У нас всички говорят, само интелектуалците мълчат. Новите технологии дадоха широка възможност за бърборенето – мобилни телефони, интернет, нароилите се телевизии и радиа, вестници… И както прибавим чешенето на езиците в кръчми и кафенета, можем спокойно да заключим, че България е една огромна говорилня.

 

Само че това е шумата на приказките, дърдоренето колкото да не се мълчи.. Липсват не думите, а Словото, което да разтърси крякащото блато, което все още по инерция наричаме демокрация. Дойде ни до гуша от сутрин до вечер да слушаме и гледаме празнодумството на пишман политици, треторазредни творци, чалгаджийки, плеймейтки, носителки на високи отличия за най-хубаво дупе или цици…

 

Масовото оглупяване у нас е достигнало своя Еверест,

 

което е добре дошло за бандитски шайки, маскирани като партии, да оглозгат до кокал държавицата.

 

А първенците на духа мълчат!

 

 

Спомням си как тревожно и чутовно проехтя „ Вик за Русе!” на Светлин Русев, пусната през пролетта на 1989 година във вестник „Народна култура”.

 

 

Сега патриархът на българските художници се е кротнал и не обелва и думица.

 

 

Защо не напише „Вик за България”?

 

 

Нима някогашното обгазяване на Русе е по-важно от сегашното опустошаване на цялата държава?

 

 

Къде е Стефан Цанев, който някога написа трогателния поплак „Жан, иди си с мир!”

 

 

Сега защо не напише: Пожарникарю, иди си без пламъци?

 

Защото го е страх. Цанев запраши по тихите и спокойни сокаци на историята. Млъкна.

 

И Антон Дончев е потънал в тишина.

 

Нали свещен дълг на интелектуалците е

 

да са посредници в хармонизиране интересите на обществото?

 

 

Тяхната отговорност е много по-голяма, защото от техните уста народът очаква да чуе истината. И да вдигат булото на манипулативните лъжи. Те нали са по-умни от нас и това трябва да го умеят?

 

Никой не ги кара да грабнат плакати и да хукнат по жълтите павета, да крещят пред парламента.

 

Те трябва да бият камбаната!

 

А този, който бие камбаната, не води шествието.

 

Само че камбаната отдавна е хванала паяжина.

 

Стефан СЕВЕРИН

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;