И това дочакахме! Във време, когато съдбата на България е поста­вена на карта от инвазията на ислямисткия фашизъм, неудържимата циганизация и демографската катастрофа една компания пишман де­мократи отварят нов фронт за разделение на нацията.

 

Постоянните напъни на де­путата от ГЕРБ Методи Андреев и още неколцина талибани да налагат „декомунизация“ по закон е не само позор за една европейска държава, но и чудовищен саботаж срещу обществото в период на жестока вътрешна и външна криза. Интересно — какво мисли по тази тема обединителят Бойко Борисов?

 

Игра с огъня

 

Ситуацията много напом­ня за Европа през есента на 1939-а, когато пясъчният часовник на безизходицата отброява часовете до нападението на Хитлер срещу Полша и началото на войната. Тоест — всички знаят какво ще се случи, но са вцепенени пред неизбежния ужас. А сега хиляди „мигранти“ без са­моличност са ни обсадили и чакат сигнал или затопляне на времето, за да залеят беззащитната ни родина, докато в същото време неоосманистката агентура на Местан репетира косовски сценарий по изпробваната схема „Мулти-култи“. Ико­номическата безпътица, социалното напрежение и евтаназията на д-р Москов по „пътеки“ и „пакети“ — отделно!

 

И ето, че в този драма­тичен момент неколцина „активни борци“ от второ и трето поколение прово­кират и без това паянтовия граждански мир у нас, готов да се взриви от една-един­ствена искра. Играят си на по- католици от папата, на най-правоверни евроатлантици, само и само да заслужат специално място във ведомостта на новия Голям брат. Отделен въпрос е дали „Биг Брадър“ се нуждае от подобни идиотщини, след като дори Полша, Чехия и Унгария, където съществуваше ре­ална антикомунистическа и антисъветска съпротива за разлика от България, не си позволяват да ровят костите на Историята по този първобитен начин…

 

За нашенските чистачи с мръсен парцал обаче е важно да си изпълнят ролите в постановката и да си получат аплодисментите и дивидентите. Без смуще­ние даже и от факта, че само неонацистката хунта в Украйна и средновековният режим на „султан“ Ердоган допускат „лов на вещици“ заради идеи, политически убеждения и различия…

 

Напред към пещерата

 

Именно натам ни води проектозаконът на Методи Андреев и неговите колеги от РБ за нормативна ана­тема върху „комунизма и неговите символи“, подкре­пена от наказателна отго­ворност за „неверниците“. Аналогията със съдбата на раята по време на „присъст­вието и съжителството“ под ятагана е случайна. Не е случайна обаче полити­ческата „шизофрения“ на депутата от ГЕРБ, който от най-активен критик на Бойко Борисов се превърна в първи негов измекяр в конкуренция с други „де­сни“ кариеристи от типа на Георги Марков и Едвин Сугарев.

 

 

За Андреев е ясно, че търси терапия за въ­трешното си раздвоение, огласено тези дни от диагнозата — с Бойко, но срещу Цацаров?! Странно е обаче как на тази въдица се хващат уж «умни» момчета като Мартин Димитров от РБ. За останалите анонимници от агитката е ясно, че се натискат за Фокуса на камерите без значение от карикатурния привкус на закъснялата им битка със сенки от миналото.

 

А за да не затъне в пещерата на мракобесието и невежеството, накъдето се запътил, на г-н Андреев предлагам малко филосо­фия и история. Вероятно като човек на точните науки, той не е обръщал достатъчно внимание на хуманитарната материя?

 

 

Идеи и режими?

 

 

В комсомолските тезиси на строителния инженер от Перущица и неговите партньори категорично се поставя знак за равенство между „фашизма“ и „кому­низма“. Ето защо веднага се налага едно скромно уточнение на понятията, тъй като идеите невинаги съвпадат с режимите, използващи съответния етикет.

 

 

Социално-политическата система от идеи и практики, наречена капи­тализъм, ражда „фашизма“ и „нацизма“, чиито основни парадигми са частната соб­ственост, Бога и нацията. В същото време социализмът и неговата по-радикална форма  комунизмът, като философска доктрина пред­полагат равенство, соли­дарност и народовластие. Това са прогресивни, общо­човешки идеи, родствени на християнското учение.

 

 

Някои от най-ярките личности на човечеството и България са споделяли ценностите на мислител №1 на XX век според Лондонското фило­софско дружество — Карл Маркс. И безсмъртният Христо Ботев!

 

 

И световните икони на културата Ърнест Хемингуей, Чарли Чаплин, Пабло Пикасо, Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Артър Милър, Бертолд Брехт, Пол Елюар…!

 

 

И мексиканският магьосник на живописта Давид Сикейрос! И бразил­ският гений на архитектура­та Оскар Нимайер!

 

 

И още стотици и хиляди повече или по-малко прочути тво­рци и учени. В това число и българските гиганти на словото Гео Милев, Хрис­то Смирненски, Никола Вапцаров…

 

 

Колкото и да се напъват такива като почервенелия от сношението с ГЕРБ „син“ кинжал Андреев, няма как най-просветените предста­вители на човечеството да бъдат приравнени до Райха и Холокоста. Поне в съзна­нието на мислещите хора колкото и дефицитни да са те в епохата на дигиталната чалга и новия „Член първи“ за единствената „политкоректна истина“ на Меркел и Хилари от репертоара на „Протестна мрежа“ “ подобните паяжини промиване на мозъци.

 

Хайде да смятаме..

