Кандидатът за президент на САЩ Доналд Тръмп за пореден път се прицели в НАТО.

 

«Всички членове на НАТО искат да се възползват от финансовата помощ на САЩ само в името на собствените си изгоди. Ние плащаме огромни пари, а през цялото време все ние сме виновни. Всичките 28 членове на алианса ни лъжат», — изригна Тръмп на 13 април в интервю за CNN.

 

Разбира се, че това е само предизборна маневра на Тръмп. Но истината е, че в последно време набъбват публикациите за разходите на НАТО.

 

В статия за National Interest се твърди, че «още през 1980 г. станало очевидно, че заради вялостта на съюзниците САЩ не са успели напълно да гарантират собствената си сигурност».

 

Според автора на статията, Дъг Бандоу, е направо невероятно, че Вашингтон позволява на партньорите си в Азия и ЕС да се крият зад гърба на Белия дом. Бондоу, счита, че реална заплаха за САЩ няма. Няма равен по сила противник, няма идеологическо противопоставяне, няма глобална държава, която да хвърли ръкавицата на САЩ, не се създава никакъв друг военен алианс, който да може да бъде противник на Вашингтон, няма коалиция на противници на Белия дом, глобалната търговия също не е застрашена от никого…

 

Според аналитика, Южна Корея, която превъзхожда 40 пъти по БВП Северна Корея, би могла напълно сама да се справи със заплахата от страна на Пхенян, която се представя като една от заплахите за сигурността на САЩ.

 

«Какви ли не доводи се прилагат в полза на твърдението, че Вашингтон трябва да изпълнява ролята на глобален жандарм. Но времената се промениха. САЩ няма нужда да тръгва на война за защита на пазарите и търговските си партньори. Точно обратното, тези, които имат голямо население и преуспяващите приятели на САЩ трябва да защитават самите себе си, в това число своите икономически интереси», — резюмира Бендоу.

 

Социологическите допитвания в САЩ показват, че американците биха искали страната да се съсредоточи върху вътрешните проблеми. На хората им е все по-трудно да разберат защо трябва да се харчат трилиони долари за НАТО и безкрайно да се «въвежда ред» в различни точки по света.

 

Нито един американски политик, обаче, заемащ висок държавен пост, не си е позволил изказване от рода на това, че САЩ повече не могат да си позволят ролята на световен хегемон.

 

Макар всички да разбират, че на Щатите тази роля им се отдава все по-трудно.

 

Затова ще бъдем свидетели на следното: постепенно, мъчително дори, американският елит ще започне да преразглежда позициите си, дори ще се откаже от някои звена от предишните си «световни амбиции».

 

Ясно е и това, защо редовите американци изпитват все по-малко оптимизъм от неимоверните военни разходи на своята държава. В продължение на голяма част от историята си в американското общество господстваха настроенията на изолационизма. Защото САЩ са в голямо степен самодостатъчна държава. Всичко рязко се промени в годините на студената война, когато американците за първи път почувстваха, че тяхното географско положение няма да ги спаси от ядрената заплаха. Точно затова внушиха на редовите американци, че те имат един враг и той се нарича комунизъм. Разбира се, най-вече в лицето на СССР.

 

Е, сега им е нужен нов враг. И понеже комунистическата заплаха този път липсва — тя се замени просто с наследника на СССР, с Русия.

 

Тук, обаче , изниква поредното голямо НО — тази заплаха е все по-трудно да се внуши. Защо? Защото се промени международната обстановка, промени се съзнанието на хората, самото американско общество също значително се промени — спомнете си взрива, който предизвикаха американците чрез Движението Окупирай Уол Стрийт.

 

Не, нищо не е умряло от Окупирай.

 

Всичко е на педал изчакване. Така се случва в общественото устройство — нещата се натрупват капка по капка, сълза по сълза, ручей след ручей, докато от тези милиарди ручеи не се създаде напълно естествено един огромен и помитащ всички крякащи жаби световен океан.

 

Докато…един ден изригне.

 

А ще изригне, когато количествените премени се превърнат в качествени изменения. Това последното дори не подлежи нито на спор, нито на доказване.

 

Е, тогава вече…бедна им е фантазията на световните кукловоди.

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;