанов бе замесен и подсъдим за участие в подобни афери, но въпреки неговото нагло и безцеремонно оправдаване от страна на българския съд не последваха никакви протести и искания за оставки. Това дава логично основание да смятаме, че за едно толкова сериозно политическо престъпление, каквото е извършването на държавен преврат в нашите съседи, в момента се прави опит да му се придаде морален облик със значителна по своите размери обществена тежест.

 

 

 

Години наред на кормилото на властта в Скопие е консервативната десница в лицето на ВМРО – ДПМНЕ, която до момента очевидно се ползва с висока популярност сред нашите братя по вяра и език – македонците /Бел.РодБГ — Фонетичната система на българския и «македонския» език са 100 % еднакви./. В най-основни линии политиката на управляващия тандем – Иванов – Груевски се характеризира с изключителна последователност по редица вътрешнополитически и регионални въпроси. За управляващите ВМРО – ДПМНЕ са типични умереният евроскиптицизъм, последователност в добросъседските отношения към България и не на последно място – съхраняване на териториалната цялост на държавата, както и традиционните християнски ценности. Македонската държава и до днес продължава да оказва успешна съпротива срещу апетитите на подклажданите от САЩ великоалбански шовинисти да постигнат федерализация и териториално разпокъсване.

 

 

 
В по-широк външнополитически аспект, Скопие с това си управление категорично подкрепя всяко участие на македонската страна в руските трансгранични проекти за пренос на природен газ. От гледна точка на последното развитие на обстановката около миграционния ислямистки натиск към Европа именно Македония бе сред държавите, които дадоха сериозен отпор на планомерното прехвърляне на пришълци от Африка и Близкия изток към сърцето на стария континент. Въпреки че Македония не е член на Евросъюза и НАТО, тази балансирана и последователна политика нареди настоящия македонски премиер – Никола Груевски до успешни европейски държавници като Виктор Орбан в отстояването на националните интереси.

 

Гръцкият информационен портал – PONTOS NEWS Още преди година в свой анализ разкри прякото участие на Белия дом в дестабилизацията на Македония. Изданието посочва, че опозицията в Македония не разполага с достатъчно технически средства, за да проследи телефоните на правителството и по този начин да установи наличието на целенасочено подслушване, каквото е официалното обвинение срещу Груевски. От тук става ясно, че лидерът на метежниците — Зоран Заев нито е опозиционер в класическия смисъл на тази дума, още по-малко пък — македонски. От интензитета на неговите противодържавни и антиправославни действия от последната година прозира пълната му обвързаност с Вашингтон.

Първата вълна на инспирирано отвън недоволство срещу Груевски се състоя именно преди година, когато PONTOS NEWS първи алармираха за истинската същност на политическата криза в Македония. Тогава руско-турските отношения все още бяха на добро ниво и към първата половина на 2015 г евентуалният проект за газопровод «Турски поток» беше на дневен ред. Всъщност още тогава избухва скандала за така нареченото подслушване. Груевски става «лош», защото в конкретната ситуация е възникнала спешната необходимост от незабавното възкачване на човекът на «чичо Сам» – Зоран Заев, който да прекрати македонското участие в руския проект.

Никола Груевски оцелява, опитът за «Македонска пролет» – 2015 пропада, но в последствие и «Турски поток» остава в историята. В следствие на това развитие на ситуацията страстите около политическата криза в Скопие временно утихват. Година по-късно обаче ставаме свидетели на втора серия на този филм – «Македонска пролет» – 2016. Шпиц командите на Заев заедно с техните албански ислямистки приятели отново са по улиците в пореден щурм към властта. Тези, набедени от официалната пропаганда опозиционери, имаме пълното основание да ги наричаме по този начин с оглед действията им, както и исканията, които те поставят.

 

 

Силно впечатление прави, че те настояват за незабавна оставка на правителството, а в същото време не желаят да участват в предсрочни парламентарни избори, които законната власт е готова да насрочи за 5-ти юни. В един нормален демократичен процес са допустими протести, искане на оставка на дадено правителство, както и дата за предсрочни избори. В случая шокиращото е, че последното логично искане отсъства. Нещо повече – така наречената опозиция обяви даже, че ще бойкотира предстоящите избори. Изводът е повече от красноречив: Зоран Заев иска властта на всяка цена, даже и без да се допита до суверена чрез едно от най-висшите демократични права, каквото е политическият избор. Това не може да бъде квалифицирано по никакъв друг начин освен като държавен преврат – узурпиране на властта и смяна на законното правителство на една суверенна страна с удобен за US кукловодите режим.


Тук основателно възниква въпроса защо задокеанският агресор отново удря Македония. В настоящия момент проамериканските режими в Европа се характеризират с водене на открита враждебна политика към Русия заедно с изключителна отвореност към нахлуващата ислямизирана мигрантска вълна. На това място е необходимо да се допълни и факта, че в идеологията на опозиционната СДСМ са заложени даване на по-широки политически права на албанското малцинство в страната, което в по-голямата си част е ислямизирано.

 

 

Ето как пъзелът на македонската сага придобива завършен вид. Времето се затопля, а с това се засилва и миграционния натиск към Европа, особено по балканския път откъм Гърция, през Македония и Сърбия.

Патриотът – Груевски обаче показа мъжество и характер. Той посрещна ислямистите с телени огради и полицейски палки и така той недвусмислено показа на завоевателите, че Европа е християнска и докато е жив няма да позволи на нечестивците да унищожат нашите култура, дух и цивилизация. Така в началото на март бе затворен западнобалканският маршрут за трафика на пришълците. Всичко това в значителна степен обърква и забавя грандиозния план на големия задокеански чичко за целенасочена ислямизация на стария континент чрез политиката си на моркова и тоягата. След като Скопие не слуша и си позволява такова дръзко своеволие да спре наемните ислямизирани войни на мамона следва наказание – бой по груевски, преврат, поставяне на власт на вярното джудже – Зоран Заев, събаряне на телените заграждения, даване автономия на албанците.

И! — осигуряване безпрепятствено нахлуване на мигрантите към люлката на християнската цивилизация.

Александър Атанасов — политолог
2016 г

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;