 

Но хайде да смятаме, след като нашенските „активни борци“ толкова активно настояват да теглим калема под историческата драма на цивилизацията и на България…

 

Ако вземем за ориентир САЩ, Великобритания и Франция, то капитализмът като идеология и практика носи вина за:

 

  • геноцида срещу корен­ното население в Северна Америка, измерван според някои изследователи с милиони жертви;
  • месомелачката през Първата световна война (1914-18) с повече от 15 милиона убити;
  • реверансите към Хитлер в навечерието на Втората световна война (1939-45), завършила с над 50 милиона жертви;
  • Холокоста срещу евреите, донесъл гибелта на повече от 6 млн.;
  • атомните бомбарди­ровки над Хирошима и Нагасаки през август 1945 г., довели до 250 000 жерт­ви и милиони поразени от „гъбата“ при фактически капитулирала Япония…;
  • геноцида в Индокитай в периода 1960-75, когато във Виетнам, Лаос и Камбоджа са умъртвени между ! 6 и 7 милиона души, в това I число и след използване | на оръжия за масово | унищожение…;
  • тайната и явна агресия срещу Куба в продължение на близо половин век;
  • подкрепата за фашист­ки режими и преврати в Южна Америка, Африка и Азия. Организиране на метежа срещу законното правителство на Чили и налагане на кървавата диктатура на Пиночет. Създаване на „Ескадрони на смъртта“ под егидата на ЦРУ за унищожаване на неудобни политически личности и организации в Аржентина, Бразилия и Латинска Америка;
  • създаване и финанси­ране на терористичното ислямистко движение от ,Ал Кайда“ и „Арабската пролет“ до ИДИЛ, изпра­вило Европа пред най-теж­ката криза след Втората световна война;
  • агресия срещу закон­ните правителства на Ирак, Либия и Сирия, струваща живота на половин милион човека. Използване на явна измама и манипулация, както в случая с „химиче­ските оръжия“ на Саддам Хюсеин…

 

Май излиза, че не сис­темите като философия и идеология са виновни за извращенията, а субектив­ната човешката практика. Защото нито бащите на капитализма са предви­дили „лова на вещици“ по време на макартизма в САЩ през 50-те години или войната във Виетнам, нито Маркс и Енгелс са могли да предвидят репресиите на Сталин.

 

По-горе виждате кървавия актив на капитала. Още веднъж — има ли смисъл от осчетоводяване на трагедията, или е по- добре веднъж завинаги да се сложи край на гаврата с човешкия живот? Без значение под какъв идео­логически знаменател…

 

 

Да не забравяме обаче и номерата на башибозу­ка от капиталистическата олигархия, достигнали сюрреалистични размери при кризата на „Уол- стрийт“ през 2008-ма? Именно по онова време единствената „безгреш­на демокрация“ изля милиарди в ограбените отвътре банки за сметка на данъкоплатците. За да продължават богопомаза­ните да смъкват кожата на разноцветните индианци, докато последните се радват на „мулти-култи“ дрънкулки…

 

 

Графикът на трагедията

 

 

В крайна сметка, когато говорим за историческата драма трябва да отчетем и последователността на събитията.

 

Едва ли Ме­тоди Андреев и неговият творчески колектив от примитивни реваншисти си дават сметка за гра­фика на трагедията.

 

 

За това, че белият терор в България в периода от Войнишкото въстание през 1918 г. до 9 септем­ври 1944 г. предшества червеното продължение на гражданската война, затихнало след смъртта на Сталин през 1953 г. И за това, че кървавият преврат през юни 1923 г. предхожда атентата в „Света Неделя“, така как­то ЗЗД срещу опозицията и евреите е доста преди Народния съд. А нали Хитлер напада Сталин, а не обратно…

 

 

Впрочем години преди комунистическите лагери в Белене, Ловеч и Скра­вена у нас са съществу­вали подобни затвори за антифашисти от различни цветове. А над 11 000 евреи от „изконните бъл­гарски земи“ в Македония и Беломорието стават жертва на Холокоста под короната на „Царя Обединител“. И защо днешната „демократична мисъл“ бяга от историче­ската истина за приноса на лявото движение за спасяването на евреите у нас? Напоително раз­казват за Димитър Пешев и владиката Стефан, но умишлено пропускат дейността на антифа­шистката Съпротива, в която българските евреи играят първостепенна роля…

 

 

Същото важи и за репресиите на „законната власт“ на Кобургите според филма на Стойчо Шишков, убивала деца, жени, старци и поети, опожарявала къщи и ря- зала партизански глави.

 

Докато митологизираните Борис III, принц Кирил плюс родата и Богдан Филов обявяват война на САЩ и Великобритания с цената на хиляди жертви от англо-американските бомбардировки през зи­мата на 1943/44. А не дру­го, а точно саможертвата на „шумкарите“ спасява териториалната цялост на България като сателит на Хитлер след края на войната през 1945-та…

 

 

Ето защо — по-кротко с лустрацията, защото Гео Милев е преди Георги Марков, а както казва Бойко Борисов — за сто години не можем да построим създаденото от Тодор Живков.

 

 

От А до Я — от социалната сигурност, здравето и пенсиите до икономиката, културата, науката и спорта! В почти всяка област на живота „престъпният комунизъм“ бие на нула „прекрасния капитализъм“. Поне в България…

 

 

Сега чакам мадам Кунева да си хвърли ; брачната халка с ЦК на 1.БКП, Румяна Бъчварова да се откаже от баща си, Лиляна Павлова — от дядо си и баба си, Иво Инджев да изгори червената диплома от Москва и да върне парите на Държав- на сигурност. А Методи Андреев да ни каже на каква цена обикна Бойко Борисов…

 

 

Наистина кретени — не смеят да проговорят за турския геноцид над арменците с .1,5 милиона жертви, а ще издават при­съди за минало и идеи, и то несравними с днешната тотална мизерия…

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;