«Харвардският проект»  (Harvard Project on the Soviet Social System) е едно от най-мащабните политико-социологически изследвания на съветското общество. Той е осъществен от Центъра на руски изследвания, специално създаден към Харвардския университет през 1948 година. Има сведения, че през 1983 година са го намерили съветските разузнавачи. Това бил проект за невоенното унищожаване на СССР и социалистическата система.

 

Дали съществува наистина такъв проект и каква роля е изиграл той в живота на всеки един от нас, нима всички ние сме жертва на някаква спецоперация на западните служби, нима професионално и тенденциозно ни промиват мозъците ежедневно — не знам, направете си изводите сами.

 

Само не отговаряйки първосигнално «Но на кой му пука за мен, та да ми прилага някакъв си проект?!». Да, това е напълно нормален отговор на всеки средностатистически човек.

 

Разбира се, че не си нужен на никого конкретно ти. Имам предвид …на Онези.

 

Нужни са им нашите общи ресурси, нашата земя, страната ни. Толкова им е нужно всичко това, че сами и пред очите ни се извърши разграбването на това, което изредих по-горе.

 

На тях им е нужно ние доброволно да им дадем правото да се разпореждат с богатствата на България. Дори правото да се разпореждат със самите нас. С всеки един от нас поотделно и с всички заедно.

 

Само бързо припомням, за да не забравите случайно, че народът, т.е. всеки един от нас — е единственият източник на власт в страната, според Конституцията ни).

 

 

Внушават ни ежедневно, че не е добре да се занимаваме с политика, че политиката е мръсна работа. Внушават ни, че партиите въобще са мръсна работа…

 

 

Внушават ни, че е супер да сме щастливи да се натъпчем с отровните им храни, да се повозим на някой западен таралясник втора или осма ръка, да облещим очи срещу някое безмозъчно шоу, да се повием в безкрайно количество парцали  под формата на дрехи и да нахлузим още по безкрайно количество обувки, джапанки, боти, с токчета, без токчета, с връзки, без връзки, с финтифлюшки, без закопчалки…

 

Докато в същото време кукловодите си делят нашето общо национално богатство.

 

Сами виждате каква е тенденцията — да престанем да въртим в съзнанието си България като нещо «свято, родно, мило». Да забравим, че Родината се нуждае от нашата защита, когато се наложи…

 

 

Внушава ни се да ни е все едно какво става при най-близкия ти, какво става при съседа, какво става в другия град, какво става в другата държава, въобще…внушава ни се да сме безразлични…Дори към себе си да сме безразлични. Което е разносилно на безгръбначни. Безгръбначни хора. Празни. Мъртви приживе. Кухи. Чужди, Безлики, Безродни, Студени, Смразяващи…айсберги.

 

 

Внушава ни се, че сме грозни, беззъби, неосъществени, мезерници нереализирани, лузъри…общо взето всичко, за да ни засрамят, унижат, принизят, омаловажат, стъпчат, смачкат, прегънат, пречупят, прекършат и накрая да забършат пода с всички нас, а най-накрая да изпием водата, с която сме им измили краката…

 

И защо всичко това?

 

За да не превърнем в тор. Тя няма чувства. Тя няма разум. Няма емоции. Тя няма правото и възможността да изказва съждения, да има желания, да има надежди, мечти, полети….Торта има правото само да наторява…почвата, от която ще изникне… нещо.

 

Това нещо е призвано да върши всичко останало, което е забранено на торта. То има правото да черпи от торта ежеминутно живителни сили, енергия, растеж, сила, стремеж, воля, да придобие разум, да се развие, да се усъвършенства в цяло дърво, да даде плодове, да се наслади на плодовете…А торта има правото само да поеме шумата, когато дойде есента.

 

Та, така с Харварския проект. Той изучил социалистическия човек добре. Добри прекалено добре. Дълбочинно. Заедокеанските социолози разбрали кои са стълбовете в душата на българина, т.е. опорното скеле на обществото, усетили «душата» на народа, психологическите ни особености, превърнали ни в …оцелял народ вече толкова мнооого години…И разработили подробна схема за самоунищожаването на този народ.

 

Така бяха ликвидирани традициите на колективизма и взаимопомощта. Чрез средствата на пропагандата те бяха унищожени.

 

Грижата за ближния и за общото благо манипулаторите вече над 25 години ни внушават, че е само презряна наивност.

 

Кражбата, лъжата, мошеничеството, спекулата, разюздаността, неморалността, безсрамието, безсъвестността…всичко това вече е модерно.

 

Знам, че не сте изненадани от стореното, защото самите вие знаете, че технологиите за управление на мозъците не са измислица, нито мит, нито легенда…

 

Информационната среда, в която живеем — новините, телевизионните предавания, потокът от информация в интернет, филмите, рекламата, модата, модерната музика…всичко това е резултат от труда на огромен брой учени и професионални пиари.

….

Вие наистина ли си мислите, че не сте нужен на никого?

 

Нормално е да си го мислите. Защото сте притиснати от репресивни закони — наем, деца, храна, вода, ток, телефон, заеми…

 

Държавата, построена след падането на социализма от Харвардския проект, ни блъсна в нищетата и безправието. Същата държава прави избори, на които постоянно гласуваш зорлен, защото НЯМА почти един нормален, за когото да гласуваш…А ако някой случайно се провре в колоната на кандидатите, то той моментално е обречен да НЕ победи.

 

Тъпчат ни с изкуствени плодове и зеленчуци, с генномодифицирани продукти, с месо, натъпкано с антибиотици и хормони…

 

После презрително ни подхвърлят някаква заплата на месец, някакви там нищожна пенсия, не за друго, ами щото да не тъпчем напразно земята — да има с какво да правим малко алъш-вериш…

 

И така…до пенсионирането.

 

Най-печалното е, че всеки от нас гледа на това мълчаливо, равнодушно…

 

Апатия.

 

Тази психологическа болест порази целия ни народ.

 

Мдаа, напрежението не може да бъде безкрайно. То рано или късно довежда до апатия.

 

Така всеки от нас позволява на паразитите да доизгризат него и  България — и да гризят, да  гълтат, да се тъпчат, да грабят, да грабят, дори посред бял ден …живителни и здрави сили.

 

Какво ще се случи в бъдеще?

 

Зависи от всеки един от нас — народът на България.

 

Щом осъзнаеш болестта си, ти вече си наполовина излекуван.

 

А щом четеш това, значи вече със сигурност си осъзнал, че трябва да се излекуваме. Всички заедно.

 

Сега остава да намерим лекарството.

Петя Паликрушева

 

P.S. Уважаеми колеги журналисти или такива, които се правите на журналисти, ако ще ми крадете статията, както фиксирам наличието на този факт от години (правите го понякога с удоволствие, а често с омерзение), поне споменете името на долуподписаната «заблудена» и пределно не за този век авторка. Мерси. Да ви се връща, ако не го сторите.

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;