Многостранната енергийна стратегия на Русия — от полезните изкопаеми до възобновяемата атомна енергия — има геополитически и икономически последствия и обхваща множество държави, от нейните най-близки съседи в Европа до развиващите се страни в отдалечените региона на света.

 

Вече няколко години Русия е най-крупният в света експортьор на възглеводороди. Независимо от множеството предсказания, че това няма да продължи дълго, до момента няма никакви признаци, че ситуацията ще се промени.

 

Заслужава внимание обстоятелството, че Русия произвежда не само нефт и природен газ, но и продукти на нефтопреработването (бензин, дизелово гориво, авиационно гориво и т.н.), които се изнасят в Европа и Азия. Русия е водещ износител в тази категория вече почти десет години и доставя повече от всички страни от ОПЕК взети заедно (само САЩ, благодарение на експанзията на шистов газ, са близки по показателите на Русия).

 

Сриването на цените на нефта, в съчетание със санкциите по отношение на нефтогазовата индустрия заради украинския конфликт, се превърна в сериозен удар по руската икономика и промени сроковете за реализацията на много нови проекти в нефтогазовата сфера. В същото време, използването на съвременни технологии при добива на нефт дава възможност на Русия да компенсира падането на производството от старите местонаходища, докато новите източници в Източен Сибир и на остров Сахалин позволяват да се поддържа бавен, но устойчив ръст на обема на добив.

 

До момента остават неразработени гигантските ресурси по руското крайбрежие на Арктика, плюс потенциала на Каспийско море, Северен Кавказ, отделни райони в Източен Сибир и Сахалин. И това е без да се отчита огромния потенциал за добив на шистов нефт и газ в Западен Сибир. Дали ни харесва това или не, ще се наложи да се примирим, че тази страна е значително по-богата на въглеводородни ресурси, отколкото предполагахме по-рано. Макар цените на нефта и газта съществено да паднаха от 2014 година, Русия практически няма друг избор, освен да продължи да ги добива с високи темпове, отчитайки важността на експорта на енергоносители за нейната икономика и държавен бюджет.

 

Дългосрочната прогноза за руските въглеводороди си остава непроменена и в същото време силна, защото съществуват гигантски ресурси, чийто добив е на изчакване при по-подходящи цени.

 

Според актуални оценки, Русия притежава наистина грандиозни количества природен газ.

 

Има още едно обстоятелство, което много хора не осъзнават: основните потребители на руския енергиен експрот се намират в Европа, но те стават все по-големи в Източна Азия, особено в Китай, Япония и Южна Корея. Европейските страни зависят от руските въглеводороди средно на 30 %. Почти половината от тези страни (включително Германия) са с показател за зависимост от руските енергоресурси от 40 до 100 %.

 

Уверенията на чиновниците, че тази зависимост ще бъде занижена, а после ликвидирана, са напълно фалшиви и бяха опровергани от реалността при ръста на импорта. Слабото икономическо състояние на Европа я застави да предпочете евтиния трубопроводен газ от Русия пред скъпия от други доставчици.

 

Източна Азия се намира в началния, но вече значителен стадий на зависимост от Русия, но тя охотно е готова да сключи нови договори. В този регион остро се нуждаят от доставка на възглеводороди, а Русия се извисява в енергийния ландшафт като колос, протягащ ръка за помощ на страдащите.

 

Скот Монтгомъри — преподавател в Школата за международни изследвания при университета в щата Вашингтон

Превод: Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;