Сега, когато Европа е разкъсана, във въздуха витае носталгичност, смътни спомени за епохата, когато тя изглеждаше неприкосновена. Днес сигурността се изпари, всички са объркани. Златният век на Европа е в миналото.

 

Обещаваното процъфтяване, чието олицетворение беше еврото, е разрушено от кризите и масовата безработица, политическите амбиции да се създаде близък съюз между европейските народи се разбиха във вълните на популизма и заплахата от «Брекзит», европейските призиви към света се обезцениха от завръщането на външната и вътрешната (борбата с ислямския тероризъм) война. Нещо повече, Европа не спази обещанието си да бъде вярна на ценностите си.

 

Смъртен ли е Европейският съюз, както и империите от миналото?, — задава въпроса си изданието Le Monde.

 

Европа съществува, но тя не е в състояние да противодейства на новите призиви, с които се сблъсква, а нейното политическо въплъщение предизвиква отвращение у народите, пише журналистът Арно Лепарментие.

 

В статията си той изследва причините, заради които Европа може да умре: войната, ценностите, народите, еврото, правото и загубата на влияние.

 

Войната стана немислима за Европа.

 

«Става дума за вътрешния мир, гарантиран от НАТО, за «американския мир» и студената война. А когато стана дума за това, че трябва да се гарантира външния мир след падането на комунизма Европа се оказа не в състояние да отговаря за своята свобода», — констатира авторът.

 

ЕС продължи своето източно блуждаене, без да разбира, трябва ли да се разширява към Украйна и Турция. Строейки пространство без граници, ЕС в края на краищата загуби своята идентичност, пише изданието.

 

«Докато новата студена война не я принуди да определи позицията си по отношение на външния свят», — отбелязва авторът.

 

Но ЕС е много слабо подготвен за това.

 

 

Пред Европа стои гигантската задача: да се обзаведе с надеждна система за отбрана и външна политика, чието олицетворение ще бъде не някоя марионетка от Брюксел, подчертава изданието.

 

Като отбелязва специалистът по Турция, професор от Европейския университет Хазер Грабе, става дума вече не за насаждане на нови ценности чрез обещания за приемане на Турция в ЕС, а за укрепване на споразумението между държавите.

 

«Добре дошли в реалната политика», — резюмира изданието.

 

На кому е нужна Европа, която най-накрая ще стане единна, ако се откаже от ценностите, на които е носител самата тя?,- пита авторът.

 

Канцлерът на Германия Ангела Меркел отначало щедро отваряше вратите на Германия за бежанците, но сега е обвинена, че унищожава правото на убежище, следователно — унищожава европейските ценности.

 

Лепарментие твърди, че американските неоконсерватори, които упрекваха Европа по време на иракската война в прекалено миролюбие, днес едва ли биха познали Старият континент.

 

«Този отказ от европейските ценности се вижда в страните от Източна Европа — Унгария, Полша, Словакия, които прославят «нелибералната демокрация» и дори се възхищават на Владимир Путин», — отбелязва авторът.

 

Тази пристигнала от Изток жестокост обърка французите, констатира журналистът.

 

«В продължение на четвърт век французите твърдяха, че разширяването на ЕС над бившите комунистически държави ще попречи за тяхното икономическо изоставане, защото е по-добре да се започне от политически съюз, — пише изданието. — След четвърт век Европа се разцепи не заради икономика, а заради политика».

 

Но, стоварвайки прекалено голяма вина върху страните от Източна Европа, европейците преоценяват идващата от тях заплаха. Дари ако Унгария рискува да действа самостоятелно, това няма да разруши Европа. Никой не счита сериозно, че Полша ще реши да напусне ЕС, за да се окаже притисната между вечните си врагове — Русия и Германия.

 

«Ако от Европа не дойде призив, то той ще дойде от Запада», — убеден е бившият министър на външните работи на Германия Йошка Фишер.

 

Но възможно ли е подобно «въстание» на народите от Западна Европа срещу ЕС?

 

Независимо от успехите на  крайно десните на регионалните избори в Германия, което е пряк резултат от неуспехите в миграционната политика, немците се намират извън подозрения, пише журналистът.

 

«Немците имат историческа памет, те помнят нацизма и комунизма след Ялта, това бреме е все още твърде голямо…Те много добре осъзнават какви са перспективите».

 

«Отчитайки влошаването на политическата ситуация, чужденците вече не изключват перспективата на власт във Франция да дойде Марин Льо Пен, чиято програма включва излизане от еврозоната»,- пише изданието.

 

 

«Мечтата за федерална Европа е мъртва, но не мисля, че гражданите на ЕС са готови да се откажат от полетите на евтините авиополети и всички осезаеми преимущества, които им даде ЕС», — с британски прагматизъм констатира бившият министър по европейските въпроси Денис Макшейн.

 

Европа се съпротивлява срещу политическата криза, защото винаги постъпва в съответствие с правилата и законите.

 

«Опасността от разпад на ЕС ще се появи тогава, когато европейският правов ред вече няма да бъде приоритет на националното право»,- счита постоянният представител на Франция в ЕС Пиер Селал.

 

Построената върху върховенството на закона Европа може да загине заради това право.

 

Например, конституционният съд в Карлсруе може да блокира реструктуризацията на гръцкия дълг, което ще попречи да се спаси еврото в кризисната ситуация, отбелязва икономистът Жан Писани -Фери.

 

«Най-мрачният сценарий това е загубата на влияние. Европейските ценности ще се разтворят в големия свят на бъдещето, ние губим идентичност, която ни отличава от руснаците, американците или китайците», — отбелязва Паскал Лами. (бел.ред. OMG).

 

Възстановяването на Европа зависи от лидерството, която способност така липсва сега, пише изданието.

 

Очаквайки, както Годо, инициативи от страна на Франция и Германия, Европа «няма нито един шанс», но «тя ще се възползва от това».

Превод и редакция Петя Паликрушева

(която споделя, че, прочитайки горния текст, е повече от убедена, че с подобни объркани мозъци, както авторът на горната статия, Европа определено е обречена).

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;